Определение № 511 от 07.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 802/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 666 от 21.12.2021г. по в.гр.д. № 2053/2021г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 106 от 7.10.2021г. по гр.д.№ 1096/2021г. на Районен съд Несебър в частта, с която е възстановена на заеманата длъжност „работник озеленяване“, в която „Козарови“ ООД е осъден да й заплати сумата от 3 900лв., обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода 4.03.2021г. - 3.09.2021г., ведно със законната лихва и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени като неоснователни, а в останалата отхвърлителна част решението е потвърден, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: След преценка на ангажираните доказателства въззивният съд е приел следното: Трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ „със завършване на определената работа“, със заповед № 66 от 2.03.2021г. В същата не е посочено – коя работа се има пред вид, че е завършена. Доколкото при сключване на трудовия договор /с № 71 от 19.03.2019г./, на основание чл.68, ал.1 т.2 КТ „до завършване на определената работа“, също не е посочено в какво се състои работата, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор не е срочен, а е безсрочен и като такъв, същият не може да бъде прекратен на посоченото от работодателя основание /чл.325, ал.1, т.4 КТ/, приложимо само за срочните договори. Решаващият извод на съда е, че към момента на издаването на процесната заповед, вече е било налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ „по взаимно съгласие“, възприемайки за основателно възражението на ответника, че е налице писмено волеизявление в този смисъл на страните. Мотивирал се е с представена молба, която е била подадена от ищцата на 2.03.2021г. до работодателя, съдържаща негова резолюция :“Да, считано от 4.03.2021г.“ Съвпадането на насрещните волеизявления, съдът е приел за потвърдено и с показанията на свидетелката Д., която е установила, че П. е решила да напусне, тъй като си е намерила друга работа, занесла е молбата си на работодателя, който веднага я е уведомил за съгласието си трудовото й правоотношение да бъде прекратено. С тези мотиви той е приел иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за основателен. Неоснователността на останалите два иска /по чл.344, ал.1, т.2 и по т.3 КТ/, той е обосновал по аналогия с приетото в мотивите на ТР № 2 от 23.10.2012г. по т.д.№ 2/2012г.на ОСГК на ВКС, приемайки, че постигането на взаимно съгласие между страните за прек-ратяване на трудовото правоотношение е обективен факт, който изключва възможността да бъде възстановена ищцата на длъжност, при положение, че трудовото правоотношение не съществува, като неговото съществуване е предпоставка и за уважаване на иска за присъждане на обезщетение В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава първо на основанието за допустимост по чл.280, ал.2, изр. предпоследно ГПК „очевидна неправилност“. Счита, че въззивният съд е постановил акта си без да отчете, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.1 КТ и по чл.325, ал.1, т.4 КТ са отделни и самостоятелни. От значение е кое настъпило първо във времето и в случая това е по чл.325, ал.1, т.4 КТ на 3.03.2021г. /по чл.325, ал.1, т.4 КТ би могло, най-рано да е на 4.03.2021г./ На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът поставя и следните въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената практика: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях?, 2. Приложимо ли е ТР № 2 от 23.10.2012г. по т.д.№ 2/2012г.на ОСГК на ВКС по аналогия при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ?, 3. При наличие на конкуренция между две основания за прекратяване на трудовото правоотношение, кое има прекратително действие? Може ли да е налице прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, при наличие на заповед, с която работодателят го прекратява на друго основание? 4. Следва ли работодател, който твърди прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, да докаже факта, че е приел предложението на служителя за прекратяване на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ в рамките на 7-дневен срок от получаване на предложението?, 5. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение за делото без районният съд да ги е посочил като нуждаещи се от доказване, освен ако изготви нов доклад и поправи допуснатото процесуално нарушение? Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страните за кои от твърдените от тях обстоятелства не сочат доказателства? Длъжен ли е въззивнтият съд да направи нов доклад, ако в доклада на първата инстанция и до момента на подаване на въззивната жалба не са били изяснени твърденията на страните и не е била разпределена доказателствената тежест?, 6. За да е налице основанието по чл.325, ал.1, т.1 КТ, необходимо ли е страните да са постигнали съгласие относно датата на прекратяване на трудовия договор?, 7. Следва ли съдът да кредитира в пълнота показания на заинтересован по смисъла на чл.172 ГПК свидетел, след като те не се подкрепят в цялост от събрани други доказателства по делото?, 8. Ползва ли се частен свидетелстващ документ, изходящ от работодателя – резолюция за приемане на молба за напускане от служител – с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставяне по отношение на този служител и попада ли той в категорията „трети лица“, по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК?, 9. Законно ли е уволнение, извършено след като трудовото правоотношение е прекратено на друго основание и следва ли в тази хипотеза съдът да изследва кое от основанията е първо по време? Позовава се на многобройна практика, която прилага. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 10. При наличие на възражение на служител, че изходящата от работодателя резолюция за уважаване на молба за напускане е антидатирана, носи ли служителят доказателствената тежест за доказване на това възражение и следва ли този документ да е с достоверна дата, по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, за да му бъде противопоставен?, 11. Следва ли работодателят, който твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на основание, различно от посоченото в обжалваната заповед, да докаже, че то се е осъществило преди оспореното от служителя? Как следва да се разреши конкуренцията между тези основания /в случая между това по чл.325, ал.1, т.1 и т.4 КТ/ и има ли значение кое първо е настъпило по време? и 12. В рамките на спор по чл.344 КТ, при противопоставяне на две различни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, следва ли съдът да вземе пред вид всички обстоятелства по делото и по-специално кое от тях е вписано в трудовата книжка и уведомлението на работодателя до НАП по чл.62, ал.5 КТ Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Козарови“ ООД, представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител адвокат И., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Развива подробни доводи по съществото на спора, считайки постановеният въззивен акт за правилен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях. С оглед действащият принцип на законоустановеност на основанията за уволнение и пред вид обстоятелството, че ищецът е този, който при упражняване на правото си да оспори законността на уволнението с иск, с изложените от него доводи, определя предмета на спора, съдът дължи произнасяне в рамките на отправените към него искания. В производството по оспорване законността на уволнението, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на заповедта, по отношение на която е сезиран като може да я потвърди или отмени, но не може да я изменя, заменяйки едно основание за уволнение с друго. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение