Определение № 547 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 610/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. С., представляван от адв.Е. А., против въззивно решение №4859/ 11.11.2019 г., постановено по възз.гр.д. №594/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение №5657/ 14.06.2019 г. по гр. д. № 2761/2018 г. на Благоевградския районен съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор, печатарство – ножар”; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на сумата 5 820 лева със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2018 г. до окончателното изплащане. В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и чл.280, ал.2, пр.3-то ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпроси, които уточнени и обобщени касаят: кръга лица, измежду които работодателят трябва да осъществи подбор, когато извършването му е задължително; и за момента, към който трябва да се установи намаления обем работа и дали това състояние трябва да се отнася за дейността на предприятието изобщо, или към съответната дейност, в която е бил зает уволненият работник. В изложението е цитирана практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи, а същевременно се поддържа, че въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение се аргументира с доводи за неправилно извършена от съда оценка и анализ на събраните по делото доказателства, с необоснованост на изводите за законосъобразност на подбора, за намаления обем работа и за законност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Ответникът по жалбата – „Смилков” ЕООД, представляван от адв.П. З., в писмен отговор изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационния контрол, доколкото липсват формулирани правни въпроси, а евентуално – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Установено е, че ищецът Б. С. е заемал длъжността „машинен оператор, печатарство – ножар” в ответното дружество „Смилков“ ЕООД, като трудовият му договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа с отправено предизвестие №1/13.08.2018 г. и издадена заповед № 17/13.09.2018 г. След обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, препращайки към фактическите констатации на първата инстанция и като е изложил и собствени правни съображения по основателността на предявените искове, съдът е посочил, че уволнителното основание по чл.328, ал. 1, т. 3 КТ предполага като обективен факт към датата на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор да е налице трайно намаляване на обема на работата в неговото предприятие, засягащо изпълняваните от работника трудови функции. Установяването на този факт е в доказателствена тежест на ответника, който в производството с ангажираните доказателства (счетоводни справки, справки-декларации и заключението на съдебно-икономическата експертиза) е установил значително трайно намаляване обема на работа и конкретно, че намаляването на производствената дейност е засегнало трудовата функция на изпълняваната от ищеца длъжност в периода към датата на уволнителното изявление. В тази връзка въззивният съд се е позовал на установената съдебна практика на ВКС, че за да се приеме, че е осъществено безвиновното уволнително основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ, следва да се констатира намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите в предприятието. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува и да се да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. В случая, след анализ на представените по делото доказателства е направен извод, че производствената дейност на дружеството за изследвания период бележи значителен и траен спад, което е обусловило намаляването на броя на щатните бройки за процесната длъжност. На следващо място, проверявайки процедурата по подбора, въззивната инстанция е приела, че същата е осъществена законосъобразно от работодателя. Отчетено е, че подборът е направен измежду четиримата работници, изпълняващи длъжността „машинен оператор, печатарство – ножар”; че меродавно за еднаквите трудови функции е не механичното сравняване на наименованието на длъжностите, а естеството на изпълняваните трудови задължения според представените длъжностни характеристики. На тази база, за неоснователно е счетено възражението на ищеца, че процедурата по подбор е опорочена, тъй като в нея е следвало да бъдат включени и още две лица. Прието е, че едното от лицата, е изпълнявало различни трудови функции на заеманата длъжност „печатар”, а другото лице е с прекратено трудово правоотношение преди датата на уволнението на ищеца и поради това невключването му в подбора по същество не засяга интересите на С. и не може да обоснове извод за незаконност на оспорената заповед. Допуснатите неточности (технически грешки) в подадените от работодателя уведомления до НАП в кодовете на длъжностите на сравняваните лица е счетено от съда за правно ирелевантно, доколкото впоследствие тези грешки са били отстранени, а и освен това същите касаят изпълнението на административното задължение по чл.62, ал.3 КТ, което обстоятелство само по себе си няма отношение към въпроса за законността на уволнението на ищеца. Посочено е още, че от представените доказателства се установява извършването на подбора по законоустановените в чл.329, ал.1 КТ критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата, като в хода на делото работодателят е доказал (с представения протокол за подбор и свидетелските показания) съответствието на най-ниската получена от ищеца оценка с действително притежаваните от него знания, умения и начин на справяне с работата. С тези решаващи мотиви в заключение е направен извод за неоснователност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и същите са отхвърлени. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че по изведените и уточнени правни въпроси, не са налице поддържаните предпоставки за селектиране на жалбата. Повдигнатите въпроси, макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с установената практика на ВКС. Въззивният съд е отхвърлил обуславящия иск за отмяна на уволнението, като е приел, че работодателят е доказал фактът на намаляване на обема на работата в предприятието, което е засегнало изпълняваната от ищеца трудова функция. Правните изводи на въззивната инстанция са съобразени с константната практика на ВКС, че поначало законността на приложеното уволнително основание се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като се вземат предвид всички настъпили до този момент правнорелевантни за спора факти. За фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ намаляването на обема на работата следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Доколко е налице намаляване на работата се преценява конкретно за всеки отделен случай, но трябва да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. В доказателствена тежест на работодателя е да установи наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. В случая, след анализ и преценка на ангажираните по делото доказателства съдът е приел, че ответникът е установил наличието на прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ към датата на прекратяване на трудовия договор с ищеца – 13.09.2018 г. Фактическите констатации на въззивния съд по този въпрос не подлежат на контрол в производството по чл. 288 ГПК. В това производство се контролират само правните разрешения на инстанцията по същество, направени при установените от нея факти, за които разрешения се посочи, че съответстват на установената по приложението на чл.328, ал.1, т.3 КТ практика на ВКС (срв. - решение № 375/25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/ 2015 г., IV г.о., решение № 143/29.05.2017 г. по гр. д. № 4338/2016 г., IV г. о., решение № 29/08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., IV г.о.; решение № 270/ 02.06.2011г. по гр. д. № 1661/2010 г., IV г. о.; решение № 703/17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г., III г. о. на ВКС и др.). По въпросите на касатора, касаещи процедурата по подбор, в практиката безпротиворечиво е изяснено, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Това предполага правото или задължението за подбор да бъде упражнено от работодателя преди той да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, законни ли са приложените критерии за оценка (без значение е дали са приложени всички законови критерии и каква е относителната тежест на приложените) и основават ли се приетите от работодателя оценки по отделните критерии на действително притежаваните от работниците и служителите качества (вж. - ТР№3/2012г. на ОСГК, решение № 109/21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/ 2011 г. ІV г.о., решение № 107/18.02.2010 г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о., решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.). Законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест. В закона не е установен ред, нито форма за извършването на подбор. Затова е без правно значение дали и какви документи са съставени за удостоверяване на извършения подбор. Въпрос на доказване е да се установи действителното извършване на подбор, лицата между които е направен, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. Времето и начинът на извършването на подбора могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства, в т. ч. и със свидетелски показания (вж. - решение № 53/16.03.2016 г. по гр.д. № 5031/2015 г., IV г.о., решение № 209/ 10.10.2017 г. по гр.д. № 4827/2016 г., IV г.о. на ВКС и др., включително тези, на които се позовава касаторът). При определяне кръга на лицата, между които следва да се извърши подбора, не се изхожда от наименованието на длъжностите, а от характера на изпълняваните трудови задължения според длъжностните характеристики. Затова, преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед естеството на възложените на съответните длъжности задължения и в този смисъл не зависи изцяло от близостта или съвпадението на наименованията им по щата (вж. - решение № 282/01.09.2011 г. по гр. д. № 110/2010 г., IV г. о., решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1150/2010 г., III г. о., решение № 436/28.12.2012 г. по гр. д. № 1086/2011 г., IV г. о. и др.). Приетото от въззивния съд не противоречи на тези правни разрешения – изводите за законосъобразност на извършения подбор са основани на приетото за установено, че участващите в подбора изпълняват едни и същи трудови функции по длъжностна характеристика; работниците са сравнявани по критериите, визирани в чл.329, ал.1 КТ, при което ищецът е получил най-ниска оценка предвид по-ниското ниво на справяне с работата. Що се касае до невключването в подбора на лице, заемало същата длъжност, но чието трудово правоотношение е прекратено преди това на касатора, следва да се посочи, че в практиката си ВКС е имал повод да посочи, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл.335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Когато към момента на връчване на предизвестието липсва елемент от фактическия състав на основанието за уволнение, който е настъпил по-късно до изтичане на срока на предизвестието, следва да се приеме, че недостатъкът се санира, по аналогия от чл. 74, ал.6 КТ. Преди да настъпят последиците от отправеното предизвестие, това обстоятелство трябва да се вземе пред вид при преценка на законността на уволнението (вж. - решение № 337/ 30.04.2010г. по гр. д. № 1188/2009 г., III г. о., решение № 183/25.06.2014 г. по гр.д. №7042/2013 г., III г. о. на ВКС). В случая, въззивният съд е взел предвид, че лицето, което е следвало да участва в подбора (заемало е същата длъжност), е с прекратено трудово правоотношение преди датата на прекратяването на трудовия договор с ищеца (преди изтичане срока на предизвестието). Това обстоятелство е правно значимо за спора и при преценката за законността на уволнението, в съответствие с цитираната по-горе практика, е зачетено от решаващия съд – прието е, че по същество не са засегнати интереси на ищеца във връзка с извършения подбор. С оглед изложеното, не се установява соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Наличието на създадена практика на ВКС по повдигнатите правни въпроси, при липсата на аргументация в изложението за необходимост от нейната промяна или осъвременяване, изключва поддържаното основание за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, касаторът не сочи никакви допълнителни аргументи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от пряко от съдържанието му. А по повдигнатите правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като въпросите не са разрешени в противоречие със задължителната и установената съдебна практика. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение