Определение № 919 от 11.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6643/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото [фирма] срещу определение № 1713/29.08.2014 г., постановено по частно гр. дело № 986/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството-жалбоподател срещу определение № 1769/17.06.2014 г. по гр. дело № 1890/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело и разпоредено последното да се изпрати на Административния съд в [населено място] за разглеждане на предявения иск. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд (в този смисъл – и т. 9, б. „в”, предл. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК) и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. В изложението към частната жалба, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен и формулиран процесуалноправният въпрос относно подсъдността (подведомствеността) на исковите претенции за обезщетения имуществени вреди, причинени от отменени наказателни постановления. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че този процесуалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Ответната А. „М.” в отговора на частната касационна жалба излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с подадената от жалбоподателя искова молба по делото се претендира обезщетение за вреди от актове на административен орган – наказателни постановления, издадени от ответната агенция, за които се твърди, че са отменени като незаконосъобразни; че основанието на този иск е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което изключва приложението на общия закон – ЗЗД; че първоинстанционният окръжен съд не е компетентен да се произнесе по иска, който съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане по реда на АПК – от съответния административен съд. Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос попада в предмета на разглеждане на образуваното тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по редица въпроси, които са противоречиво решавани в производствата по чл. 135, ал. 4 от АПК. Един от тези въпроси е въпрос № 1.А. На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания; подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно постановление, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК и с чл. 124, ал. 2 и чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, до постановяването и обявяването на тълкувателно постановление по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение