Определение № 785 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7346/2013 г.

Производство по чл. 282, ал.2 ГПК. С въззивното решение № 6700 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 6668/2013 г. на Софийски градски съд са уважени предявени от Ц. И. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал.2 КТ за сумата 54560 лева, по чл. 245, ал.2 КТ за сумата 2149,21 лева и по чл. 224, ал.1 КТ за сумата 94100,58 лева. Въззивното решение е обжалвано от [фирма] с касационна жалба вх. № 131795 от 21.11.2013 г. С молба от 21.11.2013 г., [фирма] е поискал спиране изпълнението на въззивното решение на Софийски градски съд за присъдена сума в размер на 124272,26 лева, за която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист. Представено е преводно нареждане от 21.01.2013 г., удостоверяващо внесена чрез [фирма] по реда на чл. 180 и сл. ЗЗД сума в размер на 124272,26 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че условията на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК да бъде допуснато спиране изпълнението на невлязлото в сила решение са налице само по отношение на присъдените суми на основание чл. 224, ал.1 КТ и чл. 245, ал.2 КТ, за което молителят е внесъл надлежно обезпечение. Спирането на изпълнението за присъдени суми за възнаграждение за работа е абсолютно недопустимо – чл. 245, ал.1 ГПК вр. с чл. 242, ал.1 ГПК, поради което искането за спиране на въззивното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение