Определение № 4610 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2710/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5877/19.05.2025 година, подадена от М. З. М., срещу решение № 160/07.04.2025 година на Окръжен съд Русе, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 112/2025 година. С въззивното решение съставът на Окръжен съд Русе е отменил частично първоинстанционното решение № 1365/18.10.20204 година на Районен съд Русе, V-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 4002/2024 година като е отхвърлил предявените от М. З. М. срещу „Европа“ АД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаването за незаконно и за отмяната му като такова на уволнението на М. З. М. от длъжността „портиер“, извършено със заповед № 9.37/02.07.2024 година на изпълнителния директор на „Европа“ АД [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като М. бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а „Европа“ АД [населено място] бъде осъдено да й заплати сумата от 2082.06 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.07.2024 година до 02.10.2024 година и е потвърдил първоинстанционното решение в частта му в която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за периода от 03.10.2024 година до 05.01.2025 година и над сумата от 2082.06 лева до пълния претендиран размер от 5933.99 лева. В подадената от М. З. М. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу „Европа“ АД [населено място] от М. З. М. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба „Европа“ АД [населено място] е подал отговор с вх. № 7741/01.07.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 160/07.04.2025 година на Окръжен съд Русе, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 112/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. М. З. М. е била уведомена за обжалваното решение на 25.04.2025 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 5877/19.05.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Русе е приел, че на 30.06.2017 година бил сключен трудов договор № 9 между работодателя „Европа“ АД [населено място] и служителя М. З. М. за длъжността „портиер“ шифър НКП 9154 в хотел „Милениа“ [населено място]. Договорът бил сключен за неопределен срок. Към 01.05.2024 година на длъжността „портиер“ имало четирима служители, една от които била М. З. М.. На 27.05.2024 година на заседание на Съвета на директорите на „Европа“ АД [населено място] било прието решение да се извърши преструктуриране на длъжностите в хотел „Милениа“ [населено място] като се премахнела длъжността „портиер“ и се създадяла нова длъжност „рецепционист“. Решението се мотивирало с обстоятелството, че охраната се осъществявала от външна фирма, а обслужването на клиентите се предвиждало да включва нови отговорности като работа с ПОС-терминално устройство, пари в брой и носене на материална отговорност, издаване на фактури на място в обекта, работа с нов софтуер за деловодна информация. На изпълнителния директор действащ чрез управите В. Б. П. било възложено да извърши всички действия по изпълнение на взетото решение. Към 05.07.2024 година от щатното разписание била премахната длъжността „портиер“ и била създадена длъжност „рецепционист“ 4 бройки. Бройката на М. била заета от Г. Б. Т., считано 26.06.2024 година, а на останалите три бройки за тази длъжност били преназначени същите служители. Работодателят предложил на М. З. М. нов трудов договор № 64/30.05.2024 година за длъжността рецепционист“ в хотел шифър 4222 с изпитателен срок шест месеца уговорен в полза на работодателя. М. отказала да подпише новия трудов договор, както и прекратяването на действащия трудовия договор за длъжност „портиер“. Работодателят бил подготвил едномесечно предизвестие с № 9.35/31.05.2024 година за прекратяване на трудов договор с М. З. М. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Предизвестието било изпратено чрез куриер на „Спиди“ АД [населено място] с описание на пратката. Пратката била доставена на адреса по лична карта на М.. Върната била в офис поради неотговаряне на телефонно обаждане от страна на получателя. Изпращачът бил пренасочил пратката към служебния адрес портиерна на хотел „Милениа“, където М. била отказала получаване. Със заповед № 9.37/2.07.2024 година на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ трудовият договор с М. З. М. за длъжността „портиер“ шифър по НКП 9154 бил прекратен поради съкращение на щата. Разпоредено било на лицето да се изплати обезщетение за неизползван отпуск 29 дни в размер на 1601.61 лева. Заповедта била е подписана от М., като й била връчена лично чрез нотариална покана на 05.07.2024 година. От така установеното факти следвало, че щатното разписание на заетите в хотел „Милениа“ [населено място] било променено като били съкратени 4 бройки на длъжността „портиер“ и били разкрити 4 бройки на длъжност „рецепционист“. При сравнение на длъжностните характеристики за длъжностите „портиер“ и „рецепционист“ се установявало, че били завишени изискванията за заемане на новата длъжност като за кандидатите се изисквало висше образование, работа със специализиран софтуер, владеене на английски език на много добро ниво и професионален опит на подобна позиция. За разлика от нея, за длъжността „портиер“ нямало изискване за висше образование, за владеене на чужд език, за професионален опит. Към заемащите новата длъжност „рецепционист“ били предвидени напълно нови задължения, присъщи за административна длъжност като: да изпълнява административни задължения в помощ на управленския и професионалния състав, да осигурява необходимите условия за ефективна работа на ръководителя, да получава и разпределя входящата поща и електронната кореспонденция и други материали и да координира информацията между звената, служителите и други организации; води деловодна и счетоводна документация; да създава и поддържа компютърна информация - каталози (база данни/системи)–да работи както с програма за резервации, така и със специализиран софтуер за издаване на фактури, да поръчва офис-консумативи и да поддържа инвентара; да приема плащания в брой и с платежни карти, да работи с касов апарат и да издава фактури при поискване. За длъжността „рецепционист“ били въведени нови отговорности като например да отговаря за обработването, съхраняването и предоставянето на поверената му документация; да носи персонална отговорност за настъпили вреди от несвоевременно или невярно предадена информация, както и за неразпространяване на информация от личен характер, когато разпространяването би могло да накърни личното достойнство на ръководител, работник или служител в организацията и/или съставлява служебна и/или търговска тайна; да отговаря за безопасни условия на труд и противопожарна охрана, така че да бъде предотвратена всяка опасност за живота и здравето му; да носи материална отговорност за поверените му парични средства. Окръжният съд приемал, че част от трудовите задължения за длъжността „портиер“ били запазени в новосъздадената длъжност „рецепционист“, но били комбинирани с нови трудови задължения и нови по-високи отговорности. Нямало цялостно припокриване на трудовите функции между двете длъжности, за да се приемело, че промяната била формална само в наименованието им. Правилната оценка на случилото се в резултат на приетото ново щатно разписание била трансформация. „Характерно за трансформирането на длъжност било закриването по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, като новото не било като наименование (можело да се запази старото наименование), а като трудови функции. В комплекса на трудовите функции били включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но били предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ било налице и в случаите на т. нар. „трансформиране“ на длъжности. Първоинстанционният съд в мотивите към решението се съгласявал теоретично с тази постановка: „Налице е съкращаване на щата и когато една длъжност се трансформира в друга. Това означава, че една длъжност се заличава и се предвижда друга длъжност, която може да е близка по характер до заличената или да е съвършено различна.“, но достигал до неправилен извод в конкретния случай, че нямало реално съкращаване на щата, защото нямало промяна в изискванията за заемане на длъжността, нито в трудовите функции. Напротив, налице било съкращаване на щата чрез извършване на трансформация на съществуващата длъжност „портиер“ в нова длъжност - „рецепционист“. Прието било ново щатно разписание, в което след 30.05.2024 година длъжността „портиер“ с код по НКПД 96210009 от раздел „Други неквалифицирани работници" не съществувала, а била разкрита нова длъжност „рецепционист“, с код по НКПД 42242001 от раздел „Административен персонал, обслужващ клиенти“. Работодателят не бил имал задължение в този случай да извършва подбор, тъй като към датата на заповедта за уволнение само един служител бил заемал съкратената длъжност „портиер“. Окръжният съд приемал, че заповедта за уволнение поради съкращение на щата била законосъобразна и следвало да бъде оставена в сила. На М. З. М. не се дължало обезщетение по чл. 225 от КТ-обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е служителят останал без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от 6 месеца. Решението на първоинстанционният съд за присъждане на сумата 2082.06 лева обезщетение за периода от 05.07.2024 година до 2.10.2024 година следвало да бъде отменено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. З. М. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси, а именно: налице ли е основанието за прекратяване на трудово правоотношение „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от KT в случай на закриване на щата на заемана от работника или служителя длъжност „Портиер“ и създаване на нейно място в щатното разписание на нова длъжност „Рецепционист“, близка по характер със заличената, като трудовите функции на закритата длъжност са запазени в новата и има пълно припокриване на трудовите функции на двете длъжности? Може ли да се приеме за реално съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, когато длъжността е премахната само формално чрез преименуване, но трудовите функции и работното място се запазват? Следва ли съдът при преценка за реалността на съкращение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от KT да изследва реално изпълняваните трудови функции, a не само формалната длъжностна характеристика? Идентични ли са закритата длъжност „Портиер“ и новооткритата на нейно място длъжност „Рецепционист“ в щатното разписание, предвид работното място на двете длъжности, което е едно и също, с едно и също предназначение, a трудовите функции на новата длъжност „Рецепционист“ не включват съществено нови по своята характеристика трудови функции? 3адължителен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 от KT между служителите на двете длъжности с различни наименования „Портиер“ и ,,Рецепционист“ с едно и също работно място, при хипотезата на съкращаване на щата на длъжността „Портиер“ и как се определят основните, същински трудови функции за определена длъжност? При преценката за идентичност на трудовите функции по смисъла на чл. 329, ал. 1 от КТ, следва ли съдът да изхожда от реално изпълняваната работа, a не само от формалното съдържание на длъжностната характеристика? 3адължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения, възражения?. Така формулираните въпроси трябва да се счетат за правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, мака и в тях да са посочени наименованията на конкретни длъжности, свързани със спора между страните по делото. Извън това и при несъобразяване с наименованията на длъжностите въпросите са свързани с правните изводи на състава на Окръжен съд Русе при постановяване на решението му и са обусловили изхода от спора. При това се твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 126/02.05.2011 година, постановено по гр. д. № 1227/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 7/01.04.2011 година, постановено по гр. д. № 954/209 година, решение № 168/10.06.2014 година, постановено по гр. д. № 5342/2013 година, решение № 211/14.08.2014 година, постановено по гр. д. № 4441/2013 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 222/27.03.2018 година, постановено по т. д. № 505/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Както се посочи по-горе въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на М. З. М. са били включени в предмета на делото, били са обсъждани от състава на Окръжен съд Русе при постановяване на решението му и са обусловили правните му изводи по съществото на спора. Същите обаче са решени от въззивният съд в противоречие с посочената от М. съдебна практика, поради което са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това от своя страна изключва допускането на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 т ГПК по същите въпроси. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК М. З. М. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от М. З. М. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Русе. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 160/07.04.2025 година на Окръжен съд Русе, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 112/2025 година, по подадената срещу него от М. З. М., касационна жалба с вх. № 5877/19.05.2025 година и такова трябва да се допусне. Делото ще следва да се доклада за насрочване в съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение