Определение № 228 от 17.02.2012 г. на ВКС по д. № 1178/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на ПГ по транспорт – [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №1178/11 г. и по допускане на обжалвнето. С въззивното решение са уважени предявените от Р. И. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ – уволнението на ищеца от длъжността „старши учител по практическо обучение” със заповед от 31.08.10 г. на осн. чл.325, ал.1,т.3 от КТ е признато за незаконно, той е възстановен на тази работа и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че няма установена съдебна практика по материалноправния въпрос от предмета на спора: прекратяването на срочен тр. договор с влязла в сила заповед за прекратяване прекъсва ли веригата от срочни тр. договори / в случая три последователни за учителска длъжност в ответната ПГ/. От значение за спора и развитието на правото е и въпросът: какво е правното значение на понятията „учител” и „учител по производствена практика” - самостоятелни / различни/ длъжности ли са или са за еднаква длъжност. Във връзка с втория въпрос излага съображения, че длъжностите са различни и че като е приел обратното въззивният съд е нарушил закона. В. съд е приел, че с ищеца са сключени три последователни договора за длъжността: учител по производствена практика, за срок от по една година. С това е нарушена забраната по чл.68, ал.4, пр. последно от КТ, поради което последният от договорите следва да се счита за неопределено време и не може да се прекрати на осн. чл.325, ал.1,т.3 от КТ. Алтернативно е приел, че дори възложената с всеки от договорите на ищеца учителска работа да е различна, тя не е от категорията на работите и дейностите по чл.68, ал.3 от КТ / временна, краткотрайна или сезонна/, защото представлява непрекъснат процес. За нея страните могат да сключат срочен договор само по изключение по см. на пар.1,т.8 от ДР на КТ, причините за което следва да са посочени в договора. В случая такова посочване на причини, които да обосновават изключението по чл.68, ал.4, вр. с пар.1,т.8 от КТ, няма. Изводите на въззивния съд са съответни на практиката по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – решения на ВКС по чл.290 от ГПК по гр.д. №2071/08 г. на второ г.о. и по гр.д. №453/09 г. на трето г.о. Там е прието,че с чл.68, ал.3 от КТ законодателят е ограничил възможността да се сключват срочни тр. договори по чл.68, ал.1,т.1 от КТ, позволявайки го за работа с временен, краткотраен или сезонен характер.Съдебната практика приема, че възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките на определен сезон. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл.68, ал.4 от КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в пар.1,т.8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение, "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. Или според въззивното решение и цитираната практика на ВКС прекратяването на всеки от срочните договори с изтичане на срока, което се констатира в заповед на работодателя, при сключен последващ срочен договор за същата учителска длъжност не може да прекъсне веригата им. Дори длъжността да е различна, както настоява касаторът, при характера на работата заемането й със срочен договор е възможно само по изключение, обосновано с посочени в договора обстоятелства. Такова посочване в случая няма. Разрешаването на въпросите с практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, на която въззивното решение съответства изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на обжалването, поради което ВКС на РБ, трето г.о.