Определение № 72 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ейч Би Минералс“ООД [населено място] / с предходно наименование „Хидроминерал“ / срещу решение №2054 от 13.03.2020г по в гр.дело № 13330/2018г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 425863 от 08.06.2018г на Софийски районен съд, по същество е уважен иск на основание 344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението на ищеца К. Т. Т. на основание чл.328 чл.1 т.5 КТ.Постановено е възстановяването му на работа като „кантарджия“ в ответното дружество с присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 6994,80лв. Въззивният съд е ревизирал извода на първата инстнация ,че правото на уволнение по чл.328 чл.1 т.5 КТ е упражнено законно със спорната заповед №161/12.10.2018г ,тъй като основанието за уволнение по чл..328 чл.1 т.5 КТ се обуславя три групи обстоятелства, които в случая не се установяват: обективно проявена липса на качества за ефективно изпълнение на работата ,тази липса е бизвиновна и на следващо място, същата е трайно и необратимо проявена във времето .Преди да прекрати трудовото правоотношение ,работодателят е издал заповед №151/22.09.2017г в която в седем точки е посочил факти ,описани в доклад от 19.09.2017г/неприложен/ Обстоятелствата, описани в т.1 и т.2 от заповедта/явяване на работа в пияно състояние и самоволно неявяване на работа на две посочени дати през м. август 2017г работодателят е квалифицирал като дисциплинарни нарушения по чл.126, т.1 т.2 КТ и за тях е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение „ .Оснаталите обстоятелства /т.3, т.4/ от заповедта, а именно че през последните два месеца ищецът редовно се спречквал с колегите си ,дължи се агресивно, предизвиква скандали и интриги и неколкократно е засичан в нетрезво/ неадекватно състояние ;че през същия период изпаднал в пререкания и конфронтация с клиенти и се държал грубо, невъзпитано и обидно с тях, работодателят е квалифицирал не като дисциплинарни нарушения, а като липса на качества за ефективно изпълнение на работата и е наредил на ищеца да коригира поведението си към колеги и клиенти ,да прояви самокнтрол, да бъде в трезво и нормално състояние на работното място. Заповедта е връчена при отказ на същата дата ,не е обжалвана в частта за наложеното дисциплинарно наказание, когато на 12.10.2017г на ищеца /отново при отказ/ ,е връчена заповедна за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328 чл.1 т.5 КТ .В уведомление до ищеца от същата дата е посочено ,че въпреки предупреждението същият не е коригирал поведението си нито към колегите, нито към клиентите ,не се вписва в колектива ,липсват му самокнтрол и чувство за отговорност, не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на работата.Ищецът е оспорил тези твърдения и оценки като е изтъкнал ,че от постъпването си на работа на 16.12.2016г по трудов договор с изпитателен срок от 6 месеца,не е имал нито една забележка по отношение на справянето с работата и по отношение на своите качества да я изпълнява ефективно съгласно възложеното с длъжностната характеристика. Изслушани са показанията на двама свидетели, доведени от ответника Предвид съдържанието на представените заповеди и показанията на свидетелите включително, въззивният съд е приел ,че обстоятелствата за които са ангажирани доказателства не попадат в приложното поле на чл. 328 ал.1 т.5 КТ. Изброени са нарушения - неявяване и закъснения за работа ,употреба на алкохол, неоформяне и неспазване реда на заявките на клиентите, грубо и невъзпитано отношение към клиентите ,които са свързани с неизпълнение на основни трудови задължения съгласно представената длъжностна характеристика и представляват дисциплинарни нарушения по чл.178, ал.1 т.1,т.2, т.3, т.7 и т.10 КТ, поради това безвиновното уволнително основание не може да бъде основано на подобни факти .Що се отнася до твърдяната невъзможност за работа в екип, това не е свързано с трудовите функции на ищеца и с възложените му задължения съгласно представената длъжностна характеристика,като от доказателствата не може да се направи извод за липсата на обективни качества у ищеца ,които да му пречат да изпълнява работата. В изложение касаторът оспорва решаващите изводи на съда по материалноправните въпроси :1.Когато е налице неизпълнение на трудови задължения, при кои хипотези може да бъде ангажирана дисциплинарна отговороност и при кои може правотношението да бъде прекратено по чл. чл. 328 ал.1 т.5 КТ.; 2. Когато е налице неизпълнение на трудови задължения,винаги ли същите съставляват дисциплинарни нарушения и трудовото правотношение следва да бъде прекратено само с дисциплинарно уволнение, или може да бъде прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ, ако неизпълнението на тези задължения е безвиновно поради липса на качества у работника -недостатъчни провесионални умения и навици. Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противорачие на въззивното решение с реш. № 101/2010г по гр.д №4035/2008г на 4-то г.о ,реш. № 120/2014т по гр.д № 5128/2013г на 4-то г.о на ВКС Изтъква се противоречие с практика на ВКС при извода на въззивния съд, който при релевантната липса на качеството у ищеца да работи в екип, изключва обстоятелството поради непосочването му като длъжностно задължение в длъжностната характеристика. Поставя се и въпрос при уволнение на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ липсващите качества у работника възможно ли е да бъдат освен професионални, и тасива които са лични ,не са свързани с изпълнението на възложени с дръжностна характеристика трудови функции и задължения ,но произтичат от естеството на работата .Противоречието е с реш. № 253/2010г по гр.д.4122/2008г и реш. 165/2011г по гр.д №1611/2009г на 4-то г.о на ВКС Отговор не е постъпил. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по свързано поставените първи и втори въпрос, по критерия на чл. 280 ,ал.1 т.1 ГПК.Не са изпълнение изискванията на чл. 280, ал.1 ГПк при формулиране на третия въпрос. Трайно установеното в изтъкнатата от касатора практика на ВКС отграничаване на основанията за дисциплинарно уволнение спрямо основанието по чл. 328 ал.1 т.5 ГПК, предпоставя при конкретните факти по делото да се отчетат обективните и субективни признаци на дисциплинарното нарушение от една страна и невиновната невъзможност за несправяне с работата от друга. Въззивният съд е следвал именно установеното в практиката на ВКС разграничение на признаците при двете основания,които не са съвместимо приложими за едно и също поведение на работника или служителя,когато същото представлява, или води до неизпълнение на задължения по трудовото правоотношение. Въззивният съд е дал разрешение за случай, при който работодателят предварително и още преди уволнението е подходил с диференцирана оценка /по своя квалификация /към фактите,за да прибегне ефективно до безвиновното основание за уволнение ,при положение че се явно се касае до евентуални дисциплинарни нарушения. Вменяваното от работодателя поведение на работника, дало основание за прекратяване на трудовия договор ,по същество е представлявало твърдение за нарушения на трудовата дисциплина ,но при неконкретизирани обстоятелства, т.е не се касае за безвиновно поведение или състояние на работника ,относимо към основанието на чл. 328 ал.1 т.5 ГПК. Когато при докладвани му нарушения работодателят обосновава решението си да не търси дисциплинарна отговорност от провинилия се работник заради стриктните изисквания на чл. 195 ал.1 КТ при нейното налагане и доколкото не е в състояние мотивирано да посочи /а при оспорване и да докаже/ всяко от нарушенията по обективни признаци - да посочи време и място ,включително да посочи в какво и спрямо кого /колега, клиент/ е изразено невъзпитано, обидно и агресивно държание и отношение на работното място, с подвеждането на тези обстоятелства сборно под основанието на чл. 328 ал.1 т.5 ГПК без да ги конкретизира,работодателят нарушава трудовото законодателство. Нито едно от приложените ,изтъкнати от защитата на касатора решения от практиката на ВКС по трудови спорове не опредметява обратното разбиране. Вторият формулиран в реда на изложението правен въпрос на касатора включва условието за установено безвиновно неизпълнение на задължения, докато вменяваното поведение на работника в този случай е виновно ,не може да бъде отнасяно до обективни дадености на личността по смисъла на разясненията, дадени в изтъкваната съдебна практика / реш. № 253/2010г по гр.д.4122/2008г и реш. 165/2011г по гр.д №1611/2009г на 4-то г.о на ВКС/. Поради това и отговора на третия от фармулиранете правни въпроси няма да обуслови други решаващи изводи по предмета на спора .Съдът не е изключил позоваването на личните качества от приложното поле на чл. 328, ал.1 т.5 КТ. Това зависи от редица конкретни обстоятелства, като естество на работата ,необходимите за нея качества и формата на проявлението им във връзка с изпълненито на трудовата функция.Въззивният съд е отхвълил тезата за трайно установено безвиновно обективно състояние предвид твърденията, на които процесното уволнение е било основано. На изискването за формулиране на относим материалноправен въпрос в тази връзка не е отговорено. В практиката на ВКС е утвърдено, че обективното състояние, даващо на работодателя правото да изтъкне основанието по чл. 328 ал.1 т.5 КТ следва да е трайно, критерият за което е разяснен в реш.№120/2014г по гр.д № 5128/2013 І. г.о ,реш.№15/2013 по гр.д №209/2012 ІVг, реш.№ 195/2012г ІІІ г.о на ВКС и др. В случая, при изпълнението на трудовия договор за периода на изпитателния срок от 6м. работодателят не е намерил,че К. Т. няма необходими лични качества да изпълнява длъжността. Твърдението ,че през последните два месеца преди уволнението работникът коренно се променил, като скандализирал всичките си колеги и клиенти на дружеството ,защото /според поддържаното в касационната жалба/при него липсата на възпитание била „трайно състояние“ ,не е подкрепена с никакви конкретни факти, нито с такива доказателства,които да обосноват защитатаните от работодателя негативни изводи за липсата на базови личностни качествата на работника, както по същество е приел и въззивния съд. С оглед гореизложеното Върховен касационен съд 3-то г.о