Определение № 368 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. Щ. от [населено място], чрез пълномощника му адв.П. П. срещу разпореждане № 545 от 15.2.2013 г по гр.дело № 93/2012 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е върната подадената от него частна жалба срещу определение № 293/31.1.2013 г по ч.гр.дело № 1093/12 г по описа на Окръжен съд-Благоевград. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му и връщане на делото на постановилия го съд за администриране на подадената частна жалба.Депозирано е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284 ал.3 от ГПК. От данните по делото е видно следното: Ищецът Р. Д. Г. от [населено място] е предявил срещу [фирма], представляван от едноличния търговец А. Щ. обективно и субективно съединени искове по чл.128 КТ, чл.224 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ. С писмена молба А. Г. Щ. е поискал да встъпи по делото като трето лице-помагач на страната на ответника на основание чл.218 от ГПК.С определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.10.12 г, по делото, РС Благоевград отхвърлил искането. С определение № 293 от 31.1.2013 г по гр.дело № 1093/12 г Окръжен съд-Благоевград е потвърдил определението от 30.10.12 г на РС- Благоевград като е приел, че е недопустимо страната едновременно да има качеството на ответник и на трето лице-помагач на ответника.Приел е също, че в случая едноличния търговец и физическото лице са един и същ правен субект, който в процесуалното правоотношение не може да участва в две качества. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№ 106/6.2.13 г от А. Щ., който иска отмяната на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде допуснато встъпването му като помагач на страната на едноличния търговец. С разпореждане № 545 от 15.2.13 г, постановено по гр.дело № 1093/12 г частната жалба е върната на страната като процесуално недопустима, тъй като определението не попада в кагегорията на тези които преграждат по нататъшния ход на делото, нито е от изрично предвидените в закона случаи. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваният въззивен съдебен акт не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК - не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което не се допуска привличане на трето лице произтича от закона - чл. 220, изр. второ ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 5, определението, с което се отказва встъпване или привличане на трето лице по чл. 174 и чл. 175 ГПК (отм.) не е преграждащо, третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Следователно определението по чл. 220, изр. 2 ГПК /преди чл. 176, ал. 1, изр. второ ГПК (отм.) подлежи на двуинстанционно разглеждане. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, а подадената срещу него жалба е недопустима и законосъобразно е върната. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение,