Решение № 110 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2010 г.

Решение № 110 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 633 от 10.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 02.11.2009 г. по гр. д. № 1043/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Н. Й. Н. от [населено място] против Д. а. "Д. р. и в. з.", [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл и в частност следва ли работодателят да уведоми възстановения на работа със съдебно решение служител, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение и от значение ли е уведомяването за началото на срока по чл. 8 ЗДсл. По въпроса по приложението на § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл: Съгласно чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване. Когато в периода след незаконното уволнение и преди възстановяването му на работа, заеманата от работника или служителя длъжност бъде определена за заемане по служебно правоотношение, възстановяването изисква и подаване на заявление за заемане на държавна служба и издаване на акт от компетентния административен орган - съгласно § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл., служителите, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация. Началото на едномесечния срок по § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл. е от влизане в сила на съдебното решение, когато възстановеният работник или служител е уведомен от работодателя, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. Съгласно практиката на Върховния административен съд, когато служителят не е известен за промяната и се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановен в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, работодателят следва да го уведоми, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение и от този момент - моментът на уведомлението започва да тече срока по § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл за подаване на заявление по чл. 8 ЗДСл. Този извод следва от сравнителния анализ на текстовете, уреждащи сроковете за подаване на заявление - ПМС № 47 от 01.03.2004 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията и Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите, съгласно които административните ръководители уведомяват писмено лицата за правата им по § 75 ПЗР ЗИД ЗДСл. След подаване на заявлението по чл. 8 ЗДСл, административният ръководител възстановява, съответно отказва да възстанови служителя на длъжността, заемана по служебно правоотношение. Отказът на ръководителя на администрацията да възстанови служителя на длъжността, определена за заемане по служебно правоотношение, подлежи на обжалване по административен ред. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 405 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 773/2009 г. и решение № 232 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 392/2009 г. на Трето гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК, спорът за предпоставките по § 3 от ПЗР на ЗДСл, вр. чл. 7 от същия закон не е трудов, тъй като касае възникването на новото служебно правоотношение. Предпоставките за встъпване в това правоотношение не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 12 от КТ е налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. Когато служителят е възстановен от съда на заеманата преди уволнението длъжност, работодателят е длъжен да се съобрази с постановения съдебен акт и да възстанови служителя. Възстановеният по силата на съдебно решение служител обаче не може да изпълнява длъжността, тъй като за нея е предвиден друг ред за възникване на правоотношението и други изисквания за заемането и. Обстоятелството, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение по реда на ЗДСл изключва възможността длъжността да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен по трудово правоотношение и в тази хипотеза е приложимо основанието по чл. 325, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното, без правно значение за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че трудовото правоотношение между ищеца Н. Й. Н. и Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" е било прекратено със заповед на работодателя от 15.02.2001 г. С ПМС № 152 от 13.06.2001 г., Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси" е преобразувано в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"; предвидено е трудовите правоотношения да се уредят при условията на чл. 123 КТ при преобразуването им в служебни при условията на ЗДСл по отношение на длъжностите, определени за заемане по служебно правоотношение. Съгласно длъжностното разписание на Агенцията, длъжността "главен експерт" е предвидена за заемане по служебно правоотношение. С влязло в сила съдебно решение уволнението на Н. Й. Н., извършено през 2001 г. е било признато за незаконно, а ищецът възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "главен експерт" в отдел "Метали и резервни части" на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". В срока по чл. 345, ал. 1 КТ ищецът е заявил желанието си да започне да изпълнява работата си от 12.05.2008 г., на която дата му е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно - при наличие на фактите, обуславящи приложението на чл. 325, т. 12 КТ. Приел е, че за ищеца е преклудирана и възможността за заемане на длъжността по служебно правоотношение поради пропускане на срока за подаване на заявление по чл. 8 ЗДСл. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от Н. Й. Н. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на § 4, ал. 2 ПЗР, тъй като месечният срок за подаване на заявление тече от момента на уведомяване на служителя, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение Ответникът по касационната жалба Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са неоснователни. Уволнението е извършено при наличие на предпоставките на чл. 325, т. 12 КТ. Към момента на възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност по силата на съдебно решение, длъжността е определена за заемане от държавен служител, което дава основание за прекратяване на трудовия договор. Формираните от въззивния съд изводи по приложението на § 4, ал. 2 ПЗРЗДСл нямат отношение към правилността на обжалвания съдебен акт. Правно ирелевантно за гражданскоправния спор за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали служителят се е възползвал от правото си по § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл за подаване на заявление по чл. 8 ЗДСл.; спазен ли е срокът за подаване на заявлението и законен ли е отказът да бъде назначен по служебно правоотношение, тъй като съгласно чл. 124 ЗДСл, въпросите са от компетентността на административния съд при произнасянето му по жалба срещу отказа за възникване на служебно правоотношение. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение