Определение № 99 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3239/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. И., чрез назначения за процесуален представител адв. И. Н., срещу решение № 269 от 29.06.2018г по гр.дело № 284/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 26.03.2018г на Плевенски районен съд, по същество са отхвърлени исковете на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, възстановяване на работа и обезщетение. Плевенски окръжен съд е приел, че заповедта за налагане на наказание ”дисциплинарно уволнение” №101/30.10.2017г на управителя на „Планета Транс”ЕООД [населено място] е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ с оглед посоченото в нея, че като шофьор на автобус съгласно трудов договор, сключен на 21.04.2017г, Д. А. И. своеволно упражнява длъжностните задължения без да има право на това- поради отнето свидетелство за правоуправление на МПС от контролните органи и с оглед безспорния факт ,че още към момента на сключване на трудовия договор ищецът е бил с отнето свидетелство за правоуправление за определен срок, включващ цялото времетраене на трудовото му правоотношение,до прекратяването.Въззивният съд е посочил ,че в случая не е необходимо работодателят да посочва кога и в кои дни ищецът е управлявал поверения автобус на фирмата без свидетелство за правоуправление, тъй като за целия период на договора го е правил, т.е касае се за перманентно нарушение по упражняването на възложената работа,за времето от сключване на трудовия договор до узнаване на обстоятелството от работодателя и преустановяването му на 31.10.2017г. Същевременно, нарушението дава на работодателя основание да изтъкне законосъобразно злоупотребата с доверие и нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т.8 КТ. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1,т.1 ГПК предвид безусловния характер на изискванията в чл.195, ал.1КТ относно съдържанието на заповедта, като формална гаранция за законност: да се посочи периода, през който е извършено нарушението. Според защитата въпросът е, че съгласно установената практика на ВКС липсата на който и да е реквизит по чл. 195 ГКТ прави заповедта незаконна. В съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е указано конкретно времето на извършване на нарушението и поради това касаторът счита ,че заповедта е следвало да се отмени на формално основание. Поддържа,че решението на въззивния съд е в противоречие опр. № 329/2009г ІІІ г.(по чл. 288 ГПК) в което е цитирана практика на ВКС - реш. № 148/2000г ІІІ г.о,реш.700/1999 ІІІ г.о,приложени към изложението. Ответникът„Планета-Транс”ЕООД е заявил отговор, като оспорва соченото основание за допускане до касационно обжалване. Не е формулиран точно и ясно правен въпрос .Заповедта е мотивирана относно време и място на извършване на нарушението, щом нарушението е конкретизирано в достатъчна степен ,с оглед защитата – за удовлетворяване изискването на 189, ал.2 КТ и съобразяване сроковете по 194 КТ. Заповедта отговаря на установено разбиране в практиката на ВКС за мотивираност в случаите ,когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период,и предвид невъзможност за отчитане на отделни действия, а контролирането е възможно като краен резултат (реш. №722/2011г ІV г.о, реш. № 66/2016г ІV г.о, реш. № 388/2012г ІV г.о ,реш. № 7/2018г ІІІ г.о и др. ).Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената практика на ВКС, необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е описанието на нарушението, фактическото посочване по разбираем за работника или служителя начин в какво се състои същото чрез информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание .Нарушението в случая е, че ищецът изобщо и по оценка на дисциплинарния орган „самоволно” е изпълнявал работата (длъжностните си задължения като шофьор на автобус), след като е бил временно неправоспособен поради отнето свидетелство за правоуправление на МПС и с оглед изтъкнатия в съдебната практика на ВКС критерии, в оспорваната заповед нарушението е описано ясно, като не се налага да бъде посочвано време и място на извършването му. Посочено е кое правило работодателят счита за нарушено,то засяга цялото времетраене на трудовото правоотношение до установяване на нарушението и поради това е безпредметно да се разяснява на работника проявната му форма, по признаците време и място на извършване, т.е не се обосновава противоречие с установената практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по формулирания въпрос. Принципното разбиране в установената практика на ВКС е ,че изискванията на чл. 195 ал.1 КТ към съдържанието на заповедта са изпълнени ,когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и за да бъде осъществен съдебния контрол за законност и че за конкретизацията на нарушението е от значение и вида му. В установената практика на ВКС фактическите признаци на основанието по чл. 187 т.8 КТ - злоупотреба с доверие, са определяни обобщено както по положителен път, така и по отрицателен път, включително като е изтъкнато,че настъпването факти като вредата за работодателя (което включва и произтекло злепоставяне пред трети лица), извличането на конкретна имотна облага, умисъл в действията на извършителя на нарушението и пр., не са самостоятелно необходими условия за да е налице злоупотреба с доверие, нито е необходимо да се конкретизират по време и място ( реш. №86/25.05.2011г ІVг.о на ВКС, решение №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о, реш. №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о и др.) Както е посочено по реда на чл. 290 ГПК в реш. № 242/2012г по гр.д №932/2011 ІV г.о, нарушението за което ищецът е уволнен (чл. 187 т.8 КТ)може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Изискванията за лоялност към работодателя, свързани със спецификата на неговата дейност – в случая да превозва пътници, както и с трудовата функция на служителя – шофьор на автобус, с който се превозват пътници ,прави понятно обстоятелственото посочване в заповедта ,изяснява съдържанието на нарушението от обективна и субективна страна ,осъществено като действие от момента, в който ищецът е бил нает на работа,до момента в който работодателят е узнал укриваното пред него обстоятелство. Съдържанието на заповедта е отчетено и преценено от решаващия въззивен съд с оглед императивната норма на чл. 195 КТ по начина,указан в реш № 676/12.10.2010, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО, решение № 379/24.06.2010, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 410/2009 реш. № 722/2011г по гр.д №518/2009г ІV г.о като практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,като изискването за посочване на точна дата и час на нарушението, респ.нарушенията, не се абсолютизира и прилага по начина, поддържан от защитата на касатора. Ответникът следва да заплати разноски в настоящето производство, установени от ответника по жалбата в размер на 800 лева за адвокатска защита ,които са платени. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.