Определение № 282 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от XI-то Основно училище „Х. Б.“- [населено място], представлявано от директора М. М., чрез адв. К. Д. от АК-Благоевград, срещу въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 330/2017 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени. Насрещната страна В. Б. С., чрез адв. К. А., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение, като е отменено решението на първостепенния съд,са уважени предявените от В. Б. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За да постанови този резултат, Благоевградският окръжен съд приел за установено, че ищецът В. Б. С. е бил в трудово правоотношение с ответното училище, където изпълнявал длъжността „директор“. Със Заповед № РД-06-1167/08.07.2016 г. на Началника на РИО-Благоевград трудовото му правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта било посочено, че Началникът на РИО-Благоевград, след запознаване с установеното в констативен протокол № 8089403-20/27.05.2016 г. и писмените обяснения на служителя, установил, че последният допуснал нарушения, описани в шест групи, както следва: 1) по организацията на приемането на ученици и обучението и възпитанието им в съответствие с държавните образователни изисквания; 2) по прилагане на държавните образователни изисквания за документите в системата на народната просвета по чл.16, т.10 ЗНП съгласно изискванията на Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета; 3) по утвърждаване документите, приети от Педагогическия съвет, осигуряване на взетите от него решения и прилагане на нормативни актове, действащи в системата на народната просвета; 4) относно избора на учебници; 5) по цялостната организация на процеса на труда в училището; 6) по изпълнение на задължителни предписания, дадени от началника на РИО, свързани с планиране и осъществяване на контролната дейност. Въззивният съд установил, че дисциплинарното наказание било наложено от компетентен орган по смисъла на чл. 192, ал. 2 КТ. От представените в производството пред районния съд писмени доказателства било видно, че компетентният да наложи дисциплинарното наказание орган е провел дисциплинарното производство при спазване на установената от чл.193 КТ процедура: поискал е от служителя да даде обяснения за извършените нарушения, като в искането за даване на обяснения нарушенията са били описани по начин, идентичен с този в атакуваната заповед. Последната е била издадена, след като С. е упражнил правото си да даде обяснения в хода на развилото се дисциплинарно производство. По отношение на нарушенията във връзка с организацията при приемането на ученици, окръжният съд намерил, че същите не били санкционирани от работодателя в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ от момента на откриването им. Във връзка с нарушенията, свързани с прилагане на държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета по чл.16, т.10 Закона за народната просвета (ЗНП) било прието, че нарушението, допуснато от страна на ищеца, изразяващо се в неупражнен контрол върху работата на Е. Ш., заемаща длъжността „завеждащ А.“, не било тежко и било отстранено след проверка на Министерство на образованието (МОН). Според въззивната инстанция допуснатите от В. С. нарушения по утвърждаване на документите, приети от Педагогическия съвет, можели да се разделят на две подгрупи: 1. във връзка с отправено до МОН писмо за разрешение относно промяна на формата на обучение на ученик, при положение че съгласно чл. 85, ал. 3 Правилника за прилагане на ЗНП това било в правомощията на директора на училището и 2. във връзка с определяне на срок за изпълнение на задълженията по чл.87, ал.3 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета, който бил с месец по-кратък от предвидения по наредбата. Относно първата подгрупа нарушения Благоевградският окръжен съд приел, че е настъпила преклузията по чл. 194, ал. 1 КТ за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, а досежно втората подгрупа съдът намерил, че извършеното от ищеца, в качеството му на директор на училището, не съставлявало нарушение, тъй като в чл.87, ал.3 от Наредба № 4 бил уреден краен срок, но не и начален такъв за отчитане на документите с фабрична номерация. Като е определил срок 31.03.2016 г. за отчитане на тези документи, директорът е изпълнил точно задълженията по чл. 87, ал.3 от Наредба № 4. По повод нарушенията, касаещи избора на учебници и изразяващи се в това, че ищецът не инициирал учредяване на училищно настоятелство и при избора на учебници в протокола от заседанието на педагогическия съвет не било вписано да е участвало училищно настоятелство, окръжният съд установил, че съгласно чл. 46а, ал.2 ЗНП (отм.) училищното настоятелство било факултативен орган и следователно след като към момента на провеждане на заседанието на педагогическия съвет не е било учредено училищно настоятелство, то обстоятелството, че не било вписано участие на такова при избора на учебници, не представлявало нарушение. С мотив, че е настъпила преклузията на чл. 194, ал. 1 КТ, въззивният съд не разгледал по същество нарушенията от петата група – във връзка с цялостната организация на процеса на труда в училището, проявяващи се в регламентирането в Правилника за дейността на училището на работно време на директора и зам.директора до 16.00 ч., което противоречало на Правилника за вътрешния трудов ред. Нарушенията от последната група - по изпълнение на задължителни предписания, дадени от началника на РИО, свързани с планиране и осъществяване на контролната дейност, са разделени от Благоевградския окръжен съд на две подгрупи: 1) представяне от ищеца на некоректна информация в РИО–гр. Благоевград – нарушение на длъжностната характеристика и чл.187, т.3, т.7 и т.10 КТ и 2) представяне в РИО на невярна информация относно изработен и действащ план за противодействие на училищния тормоз. Едно от вменените на В. С. нарушения по първата подгрупа било за това, че с доклад от 09.02.2016 г. същият, като директор на училището, уведомил Началника на РИО, че е изпълнил дадените със заповед от 28.12.2015 г. предписания, но след извършена проверка от комисия от МОН било установено, че предписанията всъщност не били изпълнени, а именно: не бил определен конкретен срок за проверка на готовността на учители и ученици за провеждане на ефективни занятия; нямало промени в годишния план за конкретизиране на срокове за осъществяване на контролната дейност на директора и други. По отношение на тях обаче решаващият състав формирал извод, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ започнал да тече от представянето на плана за контролната дейност на директора за втори срок на учебната 2015/2016 г. като приложение към доклада, при което към датата на налагане на дисциплинарното наказание този срок е изтекъл. Останалите нарушения, относими към тази първа подгрупа, били оценени от съда като неотговарящи на характеристиките на „тежко нарушение“ по смисъла на КТ. За да направи преценка, дали представянето в РИО на невярна информация относно изработен и действащ план за противодействие на училищния тормоз съставлявало нарушение, окръжният съд анализирал показанията на свидетеля К. Н., разпитана в качеството й на педагогически съветник, които съответствали на доказателствения материал и от които се установявало, че бил изготвен План на дейностите за противодействие на училищния тормоз, актуализиран от 28.01.2016 г. В тази връзка, въззивната инстанция стигнала до извод, че не били налице характеристиките на „тежко нарушение“ по смисъла на чл.190, т.7 КТ, за което следвало да се налага дисциплинарно уволнение. В обобщение, окръжният съд, като отчел чистото дисциплинарно минало на ищеца С., както и обстоятелството, че доказаните нарушения не разкривали степен на устойчивост в неправомерното поведение на служителя, приел, че не било оправдано да му се налага най–тежкото дисциплинарно наказание. Съдът формирал извод, че уволнението на В. Б. С. било незаконно, поради което предявеният главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ следвало да се уважат. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустим ли е служебен контрол при проверка от страна на въззивния съд на правилността на първоинстанционното решение съобразно правилото на чл. 194, ал. 1 КТ?; ако се позове в решението си на факти, които не са релевирани от страна по делото, въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност; системността на дисциплинарните нарушения обуславя ли налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение. Въпросите са включени в предмета на делото, от значение са за постановения резултат, като се установява, че разрешението, възприето от въззивния съд е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., с решение № 23/02.02.2016 г. по гр.д. № 4553/2015 г. на Четвърто ГО на ВКС, в противоречие с решение № 117/05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение № 162/18.05.2010 г. по гр.д. № 299/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС и решение № 112/07.05.2015 г. по гр.д. № 5348/2014 г. на Трето ГО на ВКС. Налице са основания за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, съдът