Определение № 2664 от 27.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1231/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Т. Ц. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 1088 от 20.12.2024г. по в.гр.д.№ 1764/2024г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 230 от 30.09.2024г. по гр.д. № 158/2024г. на Районен съд Карнобат като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 1 от 2.01.2024г. на председателя на Народно читалище „Михаил Иванов-1927“ [населено място] и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „секретар“ и за присъждане на обезщетение от 4 680лв. за оставане без работа, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024г. и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е преценил извършеното, на основание чл.330, ал.2 т.6, вр.чл.190, ал.1, т.7, вр.чл.188 т.3 КТ нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 т.9 КТ за законосъобразно поради установено увреждане на имуществото на работодателя, в резултат на действия на ищцата. Нейната трудовата дейност е била свързана с опериране с финансови средства на читалището, като въззивният съд, въз основа на прието по делото заключение на експертиза е приел, че тя периодично е теглила суми от банковата сметка, които е задържала при себе си. Не е представила надлежни разходооправдателни документи, доколкото представените от нея РКО не съдържат изискуемите се реквизити. Не е водила надлежно касова книга и многократно, в продължение на четири месеца, е отказвала да върне на читалището изтеглените от нея средства. Независимо, че е признала че дължи 7 536.58лв., тя е върнала /при това - след като й е връчена уволнителната заповед/ една част от тях /6 181.58лв./, като според приетото по делото експертно заключение – тя продължава да дължи на читалището сумата от 2 337.95лв. Съдът е преценил като неоснователни направените от ищцата възражения. Счел е за спазен срока по чл.194, ал.1 КТ, с оглед приетите за установени факти, съгласно които на 28.09.2023г., въз основа на взето банково извлечение, в ответното читалище е установено, че за периода 9.05.2023г.до 26.09.2023г. ищцата е изтеглила от сметката му сумата от 14 640.32лв. Не се спори, че по това време ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, но на 27.11.2023г. Настоятелството е взело решение да се изискат обяснения от служителката, с което законоустановеният срок е спазен. За решението тя е уведомена. В изпратената до нея покана – подробно са описани фактите, които са дали основание на работодателя да иска обяснение, поради което съдът е приел за неоснователно и възражение за нарушено право на защита. Допуснатото от служителката нарушение на трудовата дисциплина е ясно формулирано и то се изразява в неправомерно задържане на не малка сума пари, принадлежаща на работодателя за срок от четири месеца и в невъзстановяването й в пълен размер. Наложеното наказание е в съответствие с вида и тежестта на допуснатото нарушение, както и със субективното отношение на извършителя към осъщественото нарушение. На ищцата е било гласувано високо доверие, което тя не е оправдала. При годишен бюджет на читалището от 17 500лв., ищцата е изтеглила самоволно сума е 14 640.32лв. /или 84%/, която е изразходвала по свое усмотрение, задържала е суми въпреки отправените покани за връщане и след издаване на заповедта за уволнение само частично е възстановила парите /според заключението остава да дължи 2 337.95лв./ В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава както на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Към кой момент следва да се направи преценката за законосъобразността на заповедта за уволнение? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страната, направени в жалбата?, 3. Длъжен ли е съдът служебно да следи за наличие на трудово правоотношение между страните? Следва ли работодателят да посочи конкретно кои свои задължения служителят е нарушил? и 4. Кои са критериите за преценка дали тежестта на наложеното наказание съответства на извършеното нарушение? Позовава се на противоречие на въззивния акт с практика на ВКС, която цитира и прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Народно читалище „Михаил Иванов-1927“ [населено място], представлявано от председателя И., чрез процесуалния представител адвокат Г.-Т., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Излага подробни доводи и по съществото на спора Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които установява с договор за правна защита и съдействие № 1 от 26.02.2025г., в т.ІІІ от който е посочено, че договореното възнаграждение за „отговор по касационна жалба и касационна защита по в.гр.д.№ 1764/24г.на БОС“ от 1 500лв.е платено в брой и е приложена операционна бележка за посочената сума. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато по нито един от поставените въпроси, защото за тях не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост, доколкото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, а третият поставен въпрос още и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото не е от значение за изхода на спора. Съображенията: Крайният момент за преценката законосъобразността на издадената заповед за уволнение /в какъвто смисъл е първият поставен въпрос/ е моментът на издаването й. Доколкото съгласно чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание /в случая уволнение/ се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, върху работодателят е доказателствената тежест да установи всеки един от тези реквизити, включително и релевантния момент на извършване на нарушението. В случая – това е направено и видно от гореизложените мотиви на въззивния акт, съдът не се е позовавал на по-късно настъпили факти. Вторият поставен от касатора въпрос също не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, съгласно която въззивният съд следва да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички относими доказателства и обсъди наведените от страните доводи и възражения. При трудовите спорове, предметът се определя с изложеното в исковата молба. В случая ищцата е оспорила законосъобразността на издадената заповед за уволнение с четири довода – липса на мотиви, липса на конкретизация на нарушението, липса на представени й протоколи от две заседания на Настоятелството и липса на съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. По изложените доводи е налице произнасяне от съда. Задължението на съда е за разглеждане, а не за уважаване на направените възражения, като следва да се има пред вид и че в производството по допустимост, касационната инстанция не може да извършва проверка за правилност и да се произнася по съществото на спора. Третият поставен от касаторката въпрос, относно задължението на съда служебно да следи за наличие на трудово правоотношение между страните е ирелеватен за изхода на спора. Това е така, защото- по делото не е бил въведен като спорен въпрос за липса на трудово правоотношение между страните. /Видно от исковата молба, ищцата е признала, че е заемала длъжността „секретар“ в ответното читалище и че именно в това си качество е теглила и е използвала средства от неговата банкова сметка/. Последният поставен от касаторката въпрос също е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Нарушението по чл.187, ал.1 т.9 КТ е „тежко“, по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 нарушение на трудовата дисциплина. Критериите за определянето му като такова са тежестта на конкретно допуснатото нарушение, обстоятелствата при които то е извършено и поведението на работника /вж.решение по гр.д.№ 620/2009г.на ІІІ г.о./ и в случая именно те са обсъждани от въззивния съд. В мотивите изрично е посочено, че увреждането на имуществото на работодателя се изразява в неправомерно задържане на не малка сума пари, за продължителния срок от четири месеца и невъзстановяването й в пълен размер, при положение, че ищцата - без надлежно овластяване – самоволно е оперирала с 84% от годишния бюджет на работодателя. Съдът е обсъдил всички конкретни факти и обстоятелства, свързани с установеното поведение на ищцата, както и на липса на изразено съжаление за случилото се. С оглед изхода от спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 1 500лв.за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение