Определение № 125 от 31.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. П., приподписана и от пълномощника му адв. И. С., против решението от 22.10.2009 г. по гр.д. № 767/2008 г. на Софийски градски съд, IV-a състав, с което е потвърдено решението по гр.д. № 31181/2007 г. на Софийски районен съд, 62 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Професионална гимназия по телекомуникации, [населено място], искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и са присъдени разноски. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, излага доводи в тази насока, сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото въпросите: следва ли работодателят да изисква конкретни писмени или устни обяснения от него, а в случая като му е поискал неконкретизирани/общи/ обяснения е нарушил чл.193 ал. 1 КТ; може ли работодателят да упражнява работодателската си власт извън работно време и да изисква обяснения за обстоятелства извън работното време на касатора; на какво правно основание късно през нощта непълнолетните ученици пишат едновременно писмени обяснения, събрани заедно вечерта на 21.11.2007 г. в кабинета на пом.директорката А. Д.. Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК липсват доводи за обосноваване на хипотеза по чл.280 ал.1 т.З ГПК, т.е. произнасяне на съда по правен въпрос, който касае приложение на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, или макар да има такава се налага тя да бъде променена. Изложените в него доводи за нарушения на материалния закон и на процесуални правила са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение