Определение № 5181 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1918/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. Д. В., чрез адвокат К. М. от АК-София, срещу решение № 7071/19.12.2024г. по в.гр.д. № 6604/2024 г. на Софийски градски съд, с което отменя решение № 20072255 от 20.12.2022 г. по гр.д.№ 45589/2020г. на Софийски районен съд, 164 състав и са отхвърлени предявените искове на М. Д. В. срещу „Ебикуити България“ ЕООД, с предишно наименование “Медия Пат България“ ЕООД, на основание чл.344, ал.1, т.1, 3, 4, чл.221, ал.1 и чл.226, ал.1, т.1 и 2 КТ, да се признае за незаконно и отмени уволнението й, със Заповед № 002/10.07.2020 г., на основание чл.326, ал.1 КТ, да се поправи вписаните в трудовата книжка дата и основание за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.3 КТ, считано от 02.07.2020г.; за обезщетение от 15 557 лева поради незаконното уволнение; за сумата 2592,75 лева, като обезщетение за срока на предизвестие при прекратяване по чл.327, ал.1, т.3 КТ, както и 3000 лева за обезщетение на неимуществени вреди от несвоевременно издаване на документите и вписването на невярно обстоятелство в трудовата книжка. С решението е присъдено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, за неспазен срок на предизвестие в полза на работодателя в размер на 2562,01 лева и е потвърдено в частта, в която са отхвърлени исковете за обезщетение 15 557 лева поради незаконното уволнение, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ и за сумата 3000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КТ. В касационна жалба се твърди, че решението за отхвърляне на исковете на ищеца и за уважаването на насрещния иск е неправилно и поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата са поставени множество въпроси за задълженията на съда при преценката за допустимостта на обжалваното пред него решение и на събраните доказателства, вкл. при препращане към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК, както и за служебните задължения на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения, като изложи мотиви преди да постанови решение по спора. Отделно се поставят въпроси за разпределение на доказателствената тежест и възможността да се доказват трудовите задължения на работника със свидетелски показания, ако не е била връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност, като се поддържа, че решението е очевидно неправилно поради липса на обективна преценка на всички писмени и гласни доказателства. Според касатора, въпросите са били разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Ебикуити България“ ЕООД, представлявана от управителя М. Г. М., чрез адвокат Г. К., е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в касационната жалба, като се твърди, че не са налице предпоставките за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и претендира направените разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „Специалист маркетинг и реклама“ в „Ебикуити България“ ЕООД по трудов договор, прекратен със Заповед № 2/10.07.2020 г. на основание чл.326 КТ – с едностранно с писмено предизвестие. Съдът е установил, че в изявление от 02.07.2020 г., ищцата е поискала да прекрати трудовия й договор, на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Възприел е мотивите на първоинстанционното решение, че след като работникът е упражнил правото да прекрати трудовия договор с едностранно изявление, достигнало до работодателя, този договор се прекратява по арг.от чл.335, ал.2, т.3 КТ. Според съда, обаче, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326 КТ, както е посочено за уволнителната заповед, тъй като не е налице фактическият състав на чл.327, ал.1 КТ, поради което на работодателя се дължи обезщетение за неспазено предизвестие. В този смисъл, въззивната инстанция приема, че исковете за отмяна на заповедта за уволнение, за поправка на вписаните данни в трудовата книжка и претенциите за обезщетение на ищцата са неоснователни. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпрос: Изявлението на работника за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда ли действие, ако не е осъществен посочения в изявлението фактически състав на чл.327, ал.1, т.3 КТ? Поставеният въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд, но е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 59/16.06.2020 г. по гр.д.№ 3418/2019 г., ІІІ г.о. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.