Определение № 916 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2116/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 40820/21.03.2018 г., подадена от [фирма], подадена чрез адв. С. Н., против въззивно решение от 29.01.2018 г. по възз.гр.д. № 12955/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 177044/ 20.07.2017 г. по гр.д. № 74611/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на К. Х. Т., извършено със Заповед от 27.10.2015 г. на работодателя [фирма] на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ [фирма] е осъдено да заплати на К. Х. Т. сумата от 12 000 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 29.10.2015 г. до 29.04.2016 г. ведно със законната лихва от 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон и се иска неговата отмяна. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са формулирани следните въпроси: 1/ „Намира ли приложение основанието за отмяна на наложено дисциплинарно наказание по чл. 193, ал. 2 КТ, когато покана за връчване на писмени обяснения е изпратена до служителя чрез нотариална покана, но поради отсъствието на служителя от адреса, предоставен на работодателя, поканата е връчена чрез залепване при условията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК в редакцията, действаща към 23.10.2015 г. /редакция 03.07.2015 г./, когато между датата на първото посещение на адреса и датата на връчване на поканата не е изтекъл един месец при недобросъвестно поведение от страна на служителя?“ и 2/ „Намират ли приложение изискванията за брой посещения, продължителност на издирване на лицето, период от един месец между двете отделни търсения, справки за регистрирани адреси и изведени от съдебната практика по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК в редакция действаща към 23.10.2015 г. /редакция от 03.07.2015 г./ в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ?“ По отношение на първия въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърди се, че е разрешен в противоречие с решение № 254/27.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 507/2015 г., IV г.о., решение № 10/30.01.2014 г. по гр.д. № 3911/2013 г., IV г.о., решение № 257/22.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 985/2011 г., IV г.о., решение № 226/22.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 9174/2011 г., IV г.о., решение № 137/02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 20/2009 г., IV г.о. За втория въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като твърди че атакуваното решение е очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – К. Т., подаден чрез процесуалния му представител, в който се поддържа, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, както и че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Заявена е претенция за присъждане на адвокатски хонорар. Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. Въззивният Софийски градски съд е потвърдил решението на първоинстанциония съд, с което дисциплинарното уволнението на ищеца К. Х. Т. е прието за незаконосъобразно и е отменено, а работодателят е осъден да заплати на служителя обезщетение за оставането му без работа. За да се произнесе съдът е установил, че страните по спора К. Х. Т. и [фирма] са били страни по трудово правоотношение. Същото е прекратено по силата на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание не е осъществена законосъобразно и само на това формално основание е отменил уволнението на служителя. Счел е, че в случая работодателят не е поискал обяснения от служителя по чл. 193, ал. 1 КТ. Опитът на работодателя да връчи на служителя покана за даване на обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина чрез връчване на нотариална покана е приет за неуспешен и съдът е отказал да приложи последиците на чл. 47 ГПК, доколкото по делото не се установило нотариусът да е спазил всички законови изисквания за връчване на съобщения и книжа. Адресът на получателят не е посетен няколко пъти в рамките на един месец по различно време, поради което връчването на поканата за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е нередовно. Настоящият състав намира, че вторият въпрос отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаващата воля на въззивния съд е обусловена от преценката за нередовно извършване на процедурата по искане за даване на обяснение по чл. 193 КТ. Съдът е приел, че не са спазени изискванията за връчване на съобщения по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, които на основание чл. 50 ЗННД се прилагат и в дейността на нотариусите. В случая не е съобразено прилагането на действащата към момента на връчването на нотариалната покана редакция на законовата разпоредба. Освен това настоящия състав констатира, че липсва практика по повдигнатия въпрос и доколкото той касае законосъобразното прекратяване на трудовите правоотношения, който правен проблем е с широка обществена значимост, е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,