Определение № 721 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4200/2025 г.

и следва ли съдът да мотивира по какъв начин възприетите от него обстоятелства имат значение за определяне размера на обезщетението

Според защитата е нарушено е задължението да се извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия и да се изложат надлежни мотиви, затова се сочи противоречие с указанията в т.ІІ ППВС №4/1968г.Изтъкват се решения от практиката на ВКС,при които са съобразявани съпоставими травматични увреждания с установеното / решение №11/2022г по т.д №2338/2020г ТК ,решение №288/2017 по гр.д №59/2017г на 4-то г.о, ВКС/. Втората група въпроси са в оспорване на приетото от съда основание за намаляване на обезщетението:

липсата на указания за изпълняване на служебните задължения и липсата на инструктаж, обосновава ли пълна имуществена отговорност при трудова злополука и

следва ли да се кредитират свидетелски показания на лица, отговорни за спазването на правилата за безопасни условия на труд .По третия въпрос се изтъква противоречие с цитирана практика на ВКС, по последния въпрос се изтъква чл. 280, ал.1 т.3 ГПК В депозиран отговор ответникът Държавна опера – Бургас оспорва да са налице условия за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, при така поставените въпроси. Претендира разноски Касационно обжалване не е допустимо в частта, с която въззивната инстанция е произнесла решение по иска за обезщетение на имуществените вреди /пропуснати ползи/,претендирани като разлика между получено обезщетение от обществено осигуряване и нетното трудово възнаграждение за исковия период, който иск е предявен в размер на 2958,02 лв и предвид цената му е под размера, посочен в чл.280,ал.3 т.1 ГПК ,като в тази част въззивното решение не попада и в изключенията по чл. 280, ал.3 т.3 ГПК В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че в останалата част е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по свързано поставените въпроси за прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди ,в частност от травматични увреждания при трудова злополука. Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това, че не са изложени съображения във всички указани насоки по ППВС №4/1968г и установената практика на ВКС кои групи обстоятелства са от значение при определяне на обезщетението за неимущественви вреди по справедливост. По делото е прието за установено,че към момента на трудовата злополука ищцата е артист –балетист в държавната опера с дългогодишен стаж, като на 08.04.2021г по време на репетиция на балетна постановка е получила торзионна травма на колянната става с руптура /разкъсване на коленните връзки/, лекувана оперативно. Полученото травматично увреждане на дясна колянна става ,засегнало меки тъкани,е било тежко.За да намали обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изтъкнал,че съгласно прието СМЕ лечението представлява стандартна процедура за такъв тип увреди /с пластика/ и възстановяването при ищцата е пълно ,за относително кратък период от шест месеца ,което е отдал на младата и възраст /38 години/,като предполагаща по- бързо физическо и психическо възстановяване. Като обобщено е посочил принципните насоки в установената по въпроса съдебна практика на ВКС,указваща значението на характера и степента на увреждането ,продължителност на лечението и др, въззивният съд е изтъкнал в мотивите си констатацията на вещото лице ортопед,че по време на клиничния преглед /през 2024г/ тестовете за колянна стабилност при ищцата показват еднаква устойчивост при лявата и дясната колянна става, но е пропуснал констатацията на експерта ,че има около 1 см разлика в обиколката, т.е обема на двете колена и че възстановяването след реконструкция на предна кръстна връзка е продължителен процес, изискващ ЛФК, като поради естеството на травмата той е и болезнен, но не може да се определя като „допълнителна рехабилитация” както е бил поставен въпроса към експертизата. Въззивният съд е изтъкнал още,че съобразява икономичиската конюнктура в страната към датата на постановяване на решението си. При така формиран решаващ извод на въззивния съд за справедлив размер на обезщетението, не са обсъдени в конкретното им проявление всички неимуществени вреди, не става ясно и как икономическата конюнктура в страната, при това към датата на постановяване на решението, обосновава определеният размер на обезщетанието. Съгласно установената практика на ВКС, справедливостта не е абстрактно понятие ,тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. Останалите въпроси в изложението самостоятелно не се обосновават критериите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, те преформулират касационни оплаквания, които предстои да бъдат обсъдени по същество от касационната инстанция както включени в спорния предмет Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.