Определение № 492 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3944/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв. И. Г. против решение № 197/29.05.2021 г. по в.гр.д. № 245/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което след като е потвърдено решение от 29.12.2020 г., постановено от Районен съд Разлог по гр.д. № 486/2020 г., са уважени предявените от К. К. Д. срещу [община] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно уволнението и за отмяна на заповед № 69/30.04.2020 г. на кмета на [община], с която е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ и за осъждане на работодателя да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5 520,00 лв. за периода 30.04.2020 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.06.2020 г. до окончателното изпащане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в противоречие със събраните по делото доказателства, неправилно въззивния съд е приел, че намаляването на обема на работа не е доказано; че оптимизирането на работата би могло да доведе до съкращаване на щата, съответно до прекратяване на трудовия договор на това основание, но не и поради намаляване обема на работа. На следващо място се поддържа и необоснованост на извода на съда, че по делото не е доказано извършването на законен подбор по чл.329 КТ. Твърди се, че от данните по делото се установява, че подборът е извършен между служителите, чиито длъжности се съкращават, а именно между лицата, заемащи длъжността „счетоводител“, като в подбора са включени всичките четири лица, заемащи тази длъжност, както и че поставените оценки по критерия „качество на работата“ съответстват на действителното положение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/Дали въвеждането на нови технологии и оптимизирането на работните процеси представлява фактор, водещ до намаляване обема на работа; 2/ Дали при оптимизиране на работните процеси чрез въвеждане на нови технологии трудовият договор следва задължително да се прекрати на основание съкращаване на щата или може да се прекрати поради намаляване обема на работа и 3/ Как следва да постъпи съда, когато прецени, че са налице противоречиви доказателства относно правнорелевантните факти по делото, поради което същите са останали неизяснени. При условията на евентуалност въпросите са поставени и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с обосновка, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради големия брой трудовоправни дела, разглеждани от съдилищата. По първия въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 57/25.03.2019 г. по гр.д. № 2157/2018 г., а по втория въпрос - с решение № 125/18.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г. и решение № 21/01.02.2010 г. по гр.д. № 5101/2008 г. По третия процесуалноправен въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 341/6.12.2011 г. по гр.д. 252/2011 г., решение № 886/13.12.2010 г. по гр.д. 1553/2009 г., както и със задължителните разяснения, дадени в Постановление № 6 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Насрещната страна – К. К. Д., чрез адв. А., в отговора на жалбата излага съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба. За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява основанието на чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаляване обема на работата. За да достигне до този извод съдът е съобразил свидетелските показания, установяващи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, обемът на работа в отдела е бил същия като предходни години, но поради внедрен програмен продукт, осчетоводяването на документите било улеснено и се съкращавало времето за обработка им. На следващо място е изложил, че дори и да се приеме, че в случая е налице основанието на чл.328, ал.1, т.3 КТ, то работодателят не е установил извършването на законосъобразен подбор, в който да се участвали всички служители, заемащи длъжността „старши счетоводител“ в отдел Счетоводство в [община], както и че поставените оценки на ищцата по критерия „качество на работа“, включващ оценяване качеството на изпълнение на възложените задачи, инициативност, комуникативност и работа в екип, обективирани в протокола за подбор, чието съдържание е оспорено от ищцата, са обективни и отговорят на действителното положение. Освен това е приел, че по отношение на критерия „професионален опит“ също е налице неяснота относно начина на оценяване на лицата, участвали в подбора, т.е че този критерий е преценен по обективни данни. В резултат на това, въззивният съд е достигнал до извод, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор, така че на работа да останат служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, поставените от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Настоящият състав на ВКС намира, че първите два материалноправни въпроса не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като макар и да са включени в предмета на спора, не са обусловили решаващите правни изводи на съда за незаконност на конкретното уволнение. Решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението са свързани с неизвършването на законосъобразен подбор между лицата, участвали в него, във връзка със заявеното от ищцата оспорване на съдържанието на протокола за подбор. Въпросът как следва да процедира съда когато прецени, че са налице противоречиви доказателства относно правнорелевантните факти по делото, поради което същите са останали неизяснени, също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите в изложението, обосноваващи поставения въпрос, представляват такива за неправилна преценка на събраните по делото доказателства за установяване на обстоятелството дали в подбора са участвали всички лица, заемащи длъжността „старши счетоводител“, т.е. оплакванията касаят правилността на решението, поради което са неотносими в производството по чл.288 ГПК. При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се разглеждат сочените от касатора допълнителни селективни критерии. На насрещната страна не се дължат разноски, въпреки направеното искане в отговора на касационната жалба, тъй като не представени доказателства, че такива са сторени за настоящата инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,