Определение № 2823 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 94/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. П. М. и Ц. А. Т. чрез адв. И. П., срещу въззивно решение № 194 от 25.07.2024 г. по в.гр.д. № 189/2023 г. на Окръжен съд-Кюстендил. В касационната жалба са наведени подробни оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че върху спорния имот е реализирано комплексно мероприятие, съставляващо пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реституцията му, като не е съобразил, че в имота има изградена само една сграда, а всички останали съоръжения и незавършено строителство не попадат в обхвата на дефиницията по § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Сочат също, че въззивният съд не е обсъдил всички оплаквания във въззивната жалба и не е допуснал събирането на доказателства за съществени за правилното решаване на делото обстоятелства. Кредитирал е заключението на вещото лице, прието във въззивната инстанция, и не е изложил съображения защо не кредитира заключенията на другите вещи лица, приети при разглеждане на делото в първата инстанция, като не е отчел, че заключенията са противоречиви. В нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал събирането на доказателства - строителни книжа, които нямат характер на новооткрити и не е дал възможност на жалбоподателите да ангажират доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответното дружество е знаело за тези доказателства и дори е разполагало с тях. Поддържат също, че държавата не е имала право на собственост върху процесния имот, тъй като прехвърлянето му от ДЗС- Кюстендил на праводателите на ответното дружество – първоначално на ДКМС, а впоследствие- на Организация за съдействие на отбраната- Кюстендил и Министерство на отбраната, е въз основа на административни актове, които са нищожни поради липса на материална компетентност и незавършен фактически състав. Затова не е налице валидно включване на имота, част от който е спорният терен, в капитала на „Войнтех“ ЕООД. Възражението, че държавата не е била собственик на имота, изобщо не е било обсъдено от въззивния съд, който не е обсъдил и доказателствата, ангажирани от жалбоподателите във връзка с оспорването на представените по делото актове за държавна собственост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които жалбоподателите поддържат, че са обусловили изхода на делото: 1. Може ли да се приеме, че има реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ при частично изпълнено строителство, чието функционално предназначение не е основното, за което е отреден терена по общия устройствен план на територията. 2. Може ли да се приеме, че съществуват пречки за възстановяване по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, ако за мероприятието липсват заверени архитектурни проекти. 3. При различни изводи на вещите лица, представени в различните инстанции, може ли възивната инстанция да кредитира експертиза от по-долната инстанция, или следва да обосновава правните си изводи само от доказателствата, събрани пред нея. Ако тези доказателства, в случая-заключения на техническата експертиза, не отговарят на поставените от съда и страната въпроси, следва ли съдът да назначи служебно експертиза. 4. Правилно ли е решение, постановено при анализ само на доказателствения материал, събран пред въззивната инстанция, когато същата разглежда спора по същество. Относно първия въпрос жалбоподателите поддържат да е от значение за развитие на правото - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а по отношение на третия и четвъртия въпрос- че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат също, че в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението, въззивният съд не е допуснал събирането на доказателства за съществени за правилното решаване на делото обстоятелства, и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните, като посочи въз основа на кои доказателства приема едни факти за установени, а други - за неустановени. Сочи се също, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС /решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 386/2015 г. на І г.о. и решение № 50111 от 18.10.2022 г. по гр.д. № 3596/2021 г. на І г.о./ по въпроса допустима ли е реституция на земеделски имот, който е застроен, ако съществува свободна площ, която не е свързана с функционалното предназначение на сградите и как се определя прилежащата площ, необходима за ползване на сградите и съоръженията. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Патрай“ ЕООД със седалище гр. Кюстендил изразява чрез своя процесуален представител адв. М. Ш. становище, че не са налице от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260002 от 30.01.2023 г. по гр.д. № 421/2018 г. на Районен съд- Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от Ж. П. М. и Ц. А. Т. против „Патрай“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция ищците са собственици на поземлен имот с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес на имота: [населено място], [улица], местност "С.", с площ от 3817 кв. м., и за осъждане на ответника да им предаде владението върху него, който имот е индивидуализиран пред въззивния съд като такъв, представляващ реална част с площ 3 817 кв. м. от недвижим имот с ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 13 993 кв. м., която реална част е обозначена с цифри между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-1 в комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 01. 2024 година, издадена от "Геопрециз инженеринг" ООД, и представлява имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с проектна площ от 3 817 кв. м, при граници на тази реална част: от север - ПИ *** - път [улица]и от изток, юг и запад останалата част от ПИ с идентификатор № ***, отразен в комбинираната скица на л. 262 за пълна или частична идентичност с червен цвят, която скица, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението. Не е било спорно между страните, че ищците Ж. М. и Ц. Т. са наследници на А. Г. Я., починал на 27.11.1996 г., както и че с Решение № 3-80581 от 18.07.2017 г. на ОС „Земеделие“- Кюстендил на наследниците на А. Я. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 3. 817 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на [населено място], в местността „С.“, представляваща имот № ***, парцел № *** от кадастралния план, изработен 1965 г., при граници: ***; ***. Не е било спорно по делото също, че с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 124, т.ІV, дело № 645/2007 г. на нотариус Б. А., ответното дружество „Патрай“ ЕООД е закупило от „Войнтех“ ЕООД /в ликвидация/ недвижими имоти- земя и сгради, съставляващи обект Школа за начално военно обучение, находящ се в [населено място], [улица], представляващ административна сграда със застроена площ от 486 кв. м., сглобяема стомано-бетонна конструкция на три етажа, със сутерен, построена през 1985 г., и терен с площ 13 260 кв. м., съставляващ УПИ *** - Регионален център за предказармена подготовка на младежта от квартал *** по плана на [населено място], при граници на терена съгласно документ за собственост: от север – " [улица], от изток – парцел ***-СМК, от юг – градина, от запад – парцел *** /Пътно управление/. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че възстановената с решението на ОСЗ земеделска земя на наследниците на А. Я. попада в границите на закупения от „Патрай“ ЕООД имот. Приел е, че парцел *** в кв. *** е проектиран с регулационния план, одобрен през 1965 г., и е ползван от ДЗС, което го е предоставяло за лично ползване. През 1981 г. част от парцел *** с площ 3000 кв.м, празно и незастроено място, е отредена за „Автобаза на ДКМС и комбиниран комплекс по моделизъм“. За тази част е съставен АДС № 2064 от 27.04.1981 г. През 1985 г. целият парцел *** в кв. *** е преотреден за „База на ОС на ОСО“. За него е съставен АДС № 3004 от 04.05.1987 г., в който е посочено, че се актуват за държавни застроено дворно място с площ 13 260 кв.м и административна сграда, застроена върху 486 кв.м, състояща се от три етажа и сутерен. Посочено е, че върху имота има отстъпено право на строеж на ОС на ОСО/ Организация за съдействие на отбраната/. Със Заповед № 371/27.03.1996 г. е одобрено преотреждане на парцел, отреден за база на ОС на ОСО, в парцел "За регионален център за предказармена подготовка на младежта" в кв. *** от ЗРП на [населено място]. С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило материалноправната легитимация на ищците като собственици на спорния имот с твърдението, че решението на ОСЗ, от което извеждат претендираното право на собственост, е материално незаконосъобразно и не е породило реституционно действие, защото са били налице пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и § 6, ал.6 ЗППДОП/ отм./ за възстановяване на правото на собственост - към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът е бил застроен и върху него е било реализирано мероприятието, за което е бил отреден, а също и поради това, че имотът е бил включен в капитала на търговско дружество, за което е имало открита процедура за приватизация. За изясняване на регулационния статут на спорния имот и фактическото му състояние е назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л. Л. В.. Вещото лице е дало заключение, че в границите на парцел *** в кв. *** е изградена административна сграда със застроена площ 486 кв.м, гаражни клетки /две, според означенията на приложение 2 към това заключение/, всяка със застроена площ 20 кв.м; бетонова рампа със застроена площ 92 кв.м; бетонова настилка с площ 1 900 кв.м. Това заключение е оспорено от пълномощника на ищците. На вещото лице е поставена допълнителна задача да изготви комбинирана скица, на която с различни цветове и буквени означения да отрази посочените в първоначалното му заключение констатации относно фактическото положение в имота. След приемане на делото за решаване първоинстанционният съд е констатирал, че експертизите не са изпълнили в пълнота поставените им задачи, поради което е отменил определението си, с което е обявил устните състезания за приключили и е внесъл делото в открито съдебно заседание, като е назначил съдебно-техническа експертиза, на която е поставил и задача да даде заключение дали в имота има реализирано и съществуващо на място мероприятие по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, включително подземни съоръжения; дали ако възстановеният на ищците имот не е засегнат от мероприятието, същият се намира във функционална връзка с останалата част от имота, в която има реализирано мероприятие; има ли свободна незастроена площ от процесния имот, от която може да се образува самостоятелен УПИ при спазване на законодателството, действащо към момента на постановяване на реституционното решение и към настоящия момент. В изпълнение на тази задача е изготвено заключение от в.л. В. С., което е констатирало, че в северозападната част на ПИ с идентификатор *** има изградена административна сграда; други мероприятия са бетонираните площи на имота, монтираните два броя гаражи от стоманобетонови елементи и бетонова рампа, които според вещото лице не попадат под действието на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Вещото лице е констатирало също, че през възстановения имот преминава изградена от БТК електронна съобщителна мрежа. Това заключение е оспорено от търговското дружество-ответник и е назначена комплексна съдебно- техническа експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси. Експертизата, изготвена от в.л. Р. С. и Д. С., е дала заключение, че в северозападната част на УПИ *** е изградена триетажна обществена сграда, за която е издадено разрешение за строеж от 12.10. 1981 г., в което е описана като „ База за военно техническа подготовка на населението“. За строежа е съставен строителен протокол от 16.10.1981 г. Строителството на сградата представлява първи етап от предвиденото за имота застрояване, за което са отчуждени 3000 кв.м от площта на УПИ ***. Констатирали са също, че южната част на УПИ *** е започнало изграждането на строеж „Стрелбище“, за който е издадено разрешение за строеж от 26.04.1988 г. Към момента строежът е незавършен и не се експлоатира. Според вещите лица строежът е започнал вероятно преди 1991 г. В обхвата на УПИ *** част от незастроеното пространство е заето от асфалтирана площадка с площ около 1944 кв.м, която попада частично с около 1254 кв.м във възстановения на ищците имот. До североизточния край на площадката е изградена бетонова рампа с размери 3.60/18.00 м., за която вещите лица не са установили период на изграждане. В обхвата на спорния имот с идентификатор *** попадат и два броя бетонови гаражни клетки от готови бетонови елементи с монтирани към тях метални врати. Гаражните клетки са нетрайно прикрепени към терена и представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Вещите лица са констатирали също, че по делото е представена като доказателство обяснителна записка от работен проект за обект „База на ОСО в Кюстендил“, подобект “Автосервиз“ с индивидуални гаражи от 1985 г., към който не е приложена графична част, за да се определи обхвата на проектните сгради и тяхното местоположение в имота. За сградите е било описано, че се монтират от сглобяеми бетонови елементи. След справка в техническия архив на Община Кюстендил вещите лица са установили, че за имота е изработен Генерален план за „База на ОСО“, видно от който е предвиден за изграждане комплекс от 16 обекта - сгради, благоустройствени мероприятия и озеленяване. Копие от този генерален план е представено като приложение 14Д към заключението на вещите лица. С определението си по чл. 267 ГПК въззивният съд служебно е допуснал изготвяне на допълнителна съдебно- техническа експертиза, която след като изясни регулационната история на процесния имот, да даде заключение какво е било застрояването в процесния имот с проектен идентификатор *** и имот с идентификатор *** към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, каква е необходимата прилежаща площ към сградите и съоръженията и съществува ли незастроена площ от процесния имот, която отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране. В изпълнение на поставената задача в.л. С. С., освен материалите, приложени към първоинстанционното дело, регулационния план от 1965 г., генералния план на „База на ОСО“, се е запознало и със сканирано изображение от аерофотофилм на снимка от 1988 г., сканирано копие от аерофотофилм на снимка от 1998 г., изискани от него от Военно-географска служба на БА. В своето заключение вещото лице е посочило, че на аерофотоснимката от 1988 г. се идентифицират завършена сграда, означена под № 3 в генералния план - Учебно-технически блок; започнато строителство на 50-метрово стрелбище- сграда № 4; изградени жерета /железорешетъчни стълбове/- посочени в генералния план под № 14; започнато строителство на полигон по автомоделизъм - означен на плана с № 15; предвиденото озеленяване между учебно-техническия блок и полигона по автомоделизъм; работни пътища, обслужващи започнатите строежи. Въз основа на аерофотоснимката от 1998 г. е констатирал завършване на полигона за автомоделизъм, като същият е бил разширен и обхваща и предвиденото озеленяване между сградата под № 3 и полигона под № 15. Тези констатации са мотивирали вещото лице да даде заключение, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ парцел *** в кв. ***, в който попада процесният имот, е бил застроен като комплексен обект за „Регионален център за предказармена подготовка на младежта“, за каквото е бил отреден. Конкретно върху имота с проектен идентификатор *** попадат част от полигона по автомобилизъм, едно жере/ което в момента не съществува/, част от предвиденото озеленяване. През имота преминават водопровод АЦ 100 и кабели на БТК. Незастроената площ от процесния имот е с площ 2397 кв.м. югоизточно от защрихованата част от полигона по автомобилизъм. Разположена е като „остров“ в по- големия ПИ с идентификатор *** и няма достъп до нея. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото съдебно- технически експертизи. Приел е, че различията в изводите им касаят застрояването конкретно в процесната част от имота, но е намерил, че релевантно за изхода на спора не е обстоятелството дали имотът е изцяло застроен, а дали в него към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е реализирано комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което незастроената част има обслужващо значение. Приел е, че с оглед вида и обхвата на осъщественото строителство се касае за мероприятие на държавата по смисъла на § 1в от ПЗР на ЗСПЗЗ, което представлява застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение съобразно отреждането на парцел *** за „База на ОСО“ и което съставлява пречка по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реално възстановяване на собствеността върху частта, попадаща върху земеделската земя на наследодателя на ищците. Оттук е заключил, че решението на ОСЗ, от което ищците черпят права, е незаконосъобразен административен акт и не ги легитимира като собственици на процесния имот. Във връзка с тези изводи на въззивния съд жалбоподателите поставят следните въпроси: Може ли да се приеме, че има реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ при частично изпълнено строителство, чието функционално предназначение не е основното, за което е отреден терена по общия устройствен план на територията. Може ли да се приеме, че съществуват пречки за възстановяване по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, ако за мероприятието липсват заверени архитектурни проекти. По тези въпроси не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ е формирана трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, наличието на която изключва необходимостта от произнасяне на касационната инстанция с цел осигуряване на точно и еднакво прилагане на закона и развитие на правото. Приема се, че разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не съдържа изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, нито за законност на строителството. Достатъчен е обективният факт на извършено към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Приема се също, че пречка за реституция е налице и когато, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. В този смисъл напр. решение № 50152 от 17.01.2023 г. по гр.д. № 170/2022 г. на І г.о., решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 386/2015 г. на І г.о., решение № 108 от 25.07.2012 г. по гр.д. № 1291/2010 г. на І г.о., решение № 329 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 1277/2010 г. на ІІ го. и др. В случая отреждането на парцел *** е за мероприятието „База на ОСО“, което включва изграждането на сгради, съоръжения, съпътстваща инфраструктура, озеленяване, предвидени с изготвения за обекта генерален план. Установено е по делото, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, са били изградени предвидените сграда - учебен център, полигон за автомоделизъм, рампа, железорешетъчни стълбове, озеленяване, започнал е строежът на стрелбище, като някои от тези елементи /част от полигона, едно жере, част от предвиденото озеленяване / попадат върху възстановения на ищците имот. Обстоятелството дали спорната част е била надлежно отчуждена в полза на държавата и дали са нищожни последващите административни актове по отреждане на целия терен от 13 260 кв.м, включващ и спорния имот, за нуждите на ДКМС за автобаза или за „База на ОСО“, е ирелевантно за изхода на спора. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос, поставени от жалбоподателите, тъй като не се установи същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Обратно на твърденията, с които се обосновава наличието на посоченото основание, въззивният съд не е основал решаващите си изводи само на заключението на съдебно - техническата експертиза, приета във въззивното производство, а е обсъдил и експертните заключения, дадени от вещите лица пред първоинстанционния съд, и е достигнал до извод, че всички експерти са единодушни по отношение на това, че в имота е реализирано мероприятие на държавата, за което същият е бил отреден. След като е констатирал, че приетите при разглеждане на делото в първата инстанция заключения са непълни, тъй като не дават отговор на всички поставени от съда въпроси и не изясняват релевантни за спора факти, въззивният съд е назначил повторна съдебно - техническа експертиза, която е дала заключение относно това какви сгради и съоръжения са били предвидени за изграждане за обекта „База на ОСО“ и какво е било застрояването в него към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Констатации относно фактическото състояние в имота при влизане в сила на реституционния закон не се съдържат в изслушаните пред първата инстанция експертизи, а това е обстоятелство от съществено значение за преценката на съда дали е налице пречка за реституция по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Отговор на този въпрос дава заключението на в.л. С. С., което въззивният съд е кредитирал, като е посочил, че то се основава на подробно изследване на събраните по делото доказателства, в това число и аерофотоснимки от 1988 и 1998 г. Не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 102 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 386/2015 г. на ВКС, І г.о., по въпроса допустима ли е реституция на земеделски имот, който е застроен, ако съществува свободна площ, която не е свързана с функционалното предназначение на сградите. В посоченото решение е прието следното: „Не подлежат на възстановяване земеделски земи в границите на урбанизираните територии или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ във вр. с № 1в ДР на ППЗСПЗЗ или проведено мероприятие по чл. 24, ал.2 ЗСПЗЗ за задоволяване на съответни важни държавни или обществени нужди. Прието е също, че е налице пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени сгради и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведеното единно комплексно мероприятие. Ако имотът или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към тях съобразно изискванията на строителните правила и норми и на хигиенните и противопожарните правила, и не попада в очертанията на терена, зает от проведеното единното мероприятие, не е налице пречка за реституция“. По настоящото дело е установено, че незастроената част от спорния имот попада в границите на по - големия имот, в който е реализирано мероприятието „База на ОСО“, поради което, изводът на въззивния съд, че тази част не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не противоречи на цитираната практика. Въззивният съд е приел, че е налице и друга правна пречка за реституиране на процесния имот - през 1999 г. същият е бил включен в активите на ТД с държавно имущество „Войнтех“ ЕООД и към момента на постановяване на решението на ОСЗ от 18.07.2017 г., с което на наследниците на А. Я. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 3. 817 дка, с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 124, т.ІV, дело № 645/2007 г., е прехвърлен от това дружеството на ответника. Посочил е, че в тази хипотеза, съгласно разпоредбите на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и аналогичната разпоредба на § 11 от ДР на ЗПСПК от 2002 г., собствеността върху земята не се възстановява, а правоимащите лица се обезщетяват. Във връзка с така направения извод за наличие на друго самостоятелно основание, съставляващо пречка за реално възстановяване на правото на собственост върху процесния имот, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма поставен правен въпрос. Несъгласието на жалбоподателите с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ, земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал.1, са обявени за държавна собственост, поради което обстоятелството дали държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот на друго основание преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, не може да обоснове извод, че към момента на включването му в капитала на „Войнтех“ ЕООД през 1999 г. имотът не е имал характер на държавна собственост. В обобщение на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът