Определение № 205 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. В., срещу определение №2243/27.09.2023 г. по ч.гр.д. № 2405/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 741/07.07.2023 г. по гр.д. № 836/2023 г. на РС – Карлово. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. С обжалваното определение е прието, че ищецът е предявил срещу „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ” ЕАД иск по реда на чл.357 КТ във вр. с чл.120,ал.1 КТ за отмяна като незаконосъобразна заповед на работодателя № УЧР-23-1165 от 18.04.2023г. за временно възлагане на друга работа на служителя поради производствена необходимост по чл.120, ал.1 КТ. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в предвидените от закона случаи. Искът за установяване на нарушение е иск за факт и такъв е предвиден от законодателя при установяване на нарушението при защита от дискриминация, при защита на потребителите, за установяване на увреждащо действие или бездействие при колективните искове по Глава ХХХІІІ ГПК, при защита на интелектуалната, индустриалната собственост и пр. В Кодекса на труда няма предвиден иск на работника за установяване на извършено от работодателя нарушение при издаване на вътрешни атове, свързани с управлението и организацията на работата. Съгласно чл. 357 КТ трудови са споровете относно възникването, съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови договори, както и иска за установяване на трудов стаж. Допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни атове могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението е недопустим. В същия смисъл са Решение № 230 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 583/2011 г. на ВКС, ІV гр. отд. и Решение № 252 от 20.07.2015 г. по гр.д. № 2742/2014 г. на ВКС, ІV гр. отд. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно задължението на съда да определи предмета на делото въз основа на фактическите твърдения на ищеца и заявения петитум и да обсъди всички доводи и доказателства по делото. Посочени са решения на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба „ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ” ЕАД, [населено място], оспорва жалбата и претендира деловодни разноски. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Касационното обжалване може да бъде допуснато само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика, според която иск за установяване съществуването или несъществуването на неуредени изрично в закона факти с правно значение по реда на чл. 124, ал. 4., изр. 2 ГПК не се допуска, вкл. и на факта за извършено нарушение на разпоредби на КТ от работодателя. Съобразно изхода на спора на ответника по частната касационна жалба трябва да се присъдят 100 лв. деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.