Определение № 757 от 18.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4239/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез процесуален представител адв. Б. А. против решение № 777/24.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 819/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 4876/06.12.2024г. постановено по гр.д. № 2719/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „ПИМК“ ООД е осъдено да заплати на Л. Г. Ж. с ЕГН [ЕГН] и Н. С. Ж. с ЕГН [ЕГН] сумите от по 25000 лева на всяка, предявени като частични искове от претенции в цял размер от по 500000 лева за всяка, представляващи обезщетения за понесени от всяка от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга на първата и баща на втората – С. Н. Ж., починал на 13.08.2020г., настъпила във връзка с трудова злополука претърпяна на същата дата по време на командироването му със задача международен превоз на стоки до Кралство Испания, в [населено място], Република Франция при извършване на електрическа връзка за разтоварване на цистерна със суровини, при което получил хипоксия, свързана с остра сърдечна недостатъчност от ритмично нарушение, предизвикано от интракорпорално протичане на електрически ток, ведно със законните лихви върху посочените суми, считано от 13.02.2024г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК[ЕИК] и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника „ПИМК“ ООД. В жалбата си „ПИМК“ ООД поддържа касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено и присъдено справедливо обезщетение, съобразено с текста на чл. 201, ал. 2 от КТ и чл. 52 от ЗЗД, евентуално в случай, че се налага отстраняване на процесуални нарушения делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички относими към делото факти, в т.ч. и доводите за приложение на чл. 200, ал. 4 от КТ. Счита също, че въззивният съд не се е аргументирал защо приема, че не е налице съпричиняване от страна на починалото лице, като по този начин е определил обезщетение в пъти по-голямо, отколкото би било присъдено при прилагане на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ. Доколкото по делото не е имало жалба от ищците, то въззивният съд в нарушение на процесуалните правила се е произнесъл определяйки в мотивите си по-голям глобален размер на обезщетението за неимуществени вреди за всяка от ищците в сравнение с определения в мотивите на първоинстнационното решение. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Л. Ж. и Н. Ж., чрез процесуален представител адв. П. М., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Отговор на касационната жалба е депозиран и от третото лице помагач ЗАД „Алианц България“ АД, подаден чрез процесуален представител адв. Б. Н.. В същия се поддържа заявения в изложението към касационната жалба довод за очевидна неправилност на въззивното решение. Отправя искане обжалваното решение да се отмени, а предявените искове да се отхвърлят в цялост. Не е постъпил отговор на жалбата от третото лице помагач ЗД „Евроинс“ АД. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към касационната жалба е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти: ищците са съпруга и дъщеря и наследници по закон на С. Ж., починал на 13.08.2020г. Приживе наследодателят е заемал длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ при „ПИМК“ООД. На 13.08.2020г. при изпълнение на трудовите си задължения, между 18 и 19 часа, по време на командироването му със задача „Международен превоз на стоки“ до Кралство Испания, е претърпял трудова злополука на територията на товарен адрес /фирма MIKO/, в района на [населено място], Република Франция: докато е извършвал електрическа връзка /обработва електрически кабели/ за разтоварване на камион-цистерна, съвместно с шофьор с полско гражданство, се почувствал зле и припаднал. С разпореждане на ТП на НОИ – [населено място] от 14.12.2022г. декларираната злополука е приета за трудова. В разпореждането е записано, че от служители на териториалното поделение е съставен протокол за разследване от 30.11.2022г. със следните констатации: В деня на злополуката С. Ж. е извършил доставка на течен шоколад с цистерна. Непосредствено преди злополуката той извършвал електрическа връзка за разтоварване на цистерната, което разтоварване осъществявали съвместно с шофьор с полско гражданство. Докато извършвал електрическата връзка, получил хипоксия, свързана с остра сърдечна недостатъчност, предизвикана от ритмично нарушение, което може да е предизвикано от интракорпорално протичане на електрически ток. Изводът е, че смъртта е настъпила по причина на смъртоносно електрическо натоварване. Въведеното от ответника възражение за съпричиняване приел за неоснователно. Обсъдил в тази връзка данните по преписката на ТП на НОИ – [населено място] /7- дневен отчет на работата на С. Н. Ж.; обясненията на съпругата му Л. Ж., както и показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел К. Х., който е работил на длъжност „спедитор“ в „ПИМК“ООД/, от анализа на които приел за установено, че сутринта на 13.08.2020г. С. Ж. е разтоварил своята цистерна в [населено място]. След това е шофирал 113 км., от 14 часа до 16:20 часа и измил цистерната. След това е шофирал отново 113 км. и към 18:30 часа френско време отново е бил в [населено място]. Отчел тези факти като кореспондиращи с обясненията на съпругата му. След като е измил цистерната на камиона си, С. Ж. се е върнал в [населено място], в базата на фирмата – получател на доставката, където той лично не е имал работа, защото е бил разтоварил възложената му пратка още сутринта на същия ден. Обосновал, че той не би могъл да предприеме самоволно пътуване на разстояние над повече от 100 км., тъй като движението на управлявания от него товарен автомобил се отчита на тахографа му, а и би следвало да отчете ползваното гориво. Съобразил установеното от показанията на свидетеля Х., че самият той не е дал нареждане на С. Ж. да се върне в [населено място] и да помогне на полския шофьор да разтовари цистерната си, но някой друг го е бил помолил да стори това. Съобразил показанията на свидетеля, че работата на международните шофьори се следи много стриктно, а С. Ж. е бил един от най-добрите шофьори, които обстоятелства приел, че подкрепят извода на съда, че той не е действал самоволно при настъпване на трудовата злополука. Извел извод, че Ж. не би предприел каквото и да било действие с поверената му техника, без да е убеден, че изпълнява нареждане на работодателя си и за извършеното от него няма да му бъде търсена отговорност. Съобразил от друга страна, че от компетентните френски власти е извършена аутопсия на тялото на починалия шофьор, но не и експертиза, която да установи причините, поради които през тялото му е преминал електрически ток. При това положение обосновал, че не може с категоричност да се приеме нито, че инцидентът е резултат от случайно събитие, което не е могло да бъде избегнато, дори ако С. Ж. е бил положил най-добрата грижа за извършване на предприетата от него работа, нито че той е проявил груба небрежност. Направил извод, че не е налице основание да се приеме наличие на съпричиняване от пострадалия на трудовата злополука – нито по причина на самоволно предприети от него действия, нито поради проявена груба небрежност. От показанията на свидетеля С. М. приел за установено, че и понастоящем въззиваемите изживяват изключително тежко загубата на своя съпруг и баща, като смъртта му трайно се е отразила негативно на психичното им състояние. Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд извел правен извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди е поне по 300000 лева за всяка от тях. Съобразил данните по делото, че от двамата застрахователи са им изплатени обезщетения в общ размер от 211 240 лева или по 105 620 лева – факт, който приел за установен от събраните по делото писмени доказателства, а и е безспорен между страните. След приспадане на платеното застрахователно обезщетение, дължимото обезщетение за неимуществени вреди обосновал, че надхвърля този предмет на предявените частични искове. Така обосновал, че частичните искове са доказани по основание и размер в предявения им размер от по 25000 лева, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът „ПИМК“ ООД обосновава наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК поставяйки, следните правни въпроси: 1/ Изпълнил ли е задължението си въззивният съд при постановяване на решението по делото и определянето на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди в мотивите си всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. II от ППВС № 4/1968г.? 2/ Нарушил ли е въззивният съд принципа за прилагане на нормата на чл. 52 от ЗЗД, определяйки обезщетение за вредите, търпени от ищците? Повдигнатите процесуалноправен и материалноправни въпроси твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС, конкретно – решение по т.д. № 619/2011г., II ТО; решение по т.д. № 916/2011г., I ТО; решение по гр.д. № 5245/2013г., II ГО; решение по гр.д. № 307/2011г., II ГО и по гр.д. № 1538/2010г., I ГО. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното: Въпросите за приложението на чл. 52 от ЗЗД са поставени от касатора с довод, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в случая не е справедливо и би могло да служи като източник за неоснователно обогатяване. На основание чл. 212 от КТ, обезщетението за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968г. и в практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК са определени критериите за понятието "справедливост", като е изяснено, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, относими към конкретния случай, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обстоятелства при причинена смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение и др. За да определи размера на дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд в случая е взел предвид характера на родствената връзка между пострадалия и претендиращите вреди негови съпруга и дъщеря вследствие настъпилата смърт на техния наследодател, съществувалите преди злополуката отношения между тях, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания, тяхното отражение върху ежедневието и психиката на всяка от ищците. От съдържанието на мотивите към обжалваното решение е видно, че изводите на съда почиват на съвкупна оценка на всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, а определеният размер на обезщетението, дължимо на всяка от ищците, представлява резултат от преценката на тяхното значение. Ето защо въззивният съд не е определил обезщетението абстрактно, а въз основа на преценка на релевантните за случая и установени по делото факти и обстоятелства. В съответствие с даденото в Тълкувателно решение № 1/01.08.2022г. по тълк.д. № 1/2021г. на ОСГТК разрешение, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, въззивният съд е определил размер на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща. Така определеният от въззивния съд размер на обезщетението в мотивите му почива на неговата преценка и не е обвързващ за съда, който ще разглежда следващ частичен иск за обезщетение на неимуществени вреди. Обсъдил е доводите за приложение на чл. 200, ал. 4 от КТ, като е присъдил сума, в обхвата на поисканата в петитума на исковата молба. Оплакването на касатора, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължим на ищците, е завишен, поради неправилно интерпретиране на фактите по делото, обусловило извод за липса на принос на пострадалия работник по чл. 201, ал. 2 от КТ, е относимо към правилността на въззивното решение, поради което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Касаторът се позовава още и на очевидна неправилност на въззивното решение, но не излага доводи, различни от оплакванията в касационната жалба за неправилност, които не могат да обусловят извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение. В процедурата по чл. 288 от ГПК извършва предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК обхваща онези случаи, в които и без поставени въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК и наличието на допълните условия по т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, е установима неправилността на въззивния съдебен акт. Съставът на ВКС не констатира служебно от съдържанието на въззивното решение превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика, т.е. няма основания, които да водят до извод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Отправеното искане в този смисъл обаче не е подкрепено с доказателства за действително реализиран разход под формата на платено възнаграждение на адвокат. Ето защо разноски в полза на правоимащата страна не следва да се присъждат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение