Определение № 391 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 113/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Д. срещу решение №319 от 01.10.2019г по в. гр.дело 436/2019г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №288/23.02.2018г на Русенски районен съд. В трудов спор за законосъобразност на уволнение на основание чл.325,т.6 КТ са отхвърляни искове на касатора по чл. 344 ал. т.1 и т.2 от КТ. Ищецът е поддържал, че до 03.11.2017г е бил в трудово правоотношение с ответника ,прекратено към тази дата със заповед №54/23.10.2917г. и че уволнението му по чл. 325, т.6 КТ е незаконосъобразно ,тъй като извършено е по време,когато е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност.На свой ред въззивният съд е приел ,че при уволнение на установеното основание работникът не се ползва от закрила по чл. 333, ал.1 т.4 КТ. Според касатора въввизният съд е следвало да направи извод ,че фактическият състав на уволнителното основание не е осъществен напълно ,тъй като не му е била предложена друга работа.Изтъква се противоречие с практика на ВКС и същевременно основание по чл.280 ал.1, т. 3 ГПК по следните формулирани въпроси:1. Когато съдът е указал на ответника да докаже ,че извършеното уволнение е законосъобразно ,необходимо ли е да се установи ,че за работодателя е възникнало задължение да прекрати ТПО на основание чл. 325, ал.1 т.6 КТ; 2. Преди да направи извод за предварителната закрила по 333 КТ,длъжен ли е съдът да се произнесе дали се е осъществил фактическият състав на основанието; 3. Ако не е налице основанието за прекратане поради неизпълнение разпоредбите на Наредбата за трудоустрояване,работникът ползва ли се от предвалителната заклира по чл.333 КТ.Сочи се противоречие с реш. № 2284/2017г по гр.д №946/2004г на ВКС, според което работник може да бъде уволнен по чл. 325, ал.1 т.6 КТ само ако му е предложена друга работа. В отговор „ВиК“ ООД гр. Русе оспорва да е налице основание за допускане до касационно обжалване. Недопустимо е касационно обжалване на основания, незаявени с въззивната жалба. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивият съд се е произнесъл по предмета на трудовия спор, очертан в исковата молба по отношение на изтъкнатото в нея основание за незаконосъобразност на уволнението.От фактическа и правна страна, то е едно. Ищецът е изтъкнал при предявяване на иска, поддържал е в хода на делото и като въззивен жалбоподател включително, че уволнението на основание чл. 325,ал.1 т.6 КТ за незаконосъобразно единствено по причина че е извършено по време ,когато е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност.Не са навеждани фактически твърдения от страните,положителни или отрицателни, за обстоятелството предлагана ли е друга работа. От правна страна, доколкото оспорване на други законови предпоставки за уволнението не са поддържани от ищеца във въззивната жалба включително, разрешеният от Русенски окръжен съд спор е бил очертан във връзка с прилагането на закрилата в чл.333 ал.1 т.4 КТ като решаващо е изтъкнато ,че при процесното уволнение, което е извън посочените от закона случаи,разрешение на испекцията по труда не е необходимо. Независимо от това, за да формира решаващ извод, че уволнението на основание чл. 325 т.6 КТ е законно ,въззивният съд се е позовал включително на доказателствата,безспорно установяващи наличие на всички законови предпоставки за упражняване на правото по 325 т.6 ГПК по отношение на ищеца,тъй като по силата на сключено допълнително споразумание същият е заел длъжност, вече определена за трудоустроени лица към този момент ,докато се е появил правоимащ, който да я заеме. Доводите за противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС нямат връзка с нито един от поставените въпроси. Освен това ,противоречие с практика на ВКС по въпрос, който изобщо не е произнесен в обжалвано въззивно решение ,не може да възникне. За пълнота следва да се изтъкне ,че посоченото решение №2284/2007г на 3-то г.о на ВКС има предвид друг случай - дадено е разрешение във връзка с уволнение на работник, заемащ длъжност ,която в последствие е била определена за заемане от лица с намалена трудоспособност. Всички формулирани от защитата в изложението въпроси не са от значение за формираната решаваща воля на съда, при така очертания предмет на делото и не са от значение за неговия изход. Какво е необходимо да се установи в трудовия спор е въпрос,чийто отговор е обусловен от неговия предмет, при съчетаното прилагане на принципа на диспозитивното и служебното начало в насоките, разяснения с приемането на ТР №3/2012 по т.д № 3/2011 ОСГК, ТР №1/ 09.12.2013г на ОСГТК и трайно установената практика на ВКС, така че основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставения (на първо място) въпрос не е налице.Противно на твърдението, на което се основава следващият въпрос ,въззивният съд е приел фактическият състав на основанието на чл. 325, т.6 КТ за осъществен при посочените в закона и доказани по делото предпоставки които са изтъкнати в решението и не са били спорни. Третият въпрос в изложението няма връзка с делото и е неясен. Приложното поле на преварителната закрила по чл. 333 т.4 КТ при уволнение не е свързано с изтъкнатите фактически условия и оценки за нарушаване на наредбата за трудоустрояване, наведени във въпроса. Както доводите за неправилност, така и формулираните в изложение въпроси се основават на несъответно възприемане, или игнориране на предметните предели на трудовия спор, очертани в случая при оспорване на уволнението на посоченото в исковата молба основание. Отговорът на поставените въпроси ,доколкото е възможен,не засягат разрешението,основано на съобразяване с предмета на съдебната проверка при настоящия трудов спор. Съответното разрешение предвид конкретните обстоятелства е дадено от Русенски окръжен съд съгласно с установената практика на ВКС. Ответникът в настоящето производство претендира разноски за защита, осъществена с депозиране на отговор на касационната жалба от адвокат, на който е платено. Следва да се присъдят 459,60 лева,в тежест на касатора. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.