Определение № 286 от 11.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1908/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 9772 от 1.VІІ.2020 г.) на софийското „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против т.нар. „Допълнително“ решение № 577 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 5.ІІІ.2020 г., постановено по т. д. № 2078/2018 г., с което е била оставена без уважение молбата на това дружество (с вх. № 1630/31.І.2020 г.) за допълване на постановеното по същото дело въззивно решение № 2633/28.ХІ.2019 г. в смисъл да бъдели задължени синдиците на ищцовата „КТБ“ АД (в несъстоятелност) да впишат вземането на „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД с главница 1 500 000 лв. и със съответните принадлежности по договор за индивидуален срочен депозит № 11726/28.07.2011 г. между банката и депозанта „ПМУ“ АД /ЕИК[ЕИК]/. Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното „Допълнително“ решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането за допълване на първоначалното въззивно решение № 2633/28.ХІ.2019 г. от настоящата инстанция, с който да бъдели задължени двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД /в Н./ да впишат в Списъка с приетите вземания това на „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД с главница в размер на 1 500 000 лева и със съответните му принадлежности по горепосочения договор за индивидуален срочен депозит между кредитната институция и третото лице депозант. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговското дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на допълнителната предпоставка по по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното „Допълнително“ решение САС се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Следва ли съдът изрично да постанови или поне да потвърди, че вземанията на ответника по уважения иск по чл. 59 ЗБН следва да се впишат от синдика в Списъка на приетите вземания съгласно чл. 64, ал. 2 ЗБН?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез двамата свои постоянни синдици както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС, постановено в производство по чл. 250 ГПК, претендирайки за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да откаже допълване на първоначалното си въззивно решение № 2633/28.ХІ.2019 г., постановено по същото т. д. № 2078/2019 г., съставът на САС е могъл да констатира, че с последното /след отмяна на решението на първостепенния съд в тази му част/ е било обявено - на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН - за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (в Н.) извършеното от търговеца настоящ касатор с изявление вх. № 9412/17.Х.2014 г. прихващане с негово вземане срещу банката в размер на 1 500 000 лева, придобито по договор за цесия с депозанта й „ПМУ“ АД /ЕИК[ЕИК]/. Въз основа на тази своя фактическа констатация и съобразявайки влязлата в сила към датата на постановяване на решението й, чието допълване се претендира, новела на чл. 64 ЗБН /ал. 2/, въззивната инстанция е изградила решаващите си правни изводи, че щом вземанията на лица, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 от същия закон с влезли в сила съдебни решения, подлежат на служебно вписване от синдика в Списъка по ал. 1 на този законов текст /чл. 64 ЗБН/ и за тези вземания е приложим чл. 100 ЗБН, то така вмененото на синдика задължение „не представлява част от спорния предмет на производството, поради което не е налице пропуск на съда да се произнесе по цялото искане“. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към таза точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаваща воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният от търговеца настоящ касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата процесуалноправен въпрос е такъв, отнасящ се изцяло до правилността на атакуваното „Допълнително“ решение, постановено в производството по чл. 250 ГПК, вкл. и защото вмененото на синдика служебно задължение по чл. 64, ал. 2 ЗБН след датата 22.Х.2019 г. „не представлява част от спорния предмет“ на исковото производство по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Ето защо, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането дали е налице и релевираната от „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД допълнителна предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст. В заключение, алтернативността във формулировката на единствения правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата жалба, сочи на погрешно отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, без това да е обективно годно да обоснове приложно поле на последния. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение