Определение № 2744 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1695/2026 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба № 19653/12.02.2026 г. на В. А. Е., приподписана от адвокат Т. Б. от АК – София, срещу решение № 7058/20.11.2025 г. по в.гр.д.№ 7799/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдил решение № 3998/10.03.2025 г. по гр.д.№ 38942/2024 г. на Софийски районен съд и отхвърлил исковете на В. А. Е. против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, да се признае за незаконна и отмени Заповед № 147/27.05.2024 г. за дисциплинарното му уволнение и да му се присъди обезщетение в размер на сумата 3689,91 лева, за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 28.05.2024 г. - 23.07.2024 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до изплащането. Касационната жалба съдържа доводи за недопустимост на решението, тъй като подадената въззивна жалба е без представителна власт на адвокат В., а в изложение към жалбата се поддържа, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение при връчване на съобщенията на лице без представителна власт. Поддържа, че са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които се свеждат до приложението на чл.34 ГПК и преценката на съда за обема на представителна власт на представеното пълномощно. От „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е подаден отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и искат да се потвърди решението, като им се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в производството. Срещу постановеното решение на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете е подадена въззивна жалба от 13.05.2025 г. от пълномощника на ищеца – адвокат С. В. от САК, която го е представлявала по гр.д.№ 38942/2024 г. на СРС. С разпореждане от 24.09.2025 г. на съдията-докладчик във въззивното производство е посочено, че въззивната жалба е нередовна, но за процесуална икономия се дава възможност на въззивника да представи пълномощно за адвокат В. и да потвърди процесуалните й действия в едноседмичен срок, тъй като приложеното пълномощно /на стр.102/ е само за производството пред Софийски районен съд. С протоколно определение от 03.11.2025 г., въззивната инстанция е приела, че пълномощното на адвокат В. „покрива изискванията на чл.34 ГПК“, поради което В. А. Е. е надлежно представляван с това пълномощно и няма пречка да се постанови решение от въззивния съд по съществото на спора. Въззивният съд е констатирал, че ищецът по делото е заемал длъжността „Консултант клиенти“ при ответника, по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 147/27.05.2024 г. за дисциплинарно уволнение на В. А. Е., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - поради системни нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя по чл.190, ал.1, т.3 и 4, вр.чл.187, ал.1, т.3, 7, 8 и 10 КТ. Според съда, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е предоставил на служителя възможност да даде обяснения по реда на чл.193 КТ, заповедта за уволнение е мотивирана и се доказва конкретно неизпълнение на трудовите задължения. Наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на извършените в продължителен период от време тежки нарушения на трудовата дисциплина, с негативен ефект върху работата на предприятието, поради което предявените искове са неоснователни. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280 ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на постановеното въззивно решение, с оглед твърденията за ненадлежно упражняване правото на жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение