Определение № 720 от 14.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2681/2024 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Института по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ), подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Я. Я. срещу решение № 365/18.03.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 304/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5067/14.12.2023 г. по гр. дело № 13561/2022 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявените от В. В. Н. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 4/04.09.2023 г. на директора на ответния институт, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа – на длъжност „доцент, доктор” при ответния институт-касатор; в тежест на последния са възложени разноските и държавна такса по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, изготвено също от адв. Я., като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният материалноправен въпрос: налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя в случай, когато служителят от свое име и своя електронна поща подаде до МВР информация, която засяга работата на ИТТИ, без да посочи в какво качество и на какво основание я дава, когато е наясно, че няма представителна власт. Като допълнително основание за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се поддържа, че този въпрос е от значение за решаването на спора и се излагат подробни съображения и оплакване, че въззивният съд неправилно приел, че в случая не е налице злоупотреба с доверието на работодателя от страна на ищцата. Насрещната страна – ищцата В. Н., чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. П., в отговора на касационната жалба излага доводи, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – подробни съображения за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищцата е работила при ответника на длъжността „доцент, доктор”, както и че й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, с процесната заповед № 47/04.09.2023 г., издадена от директора на ИТТИ и връчена на ищцата на 04.09.2023 г., за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно изложените мотиви в заповедта, дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 28.06.2023 г. ищцата изпратила от личната си електронна поща [електронна поща] писмо от името на ИТТИ до СДВР към МВР, което подписала като лице, имащо представителни функции, без да има право на това, тъй като няма подобни представителни функции спрямо института. С писмото ищцата самоволно и едностранно, без да уведоми директора на ИТТИ, информирала СДВР относно начина за извършване на експертизи от института, с което въвела в заблуда служителите там. В резултат на това в ИТТИ било получено писмо от 07.07.2023 г. от СДВР, с което се искало становище по изпратеното от ищцата писмо, в смисъл, дали писмото има частен характер или е изпратено от официален представител на ИТТИ. От писмото се виждало, че в СДВР не били коректно уведомени за начина, по който се извършват експертизите, и дали институтът има участие в изработването на експертизите, в това число – дали излизат от името на института. С тези действия ищцата нарушила своите задължения по длъжностна характеристика, Правилника на ИТТИ и Заповед № 11/13.03.2023 г. на директора на института, с което злоупотребила с доверието на работодателя и извършила други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Окръжният съд е установил още, че след поискани обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, ищцата не представила такива. В обобщение съдът е приел, че на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ за това, че на 28.06.2023г. изпратила от личната си електронна поща писмо от името на ответнния институт до СДВР, подписано от нея като лице, имащо представителни функции, в което писмо, без да уведоми директора на института, е информирала СДВР за начина на извършване на експертизи от ИТТИ, с което била въвела в заблуждение техни служители. От представеното по делото писмо от 28.06.2023 г. съдът установил, че същото е подписано от „доцент д-р инж. В. Н.“ и с него се информира адресата – директора на СДВР, че вещите лица – служители на ИТТИ извършват експертизи на тютюн, тютюневи изделия и свързаните с тях изделия чрез директно назначаване, както и че: „Анализите, необходими за изготвяне на експертните становища, се извършват от Института и се заплащат от вещите лица.“ От писмото от 07.07.2023 г. съдът установил, че с него от СДВР са поискали становище от ИТТИ във връзка с изпратеното от ищцата писмо, за изясняване дали това писмо е изпратено от директора на института като негов официален представител или от служители на института като частни лица, посочените телефони за връзка – официални телефони за връзка с института ли са или не, както и дали, ако бъдат назначени експертизи на вещи лица – служители на института, изготвените експертизи ще бъдат издадени от института или от самите вещи лица. Окръжният съд установил още, че в отговор на това писмо е изпратено писмо от същата дата, от ИТТИ до СДВР, с което се заявява, че цитираното писмо не е изпратено от директора като официален представите на института; Н., която е изпратила писмото, е служител в ИТТИ, но имейл-адреса, от който е изпратено същото, не е службен, както и посочените телефони не са служебни; писмото е изпратено в лично качество, но „използвайки името на Института и лабораторията към него, и е с подвеждащо съдържание“. Въззивният съд е приел, че тази кореспонденция е продиктувана от настъпилата съществена промяна в нормативната уредба във връзка с изготвянето на експертизи и назначаването на вещи лица с приемането на Наредба № Н-1/14.02.23 г. на министъра на правосъдието (МП) за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като съгласно новата наредба, директорът на ИТТИ, за разлика от преди, вече няма право да назначава специалисти в качеството на вещи лица; вещи лица, които са специалисти в ИТТИ, се назначават директно от съответните институции по списък на вещите лица, в който следва да са включени, а лабораторията (ЛКИ) на ИТТИ, която се използва от тези вещи лица за изготвяне на анализи, необходими за експертните заключения, може да се ползва от тях само в качеството им на външни възложители. Съдът е установил, че в този смисъл е и издадената от директора на ИТТИ, заповед № 11/13.03.2023 г., с която се отменя предходна заповед и се задължават вещите лица по смисъла на Наредба № Н-1/14.02.2023 г. да ползват ЛКИ-ИТТИ като външни възложители. Окръжният съд е приел, че и изпратеното от ищцата до СДВР писмо е именно в този смисъл – информира СДВР, че вещите лица вече се назначават директно, а анализите, макар и извършвани в ИТТИ, се заплащат от вещите лица. Приел е и че писмото на СДВР, с което се иска пояснение, е продиктувано от неяснотата в писмотго на ищцата – дали същото е изпратено от личен или служебен имейл, не е било ясно също така и посочените телефони дали са лични или служебни. Въззивният съд е приел за установено, че писмото е изпратено от ищцата по личния й имейл и в лично качество, но съдържанието на писмото е довело до неправилния му прочит от получателя – объркването е свързано с изречението: „Анализите, необходими за изготяне на експертните становища, се извършват от Института и се заплащат от вещите лица“. Приел е и че при даденото в писмото обяснение се е получило двусмислие, което е довело до това получателят да не разбере със сигурност дали ищцата е написала писмото в лично качество или като служител на института, още повече, че никъде не е посочено какви са дадените за контакт телефони – лични или служебни. Въззивният съд е достигнал до изводите, че независимо от това, съобщаването на начина, по който ще се извършват експертизите от служители на института, когато последните бъдат назначени като вещи лица, не представлява злоупотреба с доверието на работодателя, съответно – изготвянето на писмото и изпращането му от ищцата в личното й качество до СДВР, не може да бъде изведено като нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не е свързано с изпълнение на нейни задължения при или по повод възложена от работодателя работа. Съдът е подкрепил този свой извод със съображения, че злоупотребата с доверието на работодателя се изразява в използване оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя, тоест изразява се в преднамерено извличане на облага, респективно увреждане, чрез използване на служебното положение, каквото нарушение в случая не е налице. Също в тази връзка въззивният съд е намерил за неоснователна тезата на жалбоподателя-ответник, че извършеното нарушение било безспорно и вредите за ИТТИ от него били напълно реални и доказани. Съдът е изтъкнал, че от страна на ответния институт не се посочва конкретно какви са вредите за него, освен че са „щети върху авторитета на ИТТИ“, каквито обаче съдът е намерил за недоказани. Приел е също, че изпращането на писмо в лично качество в никакъв случай не злепоставя работодателя, доколкото ищцата не е действала като служител на института, за да й се вменява, че не е имала представителни функции да изпраща писмото, като не е налице и въвеждане в заблуждение на получателя. По повод твърдението във въззивната жалба на ответника, че ищцата била публикувала данни от непубличната част (поверителни данни) от своето досие, в качеството си на вещо лице с цел реклама на дейността, като подвеждала, че е вещо лице на ИТТИ, окръжният съд отново е изтъкнал, че ищцата е изпратила писмото си в лично качество, предвид което е приел, че няма пречка тя да посочи данни от своето досие като вещо лице. Въззивният съд е приел още, че дори и да се приеме, че ищцата неволно, поради недостатъчната яснота на съдържанието на писмото, е предизвикала съмнение у получателя СДВР, в какво качество го е написала, и дори да се приеме, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина, то в никакъв случай тежестта на нарушението не съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение. Въззивният съд е дал отрицателен отговор на поставения от касатора материалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ, като е приел, че деянието на ищцата не представлява злоупотреба с доверието на работодателя и нарушение на трудовата дисциплина, и в подкрепа на този свой извод (наред с други) е изложил съображения, че изпращането на писмо в лично качество в никакъв случай не злепоставя работодателя, доколкото ищцата не е действала като служител на института, за да й се вменява, че не е имала представителни функции да изпраща писмото, като не е налице и въвеждане в заблуждение на получателя. Наред с това, въззивният съд е достигнал и до друг – алтернативен извод, – че дори и да се приеме, че ищцата неволно, поради недостатъчната яснота на съдържанието на писмото й, е предизвикала съмнение у получателя СДВР, в какво качество го е написала, и дори да се приеме, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина, то в никакъв случай тежестта на нарушението не съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“. Този алтернативен извод на въззивния съд за несъобразяване от страна на работодателя-ответник на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение, сам по себе си е достатъчен за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, но относно него правен въпрос не е формулиран от страна на касатора. При това положение, каквото и разрешение да възприеме настоящата касационна инстанция на поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, то не би довело до промяна на крайния резултат по спора между страните, след като касаторът няма питане, свързано с алтернативния решаващ извод на въззивната инстанция за уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Следователно, макар и обуславящ част от правните изводи и съображения на въззивния съд в обжалваното решение, формулираният от касатора правен въпрос не е от значение за изхода на делото, респ. – въпросът не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване на въззивното решение (т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Отделно от горното, жалбоподателят по никакъв начин не е аргументирал в изложението си и наличието на соченото там (единствено чрез посочването на разпоредбата от закона), допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно – не е изложил никакви аргументи относно това, изведеният от него правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това, в изложението се излагат съображения и оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че ищцата не е осъществила състава на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“. Тези касационни оплаквания и доводи на жалбоподателя съставляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, но по никакъв начин не сочат за наличие на допълнителната предпоставка за допускане на касацинонното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата `и в касационното производство по делото, в размер 1 000 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение