Определение № 155 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищците Й. П. Д., Р. М. В. и В. М. В., тримата чрез адв. С. П. срещу определение № 480/19.12.2019 г. по гр.дело № 2837/2019 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Й. П. Д., Р. М. В. и В. М. В., подадена чрез адв. С. П. срещу въззивно решение № 78/15.04.2019 г. по гр.дело № 536/2018 г. на Окръжен съд гр. Ловеч. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Жалбоподателите считат, че претендираното вземане за неизплатено трудово възнаграждение на наследодателя им М. Д. в случая е едно и поради това цената на иска е над 5000 лв., съответно въззивното решение на Ловешкия окръжен съд подлежи на касационно обжалване. Искането е да се отмени определението и делото да се върне на съдебния състав на ВКС за продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирани страни срещу определение на състав на ВКС, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от Й. П. Д., Р. М. В. и В. М. В. съдебният състав е приел, че се касае за решение по въззивно гражданско дело по предявени субективно и обективно съединени искове с цена на всеки един от тях до 5000 лв. Поради това е приел, че на основание чл.280,ал.3 ГПК въззивното решение на Ловешкия окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС споделя извода в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба. С решение № 78/15.04.2019 г. по в.гр.дело № 536/2018 г. на Ловешкия окръжен съд е отменено изцяло решение № 181/09.10.2018 г. по гр.дело № 318/2018 г. на Районен съд [населено място] и вместо това са отхвърлени предявените от Й. П. Д., Р. М. В. и В. М. В. против ЕТ“Р.-100-С. Р.“, гр. В. Т., представляван от С. И. Р. искове с правно основание чл.128,т.2 КТ, вр.чл.9,ал.1 ЗН, вр.чл.5,ал.1 ЗН и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане: за периода 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. на сумата 1900 лв., за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. на сумата 5 040 лв., за периода 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. на сумата 1840 лв., представляващи неизплатена работна заплата на наследодателя им М. В. Д. починал на 09.05.2017 г., както и за сумата 1675.83 лв., представляваща законна лихва върху неизплатени заплати на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017 г. в общ размер по периоди от 01.08.2015 г. до 10.04.2018 г., като неоснователни. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 1448.82 лв. разноски за въззивната инстанция. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Според т.3 на чл.280,ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Жалбоподателите, като наследници по закон на М. В. Д., починал на 09.05.2017 г. са предявили обективно и субективно съединени искове срещу ЕТ“Р.-100-С. Р.“, гр. В. Т., представляван от С. И. Р. с правно основание чл.128,т.2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на суми, представляващи неизплатено трудово възнаграждение на наследодателя им, както следва: за периода 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г. на сумата 1900 лв., за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. на сумата 5 040 лв., за периода 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. на сумата 1840 лв., за сумата 1675.83 лв., представляваща законна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение на наследодателя им М. В. Д. в общ размер по периоди от 01.08.2015 г. до 10.04.2018 г. Всеки от предявените обективно и субективно съединени искове е с цена на иска до 5000 лв. Въззивното решение на Ловешкия окръжен съд е постановено по гражданско дело по обективно и субективно съединени искове за трудово възнаграждение с цена на всеки от исковете до 5000 лв. С оглед на посоченото съдът преценява, че на основание чл.280,ал.3,т.3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол, тъй като не попада сред изключенията, в посочения текст. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на определението са необосновани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение