Решение № 645 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение22.10.2026 г.докладчик Николай Иванов

Диспозитив

ОТМЕНЯ въззивно решение № 524/03.11.2025 г, постановено по в.гр.д. № 942/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юроспийд“ ООД, [населено място], чрез пълномощници адв. Й. Ч. и С. Д. – А. от САК, против въззивно решение № 524/03.11.2025 г, постановено по в.гр.д. № 942/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 136/24.04.2025 г. по гр.д. № 37/2024 г. на Районен съд - Костинброд. С първоинстанционното решение, съдът: на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на П. А. Т., извършено със заповед № 407/10.09.2023 г., издадена от управителя на „Юроспийд“ ООД, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; задължил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ да извърши поправка в трудовата книжка на П. А. Т., като заличи вписаното в нея обстоятелство за прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; осъдил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 242, вр. с чл. 128 КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД да заплати на П. А. Т. сумата от 928,50 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 09.10.2023 г., заедно със законната лихва от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., в размер на 28,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане; осъдил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 226, ал. 3, вр. с ал. 2 КТ да заплати на П. А. Т., сумата от 1262,76 лв., представляваща обезщетение за противоправно задържане на трудовата книжка за периода от 09.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане; осъдил е „Юроспийд“ ООД, на основание чл. 221, ал. 1 КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД да заплати на П. А. Т., сумата в размер на 2340 лв., представляваща обезщетение за 90 дни (срокът на предизвестие съгласно трудовия договор), заедно със законната лихва върху тази сума за времето от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г. в размер на 70,54 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба - 15.01.2024 г. до окончателното й заплащане. С първоинстанционното решение са отхвърлени и предявените насрещни искове от „Юроспийд“ ООД срещу П. А. Т., да се осъди последния да заплати на дружеството сумата от 2340 лв., представляващи дължимо обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ и лихва за забава в размер на 92,75 лв. за периода 10.11.2023 г. - 22.02.2024 г. С касационната жалба е въведено оплакване, че съдът не се е произнесъл по възраженията на работодателя направени в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната му жалба от значение за изхода на спора: че ищецът не се е явявал на работа в периода 01.09.2023 г.- 09.10.2023 г., поради което за посочения период не му се дължи трудово възнаграждение, и същият не е имал правна възможност да прекрати трудовия договор с едностранно волеизявление, както и че от страна на ищеца е налице злоупотреба с правото му по чл. 327 КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Сочи се също, че в обжалвания съдебен акт отсъства обсъждане на доказателствата по повод направените възражения. Въззивният съд не направил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и необосновано отказал да кредитира свидетелските показания на разпитания по делото свидетел. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата П. А. Т. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. С определение № 3186/13.06.2026 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обобщения от съда въпрос: за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС. Отговорът на поставения въпрос обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на III г.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о.; решение № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на I т.о.; решение № 28/06.03.2019 г. по т.д. № 205/2018 г. на II т.о. и др. Приема се, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения: В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че съгласно трудов договор № 97/17.03.2023 г., страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в ответното дружество. Не било спорно, че на 06.10.2023 г., Т. изпратил до работодателя си, чрез пощенски оператор писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, което било получено от ответника на 09.10.2023 г. С процесната заповед № 407/10.09.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено трудовото му правоотношение, поради извършване на нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа в периода 02.10.2023 г.- 06.10.2023 г. /видно от съвпадащите изявления на ищеца в исковата молба и на ответника в отговора на исковата молба, в заповедта е налице техническа грешка при посочване на датата, като за дата на издаването й следва да се счита 10.11.2023 г./. Заповедта била връчена на ищеца срещу подпис на 14.11.2023 г. с отбелязване от него, че трудовото правоотношение е прекратено на 09.10.2023 г. на друго основание, това по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Преди връчване на процесната заповед, страните по делото разменили кореспонденция относно прекратяването на трудовото правоотношение: В отговор от 25.10.2023 г. на заявлението на ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ответникът уведомил ищеца, че не е съгласен, че трудовото правоотношение е прекратено на това основание, тъй като за времето от 01.09.2023 г. до 09.10.2023 г., не му се следвало трудово възнаграждение. В отговор от 01.11.2023 г., ищецът уведомил ответното дружество, че трудовия договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, и че е предявил претенции за заплащане на дължими суми и връщането на трудовата му книжка. С оглед правилото на чл. 193 КТ, преди издаване на процесната заповед с покана от 02.11.2023 г., били изискани писмени обяснения от ищеца за причините за неявяване на работа за времето от 02.10.2023 г. до 06.10.2023 г. В отговор на поканата ищецът отново заявил, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от него на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 09.10.2023 г., поради което не дължи писмени обяснения и настоява да му бъде оформена и върната трудовата книжка. Видно от придружително писмо от 15.11.2023 г. на ответника, от извлечение от трудовата книжка на ищеца и от приложената към нея справка по чл. 62, ал. 5 КТ, адресирана от ответното дружество до НАП, работодателят приел, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 14.11.2023 г., като това обстоятелство било заявено пред НАП и отразено в трудовата книжка на ищеца. Последният бил уведомен, че може да получи трудовата си книжка. При тези данни, за да уважи иска за отмяна на уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивния съд, препращайки към мотивите на първоинстнционния съд е приел, че ищецът е провел успешно доказване и установил, че първи надлежно и правомерно е упражнил потестативното си право да прекрати сключения договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чрез изпратено писмено заявление, получено от работодателя на 09.10.2023 г. /неточно посочено от съда 09.11.2023 г./. По силата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят имал право да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. В случая е прието за установено неплащане от работодателя на дължимо възнаграждение на ищеца, като с оглед на това е прието, че с достигане на едностранното изявление на работника до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, последното автоматично престава да съществува. Неотносимо се явявало обстоятелството дали посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е било налице в действителност. Ответното дружество изпратило, чрез куриер до ищеца заповед № 407/10.09.2023 г. - за прекратяване на трудовия договор, като същата е била получена от ищеца след 09.10.2023 г. - на 14.11.2023 г. В процесната заповед било отразено, че нарушението е извършено след издаването й, в периода 02.10.2023 г. - 06.10.2023 г., а поканата за писмено обяснение била отправена едва на 02.11.2023 г. Според въззивния съд това обуславяло извод, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението, извършено със заповед № 407/10.09.2023 г. е основателен, поради предходно упражнено право на работника да прекрати ТПО с едностранно предизвестие. Основателността на главния иск, обуславяло неоснователност на претенцията от работодателя по предявения насрещен иск, с правно основание чл. 221, ал. 2 и свързаната с нея по чл. 86 ЗЗД, които са отхвърлени, както и основателност на претенцията на ищеца по чл. чл. 221, ал. 1 от КТ и свързаната с нея по чл. 86 ЗЗД, които са уважени да размерите посочени в ССЕ. С оглед основателността на иска за отмяна на заповед № 407/10.09.2023 г., е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като в трудовата книжка на ищеца неправилно било отразено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вместо на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че трудовата книжка не е била върната от работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение на 09.10.2023 г., а по-късно, е забавата, поради противоправното поведение на работодателя и незаконно задържане на трудовата книжка на работника. Това обуславяло основателност и на иска по чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 1262,76 лв.- обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, считано от 09.10.2023 г. до 24.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане. За да определи размера на претендираните по делото суми по пера посочени в исковата молба, съдът се е позовал на заключение на ССЕ. По отношение на претенцията по чл. 242, вр.чл. 128 КТ и свързаната с нея по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 928, 50 лв.- главница и 28,35 лв. - мораторна лихва върху тази сума, за периода от 25.10.2023 г. до 14.01.2024 г., въззивният съд е посочил само, че същите се явяват доказани по основание и размер, съгласно заключението на ССЕ. С оглед отговора на поставения въпрос, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. В случая въззивният съд, в противоречие с правното разрешение по въпроса, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е изложил съображения по своевременно наведените от ответника по делото доводи и възражения, че служителят е злоупотребил с правото си по чл. 327 КТ – за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправяне на едностранното изявление. Ответникът е твърдял, че ищецът не се е явявал на работа в периода 01.09.2023 г.- 09.10.2023 г., за който период не му се дължи и трудово възнаграждение. Следва да се посочи, че в практиката на ВКС /решение № 289/18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/2014 г. на ІV г.о.; решение № 159/15.03.2021 г. по гр.д. № 4433/2019 г. на ІII г.о.; определение № 1071/15.10.2010г. по гр.д. № 562/2010 г. на ІV г.о./ се приема, че трудовото правоотношение не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл. 327 КТ – напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание, за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление. Съдът е длъжен да изследва налице ли е проява на злоупотреба с права при от страна на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от работодателя в преклузивните срокове по ГПК. Както бе посочено, в настоящия случай още с отговора на исковата молба работодателят ответник е навел твърдения за факти, които мога да обосноват извод за недобросъвестно поведение от страна на работника и злоупотреба с право от негова страна. Твърдял е, че ищецът е злоупотребил с правото си да прекрати договора, защото не се е явявал на работа в периода 01.09.2023 г.- 09.10.2023 г., като за установяване на посоченото обстоятелство е ангажирал писмени и гласни доказателства, които не са обсъждани от въззивния съд. Липсват каквито и да са мотиви към въззивното решение, в които да е налице обсъждане на възражението на ответника и представените във връзка с него доказателства, които да отразяват решаваща дейност на въззивния съд. Въззивната инстанция е била длъжна да изложи мотиви по направения довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, за да обоснове извод дали трудовият договор е бил или не е бил прекратен към момента на дисциплинарното уволнение. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане съгласно изложеното по-горе в мотивите. Едва след преценка, налице ли е от страна на служителя злоупотреба с правото му да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ, считано от 09.10.2023 г., с цел да избегне налагането на дисциплинарно наказание за неявяването си на работа за периода 01.09.2023 г.- 09.10.2023 г. /включващ и периода 02.10.2023 г. - 06.10.2023 г., посочен в процесната заповед за дисциплинарно уволнение/, следва и произнасяне по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и по останалите обусловени осъдителни искове, предявени по делото. При новото разглеждане на делото, съобразно неговия изход, въззивната инстанция следва да се произнасяне и по отговорността за направените в настоящото производство разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

20