Определение № 89 от 17.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3389/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Югозападно държавно предприятие – ТП„Държавно горско стопанство-Тетевен“, представлявано от управителя Д. С. Д., чрез адвокат П. П., срещу решение № 55/20.05.2021 г. по в.гр.д.№ 60/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се потвърждава решение № 260032/03.11.2020 г. по гр.д.№ 113/2020 г. на Районен съд Тетевен и са уважени исковете на П. С. П. против ТП„ДГС-Тетевен“, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 КТ, да се признае за незаконно уволнението му със Заповед № РД-06-7/18.12.2019 г. на директора, на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност „Отчетник, счетоводство“, да се присъди обезщетение поради незаконното уволнение, за периода от 19.01.2020 г. до 18.05.2020 г., в размер на 3237,56 лева и да се поправи основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение в трудовата книжка. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ и противоречие с практиката на ВКС по въпросите: „дали с оглед диспозитивното начало, установено с чл.6, ал.2 ГПК, съдът може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не се навеждани от ищеца с исковата молба като основание на иска“ и „дали съдът може да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи защо не са относими към процесния спор“ От П. С. П. чрез адвокат С. Л. от АК-Ловеч е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищецът е заемал длъжността „Отчетник, счетоводство“ по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № РД-06-7/18.12.2019 г. на директора на ТП„ДГС-Тетевен“ на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 КТ – поради съкращаване в щата и намаляване обема на работа. Съдът е установил, че работодателят е взел решение за намаляване числеността на персонала с една щатна бройка, но не е извършил подбор по чл.329 КТ между служителите, във връзка с намаления обем на работа и съкращаваната длъжност в поименното щатно разписание от 15.11.2019 г., макар да е запазена съществена част от трудовите функции на ищеца, поради което е достигнал до извод, че уволнението е незаконно, а предявените искове са основателни. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Отговор на първия въпрос се дава с решение № 99/05.04.2011г. по гр.д.№ 380/2009 г., ІV г.о., решение № 247/05.10.2012 г. по гр.д.№ 1644/2011 г., ІІІ г.о., решение № 207/10.10.2013 г. по гр.д.№ 37/2013 г., ІІІ г.о. и др., в които се приема, че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, но не са били посочени в исковата молба, т.е. да разреши правния спор на основание, различно от това, което ищецът е заявил при предявяването на иска. В случая, въззивният съд е приел, че при оспорване на заповедта за уволнение, тежестта на доказване на законността на уволнението е на работодателя, който следва да установи, че обективно е било налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя. Тези изводи са в съответствие с установената практика на ВКС, че при иск за отмяна на уволнението по чл.344, ал.1, т.1 КТ, ищецът всъщност оспорва законността на всички изложени от работодателя основания за прекратяване на трудовия му договор, респ. съответствието на посочените фактически обстоятелства в заповедта за уволнение с изискванията на материалния и процесуалния закон, както е приел и въззивният съд. В този смисъл, първият повдигнат въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият процесуалноправен въпрос също обуславя изхода на делото, но е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г. на ІV г.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о. и др., с които се приема, че задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България и съгласно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК, той е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за правилното решаване на спора. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, обаче, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на двете страни и въз основа на тях е достигнал до извод, че не се доказва намаляване обема на работа, а при съкращаване в щата, извършването на подбор по чл.329 КТ е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника, поради което запазването на част от трудовите му функции, без да е извършен подбор, прави уволнението незаконно. Тези изводи на съда също са в съответствие с цитираната практика на ВКС, с оглед на което въпросът не обоснова допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържаното основание за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя на конкретно посочено в закона основание, при спазване на изискванията за подбор по чл.329, ал.1 КТ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението на съда е израз на предоставената му от закона правораздавателна власт, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор и в този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касация поради „очевидна неправилност“ на решението, засягащо вида и обема на търсената от страните защита. От П. С. П. чрез адвокат С. Л. от АК-Ловеч са поискани заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.08.2021 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение