Определение № 452 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2671/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. В. срещу решение № 555 от 01.08.2022г. по в.т.д. № 359/2022г. на Апелативен съд – София. С решението, като е отменено решение № 260658 от 23.02.2022г. по гр.д. № 15685/2019г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на Фонд за гарантиране на влоговете в банките на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 195 057. 23 лева, недължимо платена гаранция по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) по влог с IBAN BG•• •••• •••• •••• •••• ••, със законната лихва за забава от 29.11.2019г. до окончателното плащане. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В мотивите не са обсъдени и не са обвързани със събраните доказателства доводите на касатора, изложени в отговора на въззивната жалба и в хода на въззивното производство. Не е било съобразено, че към 06.11.2014г. по сметка на касатора е имало наличност от 196 000 лева. Договорът за цесия от същата дата е бил прекратен, не е породил действие между страните и сумата е останала в патримониума на касатора, налична по банковата сметка. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при прекратяването му с обратна сила отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Длъжникът не е страна по договора за цесия, но последиците го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си, длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на облигационното отношение. Ирелевантно е кога е уведомен за прекратяване на договора за цесия длъжникът „КТБ“ АД, доколкото нито се твърди, нито се установява банката да е предприела действия за плащане на новия кредитор. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, удовлетворяващи допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Формулираните въпроси са: 1.) Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото? Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 57 от 08.06.2015г. по гр.д. № 6396/2014г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 101 от 03.06.2015г. по т.д. № 1740/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., с които на поставения въпрос е отговорено положително. 2.) Следва ли, съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗБН, съдът да изследва дали лицето, получило гарантиран размер на влога си от ФГВБ, е „вложител“ и да съпостави тези разпоредби с понятието „право на вземане“, което е предмет на договора за цесия? Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 242 от 21.03.2019г. по т.д. № 3097/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. 3.) Когато длъжникът („КТБ“ АД) оспорва вземането по цесията, какъвто е настоящият случай, длъжен ли е съдът да изследва съществуването на вземането от гледна точка на събраните по делото доказателства и/или липсата на такива? Според касатора по въпроса няма съдебна практика и е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. 4.) Достатъчно ли е за съда само уведомление до длъжника за това, че вземането е прехвърлено чрез цесия или съдът трябва да се запознае и анализира самия договор за цесия? Възможно ли е съдебното решение да приеме, че има действителен договор за цесия само на база на уведомително писмо от цедента, без да е наличен по делото договора за цесия? 5.) Може ли с договора за цесия да се облагодетелстват негарантирани влогове в банка, която е поставена под специален надзор и в последствие й е отнет банковият лиценз? Във връзка с четвърти и пети от въпросите не е обоснован допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. 6.) На какво основание ФГВБ следва да плати гарантираните влогове – на база списъка, на база наличностите по сметките или на друго основание? Касаторът сочи решения на Апелативен съд – София и Софийски градски съд, както и определение № 446 от 23.10.2018г. по т.д. № 860/2018г. на ВКС, които, според него, обективират противоречива съдебна практика. 7.) С оглед приложението на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва ли да се счита за получена без основание сума в размера на гарантирания депозит, при положение, че към съответната дата е имало наличност по сметката на вложителя в същия размер? Във връзка с въпроса не е обоснован допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1от ГПК. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно. ФГВБ е платил в рамките на гарантирания размер – на годно правно основание: наличие на сумата по сметка на вложителя в „КТБ“ АД към датата на отнемане на банковия лиценз. Влогът е бил непривилегирован и съгласно Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета няма причинна връзка между изплатените лихви по влога на ответника и влошаване на финансовото състояние на банката. От насрещната страна Фонд за гарантиране на влоговете в банките е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъжда се заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното: С исковата си молба по делото, подадена на 29.11.2019г., Фонд за гарантиране на влоговете в банките е поискал Р. Н. В. да бъде осъден да върне сумата от 195 057. 23 лева, която е била платена без основание като гарантиран размер по влог по чл. 4 от ЗГВБ (отм.). Изложено е било, че между ответника и „Корпоративна търговска банка“ АД е бил сключен договор за индивидуален срочен депозит № 9474 от 12.08.2009г., съгласно който е била депозирана за съхранение парична сума в размер на 167 664. 36 евро по сметка с IBAN BG•• •••• •••• •••• •••• ••. Тъй като банката се е задължила да заплаща лихва в размер на 8.5%, се е касаело за привилегировани лихвени условия, при което наличностите по сметката не могат да бъдат квалифицирани като гарантиран влог и съответно не са подлежали на изплащане (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). Съгласно скалата на лихвените проценти, които КТБ прилага към привлечените средства от клиенти, приложима към процесния договор, стандартният годишен лихвен процент за стандартен срочен депозит на физически лица е бил в размер на 4.50%. Същевременно още на 06.11.2014г. ответникът се е разпоредил с наличността по сметката. Със съобщение с вх. № 12016 от 19.11.2014г., изпратено с нотариална покана чрез нотариус Х. В., ответникът е уведомил квесторите на банката по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че с договор от 06.11.2014г. е прехвърлил вземане в размер на 100 000 евро по сметка с IBAN BG•• •••• •••• •••• •••• •• на „Ломско пиво“ АД. Така към началната дата на изплащане на влоговете по посочената сметка не е имало парични средства, които предотвратява правото на ответника да получи гаранция по този влог. Действително с уведомление № 602 от 28.01.2015г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите, че договорът за цесия от 06.11.2014г. е прекратен със споразумение от 19.12.2014г., но споразумението е антидатирано. За достоверна дата следва да се приеме 28.01.2015г., когато ответникът е получил изплащане на гаранция именно за този влог. Същевременно прекратяването на договора е правноирелевантно, тъй като цесионерът „Ломско пиво“ АД е извършил прихващане и вземането се е погасило. С уведомление за прихващане с вх. № 12169/21.11.2014г. „Ломско пиво“ АД е уведомило квесторите на „КТБ“ АД, че извършва прихващане на свои задължения към банката с придобитите от Р. В. активни вземания. Прихващането е породило действие от момента на достигане до банката (21.11.2014г.). Прекратяването е извършено след отнемане на лиценза на банката от БНБ, ответникът няма как да придобие право на влог – налице е хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ (отм.). Ответникът е оспорил исковете. Поддържал е съществуването на наличност от 100 000 евро по негова сметка към 06.11.2014г., датата на която е отнет лицензът на „КТБ“ АД, и за което с разпореждане на квесторите сумата е пренасочена за изплащане като гарантирани средства от ФГВБ. Споразумението за прекратяване на договора за цесия не е антидатирано. Самата банка не е приемала цесията. Тя е оспорила извършеното прихващане. Депозитът на ответника не е попадал в графата „привилегировани депозити“. Той не е бил сключен индивидуално и е бил в рамките на лихвените проценти по скалата на стандартните лихвени проценти. Съгласно Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на влогове, изключението за гарантираните влогове се отнася за лихвени условия, които вложителят е постигнал на индивидуална основа. С т. 11 от Приложение І е предвидено изключението: „Депозити, за които вложителят е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние“. В хода на делото са били събрани писмени доказателства. Изслушана е била съдебно-счетоводна експертиза по задачи на ищеца, както и допълнителна – също по негови задачи, с оглед дадена в открито съдебно заседание на 29.10.2020г. възможност. Най-общо експертизата е потвърдила, че към 06.11.2014г. по банковата сметка на ответника (преди прехвърляне на средства към ФГВБ) е имало наличност от 100 000 евро; сума като гарантиран влог е била платена на ответника безкасово от обслужваща банка („Централна кооперативна банка“ АД) по негова банкова сметка в същата банка на 14.01.2015г.; от откриване на сметката 12.08.2009г. до 01.07.2014г. годишният лихвен процент е бил в размер на 8.50 %, а след това до 06.11.2014г. – 3.90 %; на 06.11.2014г. е имало движение по прехвърляне на сума с левова равностойност от 195 059. 76 лева от банковата сметка на ответника по специална банкова сметка с IBAN BG•• •••• •••• •••• •••• ••, служеща за отразяване от банката на разчетни операции по изплащане на суми от ФГВБ. По делото са били събрани служебно данни, че с влязло в сила решение по т.д. № 3862/2015г. на Софийски градски съд е признато за недействително на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното от „Ломско пиво“ АД прихващане, обективирано в изявление по вх. рег. на банката № 12169/21.11.2014г. Предмет на това прихващане е било и вземането, придобито по договора за цесия от 06.11.2014г. в размер на 100 000 евро – вземане на цедента по договор за индивидуален срочен депозит № 9474/12.08.2009г. (така мотивите на решение № 10 от 23.03.2021г. по т.д. № 437/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., приложено в първоинстанционното производство). С решение № 260658 от 23.02.2022г. по гр.д. № 15685/2019г. на Софийски градски съд предявените искове са били отхвърлени. Прието е било, че влогът на ответника е непривилигирован в какъвто смисъл е била предоставената от квесторите на „КТБ“ АД информация по реда и при условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ. Не се е установило уговаряне на лихвения процент на индивидуална основа - изрично в скалата на банката е била предвидена възможност за олихвяване до 10%, приложимо към неограничен кръг вложители. Дори да се приеме, че ответникът е бил поставен в привилегировано положение спрямо останалите вложители в „КТБ“ АД, липсват доказателства това да е довело до влошаване на финансовото състояние на банката, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от Директива 94/19/ЕО. Макар неточно транспонирана, директивата е пряко приложима. Ответникът се е разпоредил със сумата от 100 000 евро, но договорът за цесия от 06.11.2014г. е бил прекратен и не е породил действие между страните, поради което сумата е останала в патримониума на ответника. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при прекратяването му (чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и чл. 25, ал. 2 от ЗЗД) с обратна сила отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. С оглед принципа за относителното действие на договора и за защита интересите на длъжника промяната следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяване на длъжника за развалянето, респективно прекратяване на договора за прехвърляне на вземане, надлежен кредитор се явява цесионерът. В случая нито се твърди, нито се установява банката да е предприела действия за плащане към новия кредитор. С обратна сила е отпаднала облигационната връзка по договора за цесия, а прехвърленото вземане се е възстановило в патримониума на цедента, такова, каквото е съществувало към датата на цесията (06.11.2014г.). Отделно от съда е било посочено, че липсва обедняване на ответника. Признато му е правото да се суброгира в правата на вложителя. В производството по несъстоятелност на „КТБ“АД са били изготвени одобрени списъци на предявени и приети претенции. Недоволен от решението е останал Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Отново е поддържано, че влогът на ответника е бил привилегирован. Уговорените по влога условия са се различавали драстично от предлаганите от банката. Ако се приеме, че обстоятелството е било в доказателствена тежест на ответника, неправилно не е била допусната искана от фонда експертиза с молба от 21.07.2020г. Ако банката не е предоставила по-високи лихви от обичайните, стойностите на коефициентите на ликвидност са щели да бъдат по-високи. Обратното действие на споразумението между ответника и „Ломско пиво“ не може да съживи едно погасено вземане, а прехвърленото вземане е било погасено чрез прихващане от цесионера. Споразумението е трябвало да санира незаконосъобразното изплащане на гаранцията. То има достоверна дата от 28.01.2015г., а изплащането е било сторено на 14.01.2015г. Така попада в хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ. За неотносимо в случая на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е дали има обедняване на ищеца. С подаден отговор Р. Н. В. е изложил съображения за правилност на първоинстанционното решение, изводите по което са съвпадали и с подадения от него отговор на исковата молба. Във въззивното производство не са били събирани нови доказателства. С решение № 555 от 01.08.2022г. по в.т.д. № 359/2022г. на Апелативен съд – София първоинстанционното решение е било отменено и исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – уважени. От фактическа страна въззивният съд е възпроизвел съдържанието на всички събрани по делото писмени доказателства, както и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. От правна страна е приел, че депозитът на ответника е преференциален. Всеки договор за влог, който е сключен при лихвен процент, който се различава от стандартния, е индивидуално уговорен. В случая стандартният лихвен процент е бил 4.5%. Без значение е как банката е нарекла депозита при подаването на информация към ФГВБ. Не са били излагани съображения дали фактът, че депозитът е преференциален, сам по себе си води до основателност на претенцията, тъй като от въззивния съд е било прието, че е отречено наличие на вземане на ответника по договор за влог към момента на изплащане на гаранцията. Ответникът се е разпоредил с цялата сума по сметката си с договор от 06.11.2014г. Цесионерът е отправил изявление за прихващане на свои задължения с придобитото вземане, но то е било обявено за относително недействително спрямо масата на несъстоятелността и е било възможно неговото връщане на цедента. В тежест на ответника е било да установи, че е имало основание за плащане на претенцията (че е бил титуляр на вземане към „КТБ“ АД), и той следва да докаже, че към момента на плащане договорът за цесия не е бил прекратен и вземането се е върнало в неговия патримониум. Доказателства не са били ангажирани. Датата на споразумението от 19.12.2014г. е непротивопоставима на ищеца. Уведомлението, отправено от „Ломско пиво“ АД за прекратяване на договора за цесия, е постъпило след плащането на гаранцията. По делото е останало неустановено, че към датата на получаване на гаранцията ответникът е бил титуляр на вземане от банков влог в размер на 100 000 евро. Поради това е липсвало основание за осъщественото от ФГВБ плащане на 14.01.2015г. При тези установени обстоятелства не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втори, трети, четвърти, пети, шести и седми от въпросите на касатора. Те не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно възприетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловили изводите на въззивния съд. Във връзка с четвърти, пети и седми от въпросите не е посочено допълнително основание по чл. 290, ал. 1 от ГПК. По-конкретно втори, трети, пети и седми от въпросите не кореспондират с изводите на въззивния съд. Този съд не е възприемал, че от Фонда за гарантиране на влоговете в банките е получен гарантиран размер на влог; че от „Корпоративна търговска банка“ АД е оспорван договорът за цесия от 06.11.2014г. или прехвърленото с него вземане; че договорът за цесия от 06.11.2014г. е касаел негарантиран влог; нито, че към 14.01.2015г. е имало наличност по сметката на ответника – вложител, така както са формулирани въпросите. Въпросите са и фактологични, изискващи преценка на фактите и обстоятелствата по делото, съответно на правилността на въззивното решение, която не може да бъде правена във фазата по допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос е свързан със съществуването на договора за цесия и неговото съдържание, но в тази връзка липсва касационен довод – касаторът не оспорва тези обстоятелства. Шести въпрос относно това на какво основание ФГВБ следва да плати гарантираните влогове, е изцяло хипотетичен. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия поставен въпрос. Той е свързан със задължението на въззивния съд да отговори на всички доводи на страните, като мотивира решението си. В контекста на оплакването в касационната жалба, че доводите на касатора в отговора на въззивната жалба, поддържани и в хода на въззивното производство, не са били обсъдени в пълнота, въпросът отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това са доводите на касатора за прекратяването на договора за цесия от 06.11.2014г. и действието на това прекратяване; за значението на уведомлението за цесията и за нейното прекратяване; както и за липсата на плащане или извършено прихващане в полза на цесионера „Ломско пиво“ АД. Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и със задължителната практика на този съд в тълкувателни решения (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). С оглед допуснатото касационно обжалване на Р. Н. В. следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 3 901. 14 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба. Таксата е съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваем интерес по делото от 195 057. 23 лева. Воден от горното съдът