Определение № 46 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 395/2016 г.

Образувано е по частна жалба на Г. К. Г. срещу разпореждане № 2012 от 01.12.2015 г. по в. ч. гр. д. № 601 /2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено от член от съдебния състав, с което е върната частната жалба на Г. К. Г. срещу определение № 787 от 16.11.2015 г. по делото (по в. ч. гр. д. № 601 /2015 г. на В..АС), с което е оставена без уважение частната жалба на Г. К. Г. срещу определение от 19.10.2015 по възз. гр.д. № 2355 /15 г. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство, образувано по въззивната жалба на Г. К. Г. срещу решение № 2886 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 11583 /2014 г. на В., XLІІ с-в. За да постанови обжалваното разпореждане апелативният съдия е приел, че съгласно чл.274,ал.2 ГПК не подлежат на обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая обжалваното определение на В..АС е постановено по дело, решението по което не би подлежало на обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2,т.3 ГПК (в редакцията и от ДВ бр.50 /2015 г., в сила от 07.07.2015 г.), а именно по предявен иск за заплащане на положен извънреден труд по посочени периоди, като цената на иска е под 5 000 лева, поради което и частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. По допустимостта на частната жалба: Обжалваното разпореждане е преграждащо и съгласно правилото на чл.279 вр. чл. 274,ал.2,предл.1 ГПК подлежи на обжалване. По основателността на частната жалба: Както е посочено и в определението № 787 от 16.11.2015 г. на В.. АС с определение от 19.10.2015 по възз. гр.д. № 2355 /15 г. на Варненския окръжен съд, постановено в открито съдебно заседание на същата дата, е прекратено въззивното производство, образувано по въззивната жалба на Г. К. Г. срещу решение № 2886 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 11583 /2014 г. на В., XLІІ с-в. и производството е продължило по въззивната жалба на насрещната страна и приключило със съдебно решение. Варненският апелативен съд е приел, че обжалваното определение е правилно, защото както е приел и въззивният съд, първоинстанционният съд след влизане в сила на определението му, с което е отказал да допусне на основание чл.214,ал.1 ГПК увеличение на размерите на разглежданите искове за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд (по чл.262 КТ) и за неизползуван платен годишен отпуск (по чл.224,ал.1 и ал.2 КТ), с решението си е уважил исковете за целите предявени (с исковата молба) размери – общо за 2 396.13 лева и 926.25 лева. Тъй като определението по чл.214,ал.1 ГПК не е било обжалвано и е влязло в сила и в преклузивния срок, който е изтекъл, не е поискано допълване на решението, предмет на обжалване пред въззивния съд е било само първоинстанционното решение на първоинстанционния съд в пределите му, определени с диспозитива на съдебния акт и въззивната жалба на ищеца е била без предмет и поради това образуваното по нея въззивно производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. При проверка на делото настоящият състав установи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по първоначално предявените размери на исковете по чл.262 и чл.224 КТ. При този извод и съгласно цитираното от В.. АС правило на чл.280,ал.2,т.3 ГПК въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване. А съгласно правилото на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно обжалваното определение № 787 от 16.11.2015 г. по в. ч. гр. д. № 601 /2015 г. на В..АС е въззивно (постановено е за първи път от въззивен съд) (както и определение от 19.10.2015 по възз. гр.д. № 2355 /15 г. на Варненския окръжен съд) съгласно правилото на чл.274,ал.4 ГПК не подлежи на обжалване, от което следва, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.. От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав