Определение № 666 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2675/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез пълномощник адв.Т. Н. касационна жалба на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД - в ликвидация срещу решение № 398/13.06.2022г. по възз.т.д.№ 372/2022г. на Софийския апелативен съд.С него е потвърдено решение № 260121/14.02.2022г. по т.д.№ 435/2021г. на СГС, с което е обявена неплатежоспособността на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД, обявена е начална дата на неплатежоспособността - 20.01.2021г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД и дружеството е обявено в несъстоятелност, на основание чл. 272а, ал.1, изр. 3 ТЗ. Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 1 и предл.2 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена молбата за откриване на производство по несъстоятелност.Касаторът счита, че не следва да бъде зачетено и съобразено влязлото в сила решение, с което е уважен предявеният против него иск, с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, поради действието на РКС № 8 от 21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г., с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1-4, § 6, ал.1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН ( обн.ДВ бр.22/2018г., доп.ДВ бр.33/2019г., в сила от 19.04.2019г.), чл.60а, ал.1 от ЗБН ( обн. ДВ бр.22 от 2015г., доп., ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г., § 16 от ЗИД на ЗБН ( обн. ДВ бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г.) и чл.60б, ал.1, 2 и 3 ЗБН ( обн. ДВ. бр.22/2018г., в сила от 16.03.2018г.) Счита, че обявената за противоконституционна норма на § 8 ПЗР на ЗИД на ЗБН отговаря на дефиницията за норма с еднократно действие/закон във формален смисъл, поради което е невалидно от нейното приемане и не следва да поражда правни последици, дори и, когато въз основа на нея има влязло в сила съдебно решение.Поддържа, че след като решението по чл.59, ал.5 ЗБН не е породило правно действие, то, с оглед извършеното валидно прихващане, дружеството няма нито задължение, нито вземане към молителя „КТБ“ АД/н/, нулевият ликвидационен баланс отразява вярно финансовото положение на дружеството и не е налице неплатежоспособност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което е приложен невалиден от издаването или приемането му не нормативен акт – закон във формален смисъл, решение на Народното събрание и указ на президента, който е обявен за противоконституционен от Конституционния съд след влизане в сила на решението? По поставения въпрос е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.2, предл.1 на чл.280, ал.1 ГПК, основано на доводи, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с РКС № 8/21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. и РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г., поддържайки, че с РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г. по същество е прието, че понятията „закон с еднократно действие“ и „закон във формален смисъл“ са синоними, като в мотивите на РКС № 17/1995г. по к.д.№ 13/1995г. се съдържа определение на понятието „закон във формален смисъл“. По формулирания в изложението въпрос е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. То е основано на доводи за необходимостта от осъвременяване на формираната съдебна практика, обективирана в решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на IVг.о., тъй като тя е създадена преди РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г., както и на доводи за необходимостта от създаване на съдебна практика по прилагането на разпоредбите на чл.152, ал.2 КРБ и чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, тъй като те според касатора са непълни. В подадения чрез пълномощник адв.Т. Т. писмен отговор на „Корпоративна търговска банка“ АД(н), представлявано от синдиците А. Д. и К. М. се оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на I т.о, в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото приема следното: Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 31.03.2010г. между молителя „Корпоративна търговска банка“АД/н/ и ответното дружество„Нови енергийни и индустриални технологии“ ЕАД - в ликвидация е сключен договор за банков кредит, като, съгласно Анекс № 7 от 25.02.2014г., непогасената главница по договора е била в размер от 685 106лв.Установил е, че с договор за цесия от 17.09.2014г. ответникът е придобил вземане по отношение на банката в размер от 685 170лв., произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит, и на 17.10.2014г. е направил изявление за прихващане на задълженията си по договора за кредит с придобитото от него вземане.Приел е за установено, че с влязло в сила на 20.01.2021г. решение по т.д. № 1496/2017г. на СГС извършеното от ответника прихващане е обявено за относително недействително, на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН (в редакцията след изменението от 28.11.2014г., съгласно която за недействително може да бъде обявено прихващането както на банката, така и на кредитор). Установил е, че след влизане в сила на решението, с което е уважен искът против ответника, с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, с Решение № 8/2021г. по к.д. № 9/2020г. е обявена за противоконституционна нормата на § 8 ПР ЗИД ЗБН от 2018г., предвиждаща прилагането на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в актуалната й към този момент редакция, считано от 20.06.2014г., т.е. и спрямо прихващания, осъществени преди изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014г.Формирани са мотиви, че за откриване на производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативни материално-правни предпоставки: молба, подадена до компетентния съд, по смисъла на чл. 613 ТЗ, която е изходяща от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка, по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника, по смисъла на чл. 608 ТЗ (евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако е капиталово търговско дружество) и затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно (арг. чл. 631 ТЗ). Решаващият състав е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, тъй като молбата по чл.625 ТЗ е подадена до компетентния съд и при спазване на изискването по чл. 78, 3 ал. 1 ДОПК; молителят е кредитор на ответника - търговско дружество, с вземания, произтичащи от търговска сделка, какъвто несъмнено е сключеният между страните договор за кредит от 31.03.2010г. и анексите към него, налице е договорно неизпълнение на длъжника, а вземанията на молителя по отношение на длъжника са установени по основание и размери и са изискуеми. Въззивният съд се е позовал на Решение № 3/2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд на РБ за тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България по въпросите, чието разглеждане по същество е допуснато, с което е прието следното: Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им.По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие, както и е анализирал подробно мотивите на по т.1 и т.2.Възприел е извода на първоинстанционният съд, че разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН е била приложена с влязло в сила решение преди обявяването й за противоконституционна с РКС № 8 от 21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. От това въззивният състав е направил извод, че правоотношението, регулирано от противоконституционния закон, не е нито заварено неприключено правоотношение, нито е правоотношение, предмет на висящ съдебен спор по смисъла на т. 2 от РКС № 3.Посочил е, че съдебният спор, регулиран от противоконституционния закон, е бил този по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, който е приключил окончателно с влязлото в сила решение, а не - спорът по настоящото производство, което има друг предмет.Формирани са мотиви, че прилагането в случая на РКС № 8 би означавало да се преуредят отношения, за които има формирана сила на пресъдено нещо, без да е налице изрична норма за това (без Народното събрание да е постановило друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС, съгласно мотивите на РКС № 3), която последица е забранена от чл. 299, ал. 1 ГПК.Въззивният съд е посочил, че е налице разлика между правното действие на решенията на Конституционния съд/РКС, според това дали с тях се въздейства върху ненормативен или върху нормативен акт, вкл. такъв с еднократно действие, като изключението от правилото за действието им за в бъдеще е приложимо само по отношение на ненормативните актове.Приел е, че, доколкото в случая е обявен за противоконституционен нормативен акт, преценката относно действието на решението на КС следва да се основе не на плоскостта относно еднократното му действие, а на обстоятелството, дали към момента на влизане в сила на РКС № 8 е налице неприключено правоотношение или правоотношение, предмет на висящо правоотношение, спрямо което РКС № 8 би могло да намери приложение. За посоченото в мотивите по т. 2 от РКС № 3, че „до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото“, въззивният съд е приел, че в случая не е налице правен спор във връзка с приложението на обявената за противоконституционна норма, какъвто е имало и той е разрешен, а законът забранява неговото пререшаване. По тези съображения са изведени решаващи мотиви, че съдът е задължен да приеме, че с влязлото в сила решение ефектът на направеното от ответника изявление за прихващане е отпаднал и молителят отново има качеството на кредитор по договора за кредит. В тази връзка са формирани и мотиви, че този резултат е безспорно несправедлив, но законодателят е предвидил, че органът, издал противоконституционния акт, е длъжен да предприеме действия по отстраняване на възникналите от акта правни последици, а при неизпълнение на това задължение може да се ангажира отговорността на държавата на основание чл. 7 КРБ (мотивите на т. 2 от РКС № 3). Посочено е, че, доколкото към настоящия момент законодателят не е приел акт, с който да отстрани последиците от обявяването на противоконституционността (напр. като регулира ефекта на прихващането и в тези случаи, в които то вече е обявено за относително недействително), съдът е длъжен да приложи влязлото в сила решение, а ответникът ще има вземане за обезщетение срещу държавата, което би могло да бъде реализирано в производството по несъстоятелност при попълване на масата на несъстоятелността. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и на двете въведени основания произтича от това, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не удовлетворява общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.Така, както е формулиран, въпросът касае случаите на обявяване за противоконституционен на ненормативен акт. Въпросът не кореспондира на изводите на въззивния съд, направени в хипотеза на обявяване за противоконституционен на нормативен акт.Проверка за правилността на извода, че обявената за противоконституционна разпоредба е нормативна, би могла да се извърши едва след като обжалваното решение бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба(чл.290, ал.1 ГПК). Допускането на касационно обжалване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК изисква обосноваването и доказването му от касатора. Доводите за необходимостта от осъвременяване на създадената съдебна практика по въпроса са неоснователни.Посоченото от касатора решение по чл.290 ГПК не е относимо към спора и поставения от касатора процесуалноправен въпрос, тъй като е постановено по евентуално съединени искове против държавата, с правно основание чл.55, ал.1 и чл. 59 ЗЗД, а касационното обжалване е допуснато по процесуално правните въпроси за правомощията на съда по чл.5 и § 3 ПЗР на КРБ за установяване на противоречието на закона с Конституцията и ПЕС, да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Коституционния съд/РКС, с които е обявена противоконституционността на закон и служебно да я зачете. Несподелими са и доводите на касатора във връзка с необходимостта от създаване на съдебна практика по прилагането на чл.152, ал.2 КРБ и чл.22, ал.4 от Закона за Конституционния съд. Поради изложеното, не е обоснована въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Липсва и допълнителната предпоставка по т.2, предл. 1 на чл.280, ал.1 ГПК. Действително, в мотивите на РКС № 8/21.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. е прието, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗЕИД на ЗБН е „типична норма с еднократно действие“. Несподелим е обаче доводът на касатора, че с РКС № 3/28.04.2020г. по к.д.№ 5/2019г. по същество е прието, че понятията „закон с еднократно действие“ и „закон във формален смисъл“ са синоними, тъй като в мотивите към т.1 на РКС № 3/28.04.2020г. изрично е посочено, че: „Законите с еднократно действие могат да бъдат както ненормативни, така и нормативни. По своите последици ненормативните могат да бъдат уподобени на ненормативните решения на Народното събрание и укази на президента (формални закони“. Поради изложеното и тъй като при служебната проверка не се констатира вероятна нищожност или недопустимост, не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.,