Определение № 60507 от 10.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2317/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Мини Марица-изток”ЕАД, [населено място] срещу решение № 11786 от 04.08.2020г. по в.т.д.№ 606/2018г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д. № 1502/2015г. на СГС, VІ-5 състав, за обявяване на основание чл.59,ал.5 ЗБН за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ”АД изявление за прихващане вх.№ 10330/31.10.2014г., изходящо от „Мини Марица-изток”ЕАД. В касационната жалба се поддържа твърдение, че решението е постановено в противоречие с материалноправните норми. Поддържа се, че правнорелевантно за действителността на процесното прихващане като едностранна правна сделка е, дали към момента на достигане на изявлението за компенсация до банката, законът е позволявал и е било допустимо да се извърши това прихващане. Поддържа се, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН /ред.ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ е материалноправна и може да се прилага за отношения, възникнали преди влизането й в сила, само, ако за това е предвидена изрична разпоредба, а такава в ЗИД на ЗБН ДВ бр.98/2014 не се съдържа. Посочва се, че разпоредбата в нейната редакция до 28.11.2014г. не намира приложение за процесното прихващане, извършено на 31.10.2014г., тъй като неговият фактически състав е завършен преди изменението на разпоредбата от 28.11.2014г. и правните последици на изявлението са настъпили с достигането му до банката на 31.10.2014г. Посочва се, че действалата и приложима за спора разпоредба в редакцията й до 28.11.2014г. не е осъществима по отношение на процесното прихващане и не го засяга, тъй като тя визира единствено прихващания, извършени от банката длъжник, а не прихващания, извършвани от кредитор, какъвто е „Мини Марица-изток”. Оспорва се правилността на извода, че с разпоредбата на пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018г./ изрично е придадено обратно действие на нормата на чл.59,ал.5 ЗБН и на извода, че нормата е действаща и следва да бъде приложена от съда. За неправилно касаторът счита и становището на съда за основателност на иска независимо, че банката е признала и одобрила последиците на извършеното прихващане с издадените на ответника писма и удостоверения като изрично е посочила в банково удостоверение, че дружеството няма задължения по договор за кредит № МТ-318 от 29.09.2010г. Поддържа се, че действията на банката по осчетоводяване на извършеното прихващане обективират признаване на погасителния ефект на прихващането. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите при допълнителната предпоставка на т.3 на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: І.1. Коя е приложимата редакция на чл.59,ал.5 ЗБН към прихващания, извършени до влизане в сила на изменението с нормата на пар.9 от ЗИД на ЗБН /ДВ бр.22, в сила от 28.11.2014г./ и пар.8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /ДВ 22/13.03.2018г./; І.2.Длъжен ли е съдът след датата на прихващането да съобрази в производството по чл.59,ал.5 ЗБН изменението на тази норма, ако не й е придадено обратно действие; І.3.С предявяване на иск по чл.59,ал.5 ЗБН, с който се иска да бъде обявено за относително недействително изявление за прихващане от кредитополучател, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на правна норма, която е приета след изявлението за прихващане и може ли да доведе до преуреждане на възникналото въз основа на това прихващане правоотношение. І.4.При предявяване на иск по чл.59,ал.5 ЗБН към кой момент следва да се извърши преценка дали извършеното прихващане е относително недействително - датата на извършване на прихващането/получаването от банката на изявлението за прихващане, или друга дата, и защо; При същата допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването и по въпросите: ІІ.1.Действията на банката по осчетоводяване на извършено от кредитора прихващане и погасяване на задълженията му по банков кредит, означава ли признаване от страна на банката на погасителния ефект на направеното прихващане? Осчетоводяването от банката на прихващането приема ли се за признаване съществуване на активните вземания на кредитора към банката, придобити по силата на договор /и за цесия/ и сключени от кредитора до размера сумата, посочена в изявлението за прихващане? ІІ.2 Издадените от банката свидетелстващи документи /писма удостоверения и др./, удостоверяващи, че кредиторът няма задължения към банката и че е погасил банковия си кредит, представляват ли действия по признаване на извършеното от кредитора прихващане. Въведената допълнителна предпоставка е обоснована с отсъствие на трайна практика на ВКС и твърдение, че създаването й ще препятства постановяване на неправилни, противоречиви и взаимоизключващи се решения по идентични казуси; че разглеждането от ВКС на повдигнатите въпроси ще способства за създаване на практика по прилагането на ЗБН след многобройни редакции на правната норма. В писмен отговор синдиците на банката оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С решение № 2310 от 06.12.2017г. /т.е. преди приемането на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г./ първоинстанционният съд е обявил за относително недействително, на основание чл.59,ал.5 ЗБН, по отношение кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД (н), изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. по описа на "КТБ" АД между придобито по силата на договор за цесия от 30.10.2014г. вземане от цесионера "Мини Марица изток” в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014г., сключен между "КТБ" АД и "Български енергиен хординг" ЕАД, и вземанията на "КТБ" АД към "Мини Марица изток" ЕАД по Договор за инвестиционен кредит № 318/2010г. от 29.09.2010г., освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД би получил при разпределението на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН и е оставен без разглеждане евентуалният иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.59,ал.2 ЗБН. Сезирана с жалба на ответника „Мини Марица-изток”ЕАД въззивната инстанция е приела за безспорно от фактическа страна, че по силата на Договор за банков кредит № МТ 318 от 29.09.2010г., сключен между „КТБ“ АД и „Мини Марица - изток“ЕАД, в качеството му на кредитополучател, банката е предоставила инвестиционен кредит в размер на 9 203 254 евро за срок от 72 месеца; че с уведомление от 30.10.2014г. по чл.99, ал.3 от ЗЗД „Български енергиен холдинг”ЕАД е уведомил квесторите на банката, че на 30.10.2014г. е сключил договор за цесия в качеството си на цедент с „Мини Марица-изток“ ЕАД, съгласно който е прехвърлил на цесионера част от свое парично вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014г., сключен между цедента и „КТБ” АД; че на 31.10.2014г. новият кредитор „Мини Марица-изток“ ЕАД е депозирал пред квесторите на „КТБ“АД изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014г. между неговото придобито по силата на договора за цесия вземане вземане в размер на 4 256 244.59 евро и вземанията на „КТБ“ към „Мини Марица-изток“ по Договор за инвестиционен кредит № МТ 318 от 29.09.2010г. По делото е било безспорно и, че банката е осчетоводила прехвърлянето на вземането в размер на 4 256 244,59 евро. и е направено прихващане със задължения на „Мини Марица изток”ЕАД в същия размер; че банката е издала банково удостоверение №1869/9.04.2015г., че към 08.04.2015г. „Мини Марица изток“ няма задължения към „КТБ“ по Договор за банков кредит № МТ-318 от 29.09.2010г. Като е съобразено поставянето на банката под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за срок от три месеца, удължен до 20.11.2014г. и, че банката е обявена в неплатежоспособност с решение от 22.04.2015г. на СГС, като началната дата на неплатежоспособността, съгласно решението на САС, е 20.06.2014г., за спорен пред въззивната инстанция е приет единствено въпросът дали разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН е приложима към процесното прихващане, тъй като е действаща норма от 28.11.2014г. - влязла е в сила след извършване на прихващането. Съставът на САС е споделил принципните изводи на първоинстанционния съд, че нормата на чл.59,ал.5 ЗБН в редакцията й към 28.11.2014г. е приложима към процесното прихващане като материалноправна, уреждаща потестативното право на кредиторите на несъстоятелността на банката и поради това може да има действие само занапред, освен ако в закона изрично не й е придадено обратно действие; че към момента на постановяване на първоинстанционното решение законът не е предвидил такова обратно действие на разпоредбата. Споделен е аргументът, че кредиторите на банката придобиват качеството „кредитори на несъстоятелността“ от момента на откриване производството по несъстоятелност, съответно синдикът е техен процесуален субституент и от този момент стават приложими особените правила на несъстоятелността; че потестативното право на кредиторите да искат обявяване относителна недействителност на извършено прихващане може да възникне и да бъде упражнено от който и да е от тях или от синдика, най-рано при откриване производството по несъстоятелност, или в случая на 22.04.2015г., а упражняването на това право става в обема и при условията на закона, който действа към момента на възникване, съответно - упражняване на правото. Потвърдени са изводите, че към момента на възникване на правата на кредиторите на несъстоятелността и на синдика, нормата на чл.59, ал.5 ЗБН е действащ закон, поради което съдът следва да го приложи именно в тази му редакция. Споделени са изводите, че след като прихващането е валидно и поражда действие между кредитора, който го е заявил и банката, от една страна, а от друга, щом възникването на потестативното право за обявяване относителната му недействителност спрямо кредиторите изисква открито производство по несъстоятелност, то очевидно ирелевантен за правото да се претендира относителна недействителност е моментът на самото прихващане; че в процесния случай прихващането е породило последиците си на 31.10.2014г., а определената дата на неплатежоспособността е 20.06.2014г., следователно същото е извършено след датата на неплатежоспособността. Като самостоятелен аргумент за уважаването на иска въззивната инстанция е посочила настъпилите след постановяване на първоинстанционното решение последователни изменения и допълнения в нормативната уредба на банковата несъстоятелност: §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2018г., по силата на който, на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН изрично е придадено обратно действие и същата се прилага считано от 20.06.2014г., а със ЗИД на ЗБН /ДВ, бр.33 от 19.04.2019г./ разпоредбата на §8 е изменена с добавката, че кредиторите се вписват служебно в списъка по чл.64,ал.1. Мотивирала е, че нормите са действащи към датата на настоящото решение и следва да бъдат приложени от гражданския съд; че съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като съобразява и фактите, настъпили след предявяването на иска. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите на въззивника, че след като банката е признала последиците на извършеното прихващане и е извършила следващите се погашения, искът по чл.59, ал.5 от ЗБН е неоснователен. Даден е отговор, че правото на синдиците не е в корелация дали едно прихващане е осчетоводено или, а синдикът има право по смисъла на чл.62, ал.1 от ЗБН в 5-годишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката да предяви отменителен иск и да оспори всяко прихващане, извършено срещу вземане на несъстоятелната банка. Мотивирано е, че за относително недействителни могат да бъдат обявени такива правни действия, които по принцип законът не забранява, но при откриване производство по несъстоятелност и при определени предпоставки, тези правни действия са неправомерни от гледна точка равнопоставеността на кредиторите и особените правила в производството по несъстоятелност за тяхното удовлетворяване, какъвто е случаят и с процесното прихващане. Настоящият състав счита, че следва касационно обжалване да бъде допуснато по първия поставен в изложението въпрос, който съответства на спорния по делото значим правен проблем и е във връзка с решаващите правни съображения на САС, с които искът е счетен за основателен - Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г. /обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. и във връзка с § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид обявената с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020г. на КС противоконституционност на § 8 ЗИДЗБН, ДВ, бр. 22 от 2018г. Искането за допускане на обжалването по останалите въпроси от изложението не следва да бъде уважено. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 166 489.81 лева. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.