Определение № 589 от 25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. П. Й. като процесуален представител на Р. Н. Й. от [населено място] срещу определение №117/2013 год. на ВКС, 3-то г.о., постановено по гр.д. № 131/2013 год. на ВКС, г.о., в частта в която е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решението, постановено по гр.д. № 1557/2012 год. на СГС,, ІІ „Г” въз. състав в частта, в която са отхвърлени исковете с правно осн. чл. 213,ал.2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа в размер на 651лв., по чл. 226,ал.2 КТ за заплащане на 360 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка и по чл. 150 КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 967,02 лв. и производството по делото в тази част е прекратено. С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, както и доводи по съществото на правния спор, които са неотносими към настоящото производство. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново определение, с което касационното обжалване на решението в посочената част да бъде допуснато. Ответникът по частната жалба Й. В. С., действаща като [фирма], [населено място], не взема становище по същата. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. П. състав на ВКС, 3-то г.о. правилно е приел, че касационната жалба срещу решението в посочените части не подлежи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.2 ГПК / Д.в. бр.100/2010 год. в сила от 21.12.2010 год./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв./Съгл.чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания се определя от търсената сума. В случая търсената сума и по трите иска / съответно 651 лв., 360 лв. и 1 967,02 лв. е под 5 000 лв. /. Същевременно касационната жалба е депозирана на 27.07.2012 год.- тоест след влизане в сила на соченото ограничение за касационно обжалване. С оглед на това съдът правилно е съобразил нормата на чл. 280,ал.2 ГПК и е оставил касационната жалба срещу решението в посочената част без разглеждане. Определението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.