Определение № 13 от 13.03.2020 г. на ВКС по д. № 53/2019 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Пирдоп и Административен съд– София област за определяне на съд, компетентен да се произнесе по жалба на Областния управител на Софийска област. С постъпилата жалба на основание чл. 45, ал.4 ЗМСМА се оспорва решение №333/05.09.2019г ,взето по т.2 протокол № 53/05.09.2019г на Общинския съвет в гр.Копривщица взето на основание чл.21,ал.1,т.23 ЗМСМА във връзка с чл.37и,ал.3 ЗСПЗЗ.С решението са определени пасища за индивидуално ползване съгласно списък. Областния управител е оспорил решението като постановено след изтичането на срока по чл. 37и ЗСПЗЗ и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на чл.21, ал.1,т.23 ЗМСМА, като счита за приложим чл.21, ал.1 т.8 ЗМСМА касателно разпореждане с общинско имущество. С определение №1352 от 06.11.2019г. по адм.д.№ 1273/2019г на АС- София област производството е прекратено с изпращане на РС Пирдоп на основание § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК (обн.,ДВ бр.39/2011 г, изм. ДВ бр. 58/2017г.)Спорът за подсъдност е повдигнат с определение от №680 от 18.11.2019г по адм.д№ 627/2019г на Районен съд- Пирдоп ,тъй като оспорваното решение на Общинския съвет по чл.37и ,ал.3 ЗСПЗЗ е част от производството по разпределение на имотите от общинския поземлен фонд и не е индивидуален административен акт, то е общ административен акт и поради това не попада в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа жалбата на Областния управител на Софийска област е Административен съд- София област. Оспорваното от Областния управител решение на Общински съвет–Копривщица не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.5 АПК и е взето на основание компетентността по чл. 21, ал.1 ЗМСМА Местен орган на самоуправление определя с решение пасищата за общо и индивидуално ползване (чл. 37и,ал.3 ЗСПЗЗ. Определянето на пасища по този ред има предварителен характер,не е краен акт и е част е от процедура, в която законът предвижда последващо постановяване на админстративен акт, който подлежи на обжалване (чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ). Обжалваното в случая решение не е индивидуален административен акт на орган в производство по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ,или отказ да се издаде такъв в предвидените от специалния закон случаи, които актове и откази има предвид § 19,ал.1 ПЗР ЗИД АПК(обн.,ДВ бр.39/2011 г,изм. ДВбр.58/2017г.) за да регламентира по изключение компетентност на районния съд. Когато решение, взето по чл.21,ал.1 ЗМСМА от местен орган на самоуправление се оспорва от Областния управител на основание чл.45, ал.4 ЗМСМА, компетентен е съответния административен съд. Съдебният контрол по ЗМСМА е съобразен с чл.143, ал.3 Конституция РБ и не се дерогира от реда за обжалване на индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Водим от горното, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд