Определение № 60637 от 14.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 322/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2600078 от 23.11.2020 г. по в.т.д. № 300/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 62 от 24.03.2020 г. по т.д. № 80/2019 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което касаторът е осъден да заплати на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“” АД,гр Кърджали сумата от 338 359 лева-общо представляваща възнаграждение, дължимо за извършени от ищеца, но неразплатени надлимитни дейности през исковия период от време, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -3.12.2019 г. до окончателното й заплащане, обхващаща следните суми: а/ за 2015 г. - месец май 2015 г сума в размер на 10 594 лева, за месец юни 2015 г.- сума в размер на 7 565 лева, за месец ноември 2015 г. сума в размер на 11 131 лева, за 2016 г.: за месец март 2016 г- сума в размер на 90 170 лева, за месец април 2016 г.- сума в размерна 84 530 лева, за месец юни 2016 г- сума в размер 49 401 лева, за месец юли 2016 г.- сума в размер на 66 096 лева, за месец октомври 2016 г сума в размер на 3 879 лева, за 2017 г.: за месец юни 2017 г сума в размер на 3017 лева, за 2018 г.: за месец април 2018 г.- сума в размер на 4 570 лева и за месец май 2018 г.- сума в размер на 7406 лева, както и 97 177.32 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата до размера на 319 487 лева, считано от месец май 2015 г. до месец юли 2016 г., както и в частта за разноските. Касаторът поддържа основанията по чл.281, т.3 ГПК, които обобщено се свеждат до ограниченията в уговорките на индивидуалния договор, сключван между НЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ за заплащане на извършената болнична помощ в обеми по Приложение № 2, които са и израз на съобразяване на страните с изрично цитирани законови разпоредби, които изключват пълната свобода на договаряне като я ограничават с нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК като възложител и изпълнителите на медицинската помощ. По изложени подробни съображения, касаторът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който да се отхвърлят изцяло исковите претенции на ищцовото лечебно заведение. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК. Касационният жалбоподател счита, че по въпросите: За действието между страните по спора на уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в Приложение № 2 към договора обем и следва ли НЗОК да заплаща стойността на извършените над така договорените обеми, оказана помощ по клинични пътеки.Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Същият се позовава и на чл.280 ал.1,т.1 ГПК по отношение на въпроса за това, следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на жалбоподателя и на очевидна неправилност на въззивното решение по отношение на необосноваността и незаконосъобразността на изводите на съда за дължимостта на заплащането на надлимитната недоговорена дейност В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор от ответника по КЖ е изразено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноските в касационната инстанция в размер на 9600 лева-платено адв.възнаграждение за отговор на КЖ и процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел следното: През първата година от посочения исков период - 2015 г. правоотношението е възникнало по силата на договор № 090229 от 25.02.2015 г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, посочени в Приложение № 5 към член единствен от Наредба № 40 от 24.11.2004 г. и Приложение № 16 „ Клинични пътеки“- чл.1 от Раздел –първи „Предмет на договора“. Основният договор е изменен с допълнително споразумение № 23 от 30.05.2016 г. През 2015 г. ищцовата МБАЛ осъществила и отчела надлимитна болнична помощ за три месеца от годината,а именно: за м.май, м.юни и м. ноември 2015г. За месец май 2015 г дружеството е отчело със 10 594 лева в повече от определените лимити с Допълнителните споразумения към основния договор за оказване на болнична помощ, по договора за извършване на процедури от 25.02.2015 г,Договора за извършване на процедури № 090423/ 25.02.2015 г и Приложенията към тях. За месец юни 2015 г дружеството е отчело по предвидения в НРД ред и посочения по-горе основен договор сумата със 7 565 лева в повече от определените с Допълнителните споразумения към договорите надлимитни дейности. За месец ноември 2015 г. дружеството е отчело по предвидения в НРД и основния договор ред сумата със 11 131 лева в повече от определените с Допълнителните споразумения към договорите надлимитни дейности. Общо през тези три месеца на 2015 г. лечебното заведение е осъществило надлимитна болнична помощ за сумата 29 290 лева, за която няма спор,че не е разплатена. За следващата 2016 година, е отчетена надлимитна дейност, както следва: а/ за месец март 2016 г лечебното заведение е отчело по предвидения в НРД и основния договор ред в РЗОК-Кърджали сумата от 90 170 лева в повече от определените с Допълнителните споразумения надлимитни дейности; б/ за месец април 2016 г лечебното заведение е отчело по предвидения в НРД и основния договор ред сумата от 84 530 лева в повече от определените с Допълнителните споразумения надлимитни дейности и вложени медицински изделия. в/ за месец юни 2016 г. лечебното заведение е отчело по предвидения в НРД и съответния договор ред сумата 69 954 лева в повече от определените в Допълнителните споразумения към договорите надлимитни дейности и вложения медицински изделия; г./ за месец юли 2016 г. лечебното заведение е отчело по предвидения в НРД и съответния договор ред сумата от 66 096 лева в повече от определените в Допълнителните споразумения към договорите надлимитни дейности и вложения изделия; д/ за месец октомври 2016 г. лечебното заведение е отчело по предвидения в НРД и съответния договор ред и срокове сумата от 69 954 лева в повече от определените в Допълнителните споразумения към договорите надлимитни дейности и вложени медицински изделия; Общият сбор, за посочените пет месеца от 2016 г., на отчетена осъществена надлимитна дейност възлиза на стойност от 380 704 лева. По възраженията на ответника -НЗОК-гр.София, въззивният съд, разглеждайки ги поотделно, е изложил следните решаващи съображения: НЗОК е орган на бюджетна издръжка и като такъв получава финансови средства от Републиканския бюджет. В Закона за бюджета на НЗОК, за процесните 2015,2016,2017 и 2018 г., е определена финансова рамка, която следва да се спазва с оглед осигуряване на финансова дисциплина. В чл.20,ал.1 от основния договор от 25.02.2015 г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е изрично предвидено, че възложителят НЗОК дължи плащане при условието на т.6 от същата разпоредба, а именно:ако не само извършената, но и „ отчетената“ дейност по клиничните пътеки бъде „ в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2“. В разпоредбата на чл.40 ал.3 от основния договор е изрично предвидено, че изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,лекарствени продукти/ медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдените стойности за съответния месец в Приложение №2. Предвидено е още, че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липсата на капацитет на Изпълнителя за хоспитализация, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл.22,ал.8, изр.1-во от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. Съгласно чл.52 от Конституцията на РБ, гражданите имат право на здравно осигуряване,гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите,от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници,при условия и по ред,определени със закон. При горната правна уредба, според съда, решаващо е да се отчита, че на задължително здравноосигурените лица,които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, е предоставен – не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК,но и свободен избор на изпълнител на тези дейности – чл.2 и чл.4 ,чл.35 от ЗЗО.Ето защо, според съда, НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет от дейности на избрания от здравно-осигуреното лице изпълнител. В противен случай правото на свободен избор на изпълнителя не може да бъде осъществено реално, а това би довело до нарушение на чл.52 от Конституцията. От друга страна: в бюджета на НЗОК за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства. В този смисъл е и чл.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от бюджета са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет,съобразно приетите от него правила – чл.4,ал.4ЗБ на НЗОК за 2015г. Тези разпоредби са императивни и същевременно изпълнителите на болнична медицинска помощ както по закон, така и съгласно сключените с НЗОК договори нямат право да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се от нея в рамките на гарантирания пакет. В закона не е предвидено основание за отказ, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Разходването или изчерпването на предвидените по бюджета средства в един по-ранен момент – не лишава здравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона чрез бюджета на НЗОК, пакет от болнична медицинска дейност,чрез обявен и също изрично гарантиран свободен избор на болнично заведение- изпълнител. По тези съображения, според въззивния съдебен състав, не може да се приеме, че е налице неизпълнение на индивидуалния договор от страна на ищеца относно оказаната медицинска помощ в превишаване на установените месечни, респ. тримесечни стойности и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С превишаването на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й по договора медицинска дейност, тъй като не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител. Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени от възложителя, още повече, че за заплащането са били предвидени средства в общ размер от 301 898 000 лева от резерва по бюджета на НЗОК,включваща и за „непредвидени и неотложни разходи „- чл.1,ал.2,т.4 от ЗБ на НЗОК за 2015 г. По същия начин за следващата 2016 г. от резерва са предвидени 316 620 000 лева,съгласно чл.1,ал.2,т.2 т.1.3 от ЗБ на НЗОК за 2016 г. В този смисъл оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамите на финансовите 2015 и 2016 години. Според съда, има нарушение на чл.21,т.4 от Методиката, но невключването на пациентите в листата на чакащите лица не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Защото ако бяха включени в листата на чакащите по чл.21 т.4 от приетата Методика, нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била предоставена, биха я получили през същия месец,ако изберат друго болнично заведение –изпълнител,което не е надхвърлило лимита за хоспитализации,или в съответния по-късен момент,но отново в рамките на същата 2015 г, съответно – на 2016 г. И в двата случая би се дължало плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г и съответно – за 2016 г., тъй като извършените от болницата- изпълнител са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет от здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по чл.26,ал.ЗЗО. Изложени са и съображения за това,че както в основния договор,така и в допълнителното споразумение не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК, болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените й медицински дейности. В подкрепа на този извод е посочено от съда, че съгласно чл.5,т.3 от договора изпълнителят е задължен да поддържа по всяко време от изпълнението на договора изправна медицинска апаратура и оборудване. Съгласно чл.5,т.5 изпълнителят е длъжен да разполага с медицински специалисти на основен трудов договор,както и със специализанти. Съгласно чл.5т.8 от договора изпълнителят по всяко време на изпълнението на същия трябва да разполага с медицински специалисти със съответната квалификация,необходима за изпълнението му. Особено съществено е и задължението по чл.5,т.9 от договора, която разпоредба изисква осигуряването на „непрекъснато 24 часово, т.е. денонощно изпълнение на лечебната дейност по определените медицински специалности.Според съда, няма как тези задължения да бъдат изпълнени и да се осигури медицинска помощ при спешни и неотложни случаи, а направените разходи за надлимитната дейност да бъдат поети изцяло от лечебните заведения,в който смисъл е възражението на ответната НЗОК. Това, според съда, би довело до неизбежен фалит на болничните заведения и до пълен срив на и без друго нестабилната ни здравна система. От друга страна в чл.5 от договора е уговорена и категорична забрана за лечебните заведения –изпълнители да искат заплащане или доплащане на ЗОЛ за дейностите- предмет на договора. Забраната за доплащане се отнася и за медицинската помощ при спешни и неотложни случаи, поради което тези надлимитни разходи следва да се поемат от бюджета на НЗОК. За следващите две години от исковия период: за 2017 г. дружеството е отчело такава само за м.юни 2017 г. в размер на 3017 лева, а за 2018 г. е отчетена надлимитна дейност само за два месеца,а именно: за месец април 2018 г. сумата от 4 960 лева в повече от определените с допълнителните споразумения лимити и за май 2018 е отчетена сумата 7 406 лева в повече от определените стойности. За 2017г. е сключен индивидуален договор от 19.05.2017 г,като съгласно чл.37,ал.1 от същия изпълнителят може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност за първите два месеца от отчетните периоди по чл.34,ал.3 с до 3 % спрямо определените стойности за съответния месец,което се компенсира в рамките на тримесечните периоди. Според съда, този подход се е оказал напълно ефективен, тъй като за цялата 2017 г. осъществената от ищеца надлимитната дейност е само за един месец в размер на 3017 лева. Същата възможност е предвидена и в договора от 28.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Осъществена е надлимитна дейност само през два месеца от цялата 2018 г за сума в общ размер от 12 366. Възражението за недължимост на сумите и за тези две години счетено за неоснователно от съда по същите, вече изложни съображенията за предходните две години. С оглед изложеното, предявеният главен иск е счетен за доказан по основание, и по размер за 338 359 лева, съгласно неоспореното заключение на вещото лице по СИЕ. Настоящият съдебен състав на ВКС, Второ т.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че формулираните от касатора въпроси, на които той се позовава като основание за допускане до касация, на чл.280 ал.1,т.3 ГПК, се отнасят към материалната законосъобразност на изводите на въззивния съд по спорното материално право, както и на съответни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Отговорът на тези въпроси предпоставя извършване на същински касационен контрол на въззивното решение. Произнасянето по законосъобразността на въззивното решение по фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Ето защо, поради неустановяване на общата предпоставка за достъп до касация, ВКС не дължи произнасяне по допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице и поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация в хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност: Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, касационният жалбоподател твърди основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по отношение на обосноваността и законосъобразността на изводите на съда за дължимостта на заплащането на надлимитната недоговорена дейност, които твърдения не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС и изложени вече по-горе, за очевидна неправилност, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция, с оглед приложените към отговора на КЖ доказателства за направата на такива: договор за правна помощ и платежно нареждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение