Определение № 443 от 19.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Амилум България“ЕАД срещу решение № 15 от 31.01.20г. по в.гр.дело № 367/19г.на Разградския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 457 от 14.11.19г.по гр.дело № 1313/19г.на Районен съд - Разград. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от К. К. Х.. Жалбоподателят поддържа,че въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и възражение на страните ,в частност – възражението му за погасителна давност,е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Счита,че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси:1. Следва ли да се обсъждат пороци в трудовото правоотношение,изменено по реда на чл.119 КТ, ако с подобна промяна е извършено изменение на характера на работата по смисъла на чл.358 ал.2 т.1 КТ и давносният срок по ал.1 на същата разпоредба е изтекъл; 2. Следва ли да се приеме,че е налице изменение на характера на работата, ако работникът премине на срочен трудов договор за заместване на отсъстващ работник,чиито функции са различни от изпълняваните досега от този работник; 3. Кога следва да се приеме,че е налице промяна в характера на работата в хипотезата на едно срочно трудово правоотношение в друго срочно,но на различно правно основание от изброените в чл.68 ал.1 т.1- 5 КТ. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата К. К. Х. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 2019-0166 от 10.05.19г.на председателя на ответното дружество, с която е прекратен трудовия договор на К. К. Х., на длъжност „ специалист логистика”, на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ – поради завръщане на замествания на работа, е незаконосъобразна.Установено е по делото,че между страните първоначално е бил сключен срочен трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ – за заместване на работник или служител,който отсъства от работа.Впоследствие са сключени четири допълнителни споразумения,без изрично искане от страна на ищцата.Първото е от 22.11.17,с което са се споразумели за изменение на основния трудов договор, считано от същата дата,като са изменили вида и срока на трудовия договор от чл.68 ал.1 т.3 КТ на чл.68 ал.1 т.1 КТ, със срок до 31.01.18г. С второто допълнително споразумение от 31.01.18г.,срокът на договора бил променен от 31.01.18г.на 31.03.18г.На 28.03.18г.сключили третото допълнително споразумение,с което срокът бил променен до 31.03.19г.Последвало сключване и на четвърто допълнително споразумение от 11.02.19г.,с което е договорена нова промяна в основанието на договора – от чл.68 ал.1 т.1 на чл.68 ал.1 т.3 за заместване на М. Я. Р.,след което била издадена и атакуваната заповед за прекратяване на Т. на основание чл.325 т. 5 КТ. При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на срочните трудови договори законодателят е предвидил ограничения както по отношение на срока,така и по отношение на естеството на работа,за които се сключват и това се отнася както за първоначално сключените договори, така и за последващите.Прието е,че в първото допълнително споразумение от 22.11.17г.,със срок до 31.01.18г., е записано,че се сключва на основание чл.68 ал.1 т.1 КТ,като обаче не са посочени допълнителни обстоятелства относно наличието на някоя от хипотезите на ал.3 и ал.4 от същата разпоредба. Според съда, настоящият случай не попада в изключенията по чл.68 ал.3 и чл.68 ал.4 КТ вр.с §1 т.8 от ДР на КТ, поради което е направил извод,че на основание чл.68 ал.5 КТ трудовият договор между страните следва да се счита за сключен за неопределено време.Следователно по отношение на него не може да се приложи предвиденото в чл.325 т.5 КТ основание за уволнение.С тези мотиви съдът е приел,че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и е уважил предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ. Не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК на обжалваното решение по въпроса, свързан със задължението на въззивния съд да изложи мотиви по възражението за изтекла погасителна давност. Възражението от ответника за изтекла погасителна давност е обсъдено от първоинстанционния съд и е възприето от въззивния съд, който е потвърдил решението.Прието е за установено,че Т. е прекратено на 10.05.05г.,исковата молба е подадена на 5.07.19г.,т.е.в двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ.Предмет на спора е законността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ, а не изменението на трудовото правоотношение по реда на чл.119 КТ,по отношение на което е направено и възражението за давност. Отговор на поставените материалноправни въпроси е даден в практиката на ВКС. В решение № 104 от 23.02.10г.по гр.д.№ 453/09г.е посочено,че прекомерното,социално несправедливо прилагане на „верижни“ срочни трудови договори за определено време, наложи изменението на чл.68 КТ /ДВ бр.25/01г./,с което се ограничи възможността за сключване на последователни срочни трудови договори.Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи,уредени в чл.68 ал.3 и ал.4 КТ.Първата група, уредена в чл.68 ал.3 КТ включва две хипотези – едната е с оглед на видовете работи,за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори,а именно – временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници или служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия.Втората група от случаи,при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл.68 ал.4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал.1 т.1 за срок най-малко от една година може да се сключи работи и дейности ,които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя,но това е допустимо само по изключение,дефинирано в §1 т.8 от ДР на КТ.Съгласно легалното определение „изключение“ по смисъла на чл.68 ал.4 е налице при конкретни икономически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор,посочени в него и обуславящи срочността му.Посочените разпоредби са императивни,поради което следва да се приеме за задължително изискването на §1 т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да се вписани в трудовия договор. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.Предвид че ищцата е изпълнявала една и съща длъжност „специалист логистика „по време на срочните договори, същата няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68 ал.3 КТ, а се касае за работа с постоянен характер,както и няма доказателства за причини, обуславящи срочността съгласно чл.68 ал.4 КТ вр.с § 1 т.8 КТ.Като е приел,че по силата на разпоредбата на чл.68 ал.5 КТ договорът се счита сключен за неопределено време и това обуславя незаконосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правооотношение на основание чл.325 т.3 КТ, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Следва да се отбележи,че вторият въпрос, поставен от жалбоподателя, е некоректен, тъй като няма данни по делото ищцата да е изпълнявала други трудови функции, освен тези на „специалист логистика“. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване /разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ при наличието на съдебна практика по поставените въпроси. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят БНТ следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 500 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.