Определение № 847 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1658/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на двамата ответници [фирма] и [фирма] в трудовия спор, чиято солидарна отговорност да заплатят неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване е ангажирана на основание чл.200 от КТ .След като с решение №202/2011г по гр.д. № 1635/2010г на ВКС ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК е било отменено решението на Пернишки окръжен съд от 18.06.2010г и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд с указание по процесуален въпрос,за доказателствената тежест относно факт от значение за спора ,е постановено обжалваното от касаторите решение №315 от 27.07.2011г по гр.д. № 412/2011г на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 796 от 28.01.2010г по гр.д.№990/2009г на ПРС. Касаторът [фирма] е поставил в изложение въпрос за материалните предпоставки при ангажиране на солидарната му отговорност с други работодатели ,при които заболяването е възникнало и се е развило ,има ли значение от кога датира и кога за пръв път е установено същото като професионално ,съответно следва ли съда посочи правното основание за носене на солидарна отговорност. Като основание за допускане до касация се сочат чл. 280 ал.1 т.2 ,т.3 от ГПК. Довод по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е приложеното решение от 08.01.2008г по гр.д№917/2007г на САС, съдебна практика в която е прието за необходимо условието заболяванията да са възникнали и констатирани за първи път през периода на съществуване на трудовото правоотношение. Като следващ въпрос се поставя справедливостта като критерии по чл. 52 ЗЗД, под който критерии следва да бъдат подведени конкретните установени по делото факти .Изтъква се противоречие с приложеното реш.по гр.д.№ 238/2007г на САС, тъй като в решаващите си мотиви въззивният съд завишава присъденото обезщетение предвид изтъкната от вещото лице медицинска пречка да се ползва слухов апарат, за което касаторът счита ,че няма вина. В изложенито към жалбата на [фирма] не се формулира изрично правен въпрос извън тезата, че ангажираната солидарна отговорност не е налице по отношение на него ,а обжалваното решение е в противоречие с приложеното реш.№157/2008г по гр.д№ 1051/2007г на ВКС ІV г.о във връзка със същия извод Изтъква се и несъобразяване с липсата на причинна връзка между условията на труд при този ответник и заболяването. Постъпил е отговор от Р. Б. Г. чрез адв. Ц.М., в който се оспорва да е налице основание за допускане до обжалване .Основано на доказателствата и дадените от ВКС указания, обжалваното решение не е в противоречие с други решения от практиката. Претендират се разноски. Касационата жалба на [фирма] е постъпила в срок и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея, като съображенията са следните: Въпрос за предпоставките на неговата солидарна отговорност, касаторът [фирма] е поставил и при първото касационно обжалване, като в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тогава е приложил същото решение (реш от 08.01.2008г по гр.д№917/2007г на САС). Касационно обжалване по въпроса не е било допуснато и при положение, че при новото разглеждане на делото и постановяване на обжалваното понастоящем решение, при същите факти въззивният съд е възприел идентични правни съображения, за да формира решаващи изводи по поставения материалноправен въпрос и да потвърди първоинстанционното решение, касационно обжалване по същия въпрос не следва да се допуска. За пълнота следва да се изтъкне, че в приложената от касатора практика се цитира правно разрешение(правни изводи относно предпоставката, че заболяването,признато за професионално, следва да е възникнало в резултат на вредните условия на труд при ответника ), което не е в противоречие с приетото от въззивният съд. Същите съображения следва да се изтъкнат и във връзка с въпроса за критерия, по който е определено обезщетението за неимуществени вреди. При конкретно прецененото здравословно състояние, степента на увреждане или възможността за използване на технически средства, които да го облекчават (в случая - чрез слухопротезиране) ,за размера на обезщетението няма значение дали служители на конкретния работодател имат вина, отговорността по чл. 200 КТ е обективна. Обратната теза, изведена във въпрос, не обосновава допускане до касационно обжалване по общия критерии на чл. 280 ал.1 ГПК. Касационата жалба на [фирма] също не следва да се допуска до разглеждане по същество, като съображенията са следните: С обжалваното решение по същество е прието, че не е от значение за солидарната отговорност на [фирма] като наемател на цеха (и производството в него ), наличето на споразумение между работодателите по действащата към датата на установяване на професионалното заболяване редакция на чл. 123 ал.3 т.2 КТ ,щом работникът с установено и признато към 04.04.2006г професионално заболяване е полагал труд при неблагоприятни условия в същия цех, за периоди на наемането му включително. Без да се формулира правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, касаторът изтъква противоречие с решение реш.№157/2008г по гр.д№ 1051/2007г на ВКС ІV г.о. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато ,но за пълнота следва да се добави ,че между двата случая не е налице идентичност на фактите, обусловили извода за солидарна отговорност. Сходстовото е в това, че ответникът [фирма] е ответник и по двете дела, в приложеното решение е прието същият да не е солидарно отговорен по искове с правно основание чл. 200 КТ ,тъй като договорът му за наем е бил прекратен към момента на възникване на вземането. Настоящия случай не е дал повод за възражения в тази връзка, подобен факт не е изтъкван и по делото е установено, че професионалното заболяване е свързано включително с периода, през който цехът е бил нает и е преминавал от един работодател към друг, без да се отстранят вредните условия на труд Несъстоятелна като въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК (тъждествена с касационното оплакване), е тезата на касатора, че не била изследвана връзката между условията на труд конкретно при този ответник и професионалното заболяване. Касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска. Ответникът е установил разноски ,но претенцията за присъждането им е основателна за тези от тях, направени пред настоящата инстанция, в размер на 500 лева. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.