Определение № 1377 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Е. П. от АК Пазарджик срещу решение № 310 от 7.7.2014 г по гр.дело № 453/14 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, 1 въззивен състав, с което е потвърдено решение на Районен съд Пазарджик № 340 от 24.4.2014 г по гр.дело № 2839/13 г.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Х. Н. Д. срещу П. „И. В.” [населено място] искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Ответникът по касационната жалба П. „И. В.” [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „главен възпитател” по безсрочно трудово правоотношение.Със заповед № 71/5.6.13 г на директора на ответното училище е прекратено трудовото правоотношение с Д. на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ вр.чл.190 ал.1 т.7 КТ и чл.188 т.3 от КТ за това, че на 14.5.2013 г след 19 ч, ищцата не е изпълнила свои трудови задължения, предвидени в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и Правилника за дейността на училището, свързани с опазване здравето и живота на децата, като не е потърсила своевременно адекватна медицинска помощ, затова, че ученикът с увреждания К. Д. е изпил 7 таблетки от лекарството „Физиотенс”.От правна страна съдът е приел, че служителката е извършила нарушение на трудовата дисциплина, което с оглед настъпилите последици за здравето на пострадалия ученик следва да бъде квалифицирано като „тежко” и следва да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание –уволнение. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е поставен материалноправния въпрос по приложението на чл.189 ал.1 от КТ, а именно „при преценка относно значимостта на неизпълнените трудови задължения, съдът, разглеждащ съдебния спор следва да отчете действително настъпилите неблагоприятни последици или възможните, но ненастъпили такива.” Така поставения въпрос е обусловил крайния изход на спора, поради което на основание чл.280 ал.1 т.3 от КТ въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от горните мотиви, ВКС, Четвърто ГО,