Определение № 4178 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фен – Пласт Трейд“ ООД, подадена чрез процесуални представители адв. Г. Г. и адв. Л. Г. и по касационна жалба на С. В. Б., подадена чрез процесуален представител адв. И. Ц. против различни части на решение № 606 от 19.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 164/29.04.2024г. постановено по гр.д. № 768/2023г. по описа на Районен съд – Петрич е постановено друго, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Фен – Пласт Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 52675 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от множество увреждания на здравето и счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, получени вследствие трудова злополука, настъпила на 10.03.2022г. при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва считано от датата на трудовата злополука – 10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и е отхвърлен предявеният от С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] срещу „Фен – Пласт Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 235.65 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди – реална загуба под формата на платени разходи във връзка с лечението, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата. В частите, с които искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 52675 лева до предявения размер от 53000 лева, както и е обявено, че първоинстанционното решение по иска за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 19 235.65 лева до предявения размер от 19908.11 лева е влязло в сила, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. „Фен – Пласт Трейд“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен, а С. В. Б. – в частта, с която искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен. И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да се уважи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ, а евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с извод за пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца, съответно – обезщетението за имуществени вреди да бъде присъдено до пълния предявен размер. Касационният жалбоподател „Фен – Пласт Трейд“ ООД поддържа, че неправилно въззивният съд е приел за неоснователно предявеното възражение за проявена от страна на работника груба небрежност. Твърди, че по делото е установено, че ищецът е нарушил Инструкция за безопасност на работодателя, като е предприел действия за спиране падането на товара с ръце, вследствие на което е попаднал в зоната на падане на товара. Ако работникът не се е преместил, променяйки местоположението си и опитвайки се да спре падането на товара с ръце, злополуката е нямало да настъпи. С това работникът е допринесъл с действията си за настъпването на трудовата злополука и този значителен принос е доказан, но необосновано игнориран от въззивната инстанция. Съдът е следвало да уважи възражението за съпричиняване и да определи съответния процент на съпричиняване, с който ищецът следва да участва при определяне на окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа също, че съдът не е съобразил безспорно установените по делото факти, че ищецът е възстановил своето здраве; че може да управлява МПС; започнал е работа като общ работник от 06.11.2023г. Извод за установени трайни последици от злополуката съдът е основал на заключение на повторна СМЕ, която допуснал в нарушение на процесуалните правила. В отговор на жалбата С. В. Б. поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност на жалбата. Счита въззивното решение в тази обжалвана част за правилно и законосъобразно. В касационната си жалба С. Б. поддържа, че е необоснован изводът на въззивния съд, че по претенцията за репариране на причинени имуществени вреди е налице доказано извънсъдебно погасяване от страна на работодателя. Твърдения в този смисъл в отговора на исковата молба ответникът не е въвел. Представените от ответника 6 броя платежни нареждания за изплатени на ищеца суми са израз на дарствено разпореждане на работодателя, поради което не е налице плащане на обезщетение по чл. 200 от КТ. Поддържа, че е без значение в тази връзка по какъв начин тези суми са декларирани от ответника пред НАП. В отговор по тази жалба „Фен – Пласт Трейд“ ООД изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на съответна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към всяка е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 310 от 04.08.2020г., по което ищецът е заемал длъжността „монтажник дограма“ в Производствен цех в [населено място]. Около 11:10 часа на 10.03.2022г., по време и във връзка с извършваната работа, при преместване на метална количка, натоварена с дървена каса със стъкла от рампата до мястото за обработването им, едно от управляващите й колела попаднало в дупка на пода и количката тръгнала в нежелана посока, като се наклонила към ищеца, той се опитал с ръце да спре падането на товара /приблизително 2,5 тона/, което не било възможно и при опит да избяга стъклопакетите го затиснали от кръста надолу, в резултат на което е получил травматични увреждания с диагноза: фрактура на сакрума в дясно, фрактура на първи опашен прешлен, многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, диасхиза на лява сакроилиячна става, ретриперитонеален хематом. Във връзка със злополуката била извършена проверка, обективирана в Протокол № 5103-01-4 от 07.04.2022г., за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 10.03.2022г. със С. Б., а с разпореждане № 5104-01 от 15.04.2022г. на НОИ, ТП-Благоевград, декларираната злополука е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО. Въз основа на събрани по делото гласни доказателства посредством показанията на свидетеля С. О. приел за установен механизма на настъпване на злополуката – наличие на неравна земна повърхност на пода /дупка/ около 3-4 см, в която попаднала бутаната от свидетеля и ищеца количка, поради което тя се наклонила към страната на ищеца, който в този момент се намирал от лявата страна на първата метална дръжка. Ищецът се завъртял около метър в посока на натоварените стъкла, за да ги предпази от падане, но не успял и те се стоварили върху него, тъй като той нямал достатъчно време да се отклони от тяхната траектория на падане. Тази неравност, в която попаднала количката, се намирала именно на маршрута, през който работниците ежедневно преминавали с подобни колички и всички, включително и работодателят, били наясно с нейното наличие. Били правени очевидно безуспешни опити за нейното дълготрайно запълване. Тази количка била изработена ръчно от св. Д. В., работник в предприятието на длъжността “общ работник”, като същата била ръчно сглобена и съответно нямало как да бъде снабдена с нарочна спирачна система, без да бъде положена хидравлика. Въз основа на приета медицинска документация /11 броя епикризи и др./ приел за установено, че вследствие на злополуката ищецът претърпял множество оперативни интервенции. С ЕР на ТЕЛК № 90318 от 08.02.2023г. и № 91069 от 17.05.2023 г., издадени от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, [населено място], на ищеца била определена 75 % степен на неработоспособност, поради общо заболяване, с посочена водеща диагноза и общо заболяване – множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. От заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, прието пред първата инстанция по делото приел за установено, че на 10.03.2022г. при станалата трудова злополука, а именно падане на пале със стъкла върху ищеца с тежест около 2 тона, същият е получил следните увреждания: Фрактура на сакрума в дясно, Фрактура на първи опашен прешлен, Многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, Диасхиза на лява сакроилиячна става. Ретроперитонеален хематом. Травматичен шок. Травма на други интраабдуминални органи, без открита рана в корема. Получените увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Възстановителният период на ищеца е бил около 10 месеца. Провел е оперативно лечение, като са му направени около 13 оперативни интервенции. Периодът на възстановяване на получените увреждания варира от 20 дни до няколко месеца за различните оперативни интервенции. Ищецът е претърпял болки и страдания вследствие на телесните увреждания в продължение на 10 месеца, като през първите 30 дни болките са били с интензивен характер. Ходил е с проходилка 30 дни, след което с две патерици до 6 месеца. Пред въззивната инстанция е проведена повторна съдебно-медицинска експертиза, по спорния по делото въпрос дали е завършен възстановителният процес на ищеца, респ. какво е неговото актуално здравословно състояние. От приетото заключение и обясненията на експертите основани на извършен от тях личен преглед на ищеца на 24.10.2024г., въззивният съд приел за установено, че като резултат от трудовата злополука С. Б. получил счупване на таза. Последният бил по спешност транспортиран до болнично заведение, където му били прелети девет сака кръв и шест такива плазма. Първоначалната операция, планирана в УМБАЛСМ “Пирогов” за фиксация на тазовата структура била отложена, като вместо това бил поставен външен стабилизатор. В хода на лечението се достигнало до чревно усложнение – илеус и извършване на ексторизация на дебелото черво, емболизация на артерия, периален абсцес, като тези обстоятелства наложили и прием на пациента последователно в кардиологично отделение, след което в хирургично такова. До месец юли 2022г. Б. бил в принудително положение на легло, след което започнал раздвижване и през септември същата година започнал самостоятелно ходене, но с накуцване. В края на 2022г. и първата половина на 2023г. обаче болничното лечение продължило поради наличие на абсцес на ануса, необходимост от възстановяване пасаж на дебелото черво и операция на херния. Тези допълнителни интервенции били резултат на настъпили именно в хода на оперативното лечение усложнения. Възстановителният период протекъл около две години, като през първите шест месеца този процес е по-интензивен, но въпреки това по отношение на ищеца се наблюдава трайна последица за здравето, изразена в остатъчни деформации на таза, увреждания на намиращ се в тази област нервен плексус, като логичен резултат от счупване с разместване, което счупване обяснява твърденията на пострадалия за хронична болка в седалището. Последният е и възпрепятстван да се изправя от клекнало положение, да ходи безпроблемно самостоятелно, тъй като е налице накуцване, като е и констатирано в хода на последно проведения преглед от лекарите скъсяване на левия долен крайник с 1 - 2 см. Установено е и трайно емболизиране на една от артериите, кръвоснабдяваща органи на малкия таз, обуславяща наред с другите фрактури трудното движение на таза на пациента, като необратимо артериално увреждане. При извършения преглед ищецът съобщил за проблеми със сексуалната функция, по-конкретно наличието на еректилен проблем, както и периодично изпускане, които твърдения според експертите са типични последици на подобен вид телесни увреждания, проявяващи се в хода на лечението. За установено по делото приел също, че ищецът е започнал нова работа на 06.11.2023г., или около година и половина след процесния инцидент. От приети по делото разписка и преводни нареждания, съдът приел за установено, че дружеството работодател заплатил на ищеца парични суми за овъзмездяване на имуществените разходи във връзка с лечението му и неговата издръжка - 2980 лева за медицински транспорт до болнично заведение в [населено място] /л. 223/, както и 19698.91 лева, съгласно преводни нареждания от 19.04.2022г., 13.05.2022г., 08.06.2022г., 05.07.2022г., 05.08.2022г. и 07.09.2022г., с основание договор за дарение, неоспорени от ищеца. От справка и информация от ТД на НАП – Благоевград отбелязал, че така заплатените суми в полза на ищеца били декларирани от ответника пред приходната агенция с код на плащането 105, сред които разходи попадат обезщетенията по чл. 200 от КТ, освободени от заплащане на осигуровки, съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ. При тези факти, от правна страна въззивният съд обосновал, че искът е доказан по основание поради наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 200 от КТ. След съвкупна оценка на всички събрани по делото доказателства приел, че при приложение на принципа на справедливостта изискващ пълно обезщетяване на всички понесени неимуществени вреди, дължимото на ищеца обезщетение в случая надхвърля поискания размер от 53000 лева, но доколкото съдът е ограничен от искането на страната приел, че исковата претенция следва да се уважи в пълен предявен размер. За да определи този размер взел предвид, че към датата на злополуката ищецът е бил мъж на 35 години, който в причинна връзка с настъпилата трудова злополука понесъл множество телесни увреждания – фрактури на кости, хематом, травматичен шок, довели до загуба на сериозно количество кръв и необходимост от преливане на девет сака кръв и шест такива плазма, а оттам и до опасност за самия живот на пострадалия; понесъл десетки операционни интервенции /в това число и престой в реанимация/, последната извършена през ноември 2023г., много от които и свързани с възникналите в хода на лечението усложнения – паралитичен илеус, сраствания, параанален абсцес и фистула, херния на коремната стена. Съобразил доказаните трайни последици свързани със сексуалното здраве на ищеца и неговата отделителна система, накуцваща походка, скъсяване на ляв крайник, увреждане на артерия в областта на таза и намиращо се там нервно сплетение, водещо до остатъчни болки, както и деформация на самия таз; сексуална дисфункция, която се изразява в еректилна дисфункция; периодично изпускане по голяма и малка нужда вследствие на нервна увреда на сакралния и коксигидиалния плексус – всички увреждания трайни с недобра перспектива. Съобразил, че през първите месеци от инцидента /март – юни/ ищецът е бил почти постоянно хоспитализиран, с изключение на периода края на м. май - средата на м. юни 2022г., като в началото не е имал и близък контакт със своите близки; преминал през различни болнични отделения, с оглед лечението на възникналите усложнения на кръвоносната и отделителната система, като същият имал нужда от патерици около два месеца, за да се придвижва, след което започнал и процесът по лечебна физкултура; предприел рехабилитационни процедури с посещения на специалист. Болките били с интензивен характер първите тридесет дни, в началото не можел и да се храни самостоятелно, като към септември 2022г. вече се придвижвал сам, започнал е процес на пълно оздравяване, с изключение на описаните трайни последици относно телесната деформация, походката и отделните системи на организма, като целият процес на лечение и възобновяване приел, че е продължил общо около година и половина; ищецът е с определена 75% степен неработоспособност. Взел предвид публичните данни за инфлационните процеси в страна след 2021г., както и съдебната практика по подобен вид увреждания, но при съобразяване на особеностите на разглеждания случай, свързани с тежкия възстановителен процес и трайни последици, които приел, че в особена степен накърняват неимуществените блага на ищеца. Отбелязал в същото време, че общото здравословно състояние на ищеца понастоящем е задоволително, доколкото към този момент той вече може да се движи самостоятелно, при клатушкаща се походка дължаща се на лекото скъсяване на крайника. Във връзка с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд съобразил, че в полза на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение /л. 1164/. На основание чл. 200, ал. 4 от КТ приел, че дължимото в полза на работника обезщетение следва да се намали с размера на получената сума по сключения договор за застраховане на работниците и служителите. Получената сума приспаднал от размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, като приел, че искът следва да уважи до размера от 52 675 лева /53 000 – 325/. Обосновал, че в случая не е налице твърдяната от въззивника груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ, в който случай съпричиняването на вредата от страна на работника или служителя би имало правно значение за определяне на крайния размер на следващото се обезщетение. Изтъкнал, че причината за падането на цялата количка, заедно с товара, не се корени в действие на работника, а в попадане на тази количка в дупка на земната повърхност, в резултат на което започнала да се накланя в посока на ищеца, който с оглед своето разположение е имал възможността да не попадне в опасната зона, в която ще възникне съприкосновение с товара, но същият направил опит да спре свличането на стъклопакета на земята. Това му поведение отчел, че от една страна, действително представлява нарушение на предписанията на работодателя, обективирани в приложена инструкция, от друга обаче е опит на работника да предотврати нанасянето на щети за ответното дружество, който опит несъмнено е извършен в интерес на работодателя. Затова обосновал, че това поведение не е проява на квалифицирана небрежност, с оглед степента на нарушение и търсената крайна цел, тъй като работникът, макар и необосновано, е преценил, че може да задържи товара. Това поведение изтъкнал, че не може да се счете за проява на особено безхаберие, какъвто е смисълът на грубата небрежност – грижа, която и най-небрежният човек би извършил, с оглед съответния стандарт на работа, в резултат на което той да търпи негативни последици от собствените му действия, които иначе не са в такава степен противоправни с оглед средните изисквания. Обратно, изтъкнал, че в случая е проявена и свръх грижа, последствията от която обаче следва да се понесат от работодателя, в чиито интерес се е водил работния процес. В този контекст съобразил данните, че са допуснати перманентни и сериозни нарушения на условията за безопасен труд от страна на работодателя, тъй като по делото е доказано, че представители на същия са имали знание за съществуващата неравност на земната повърхност, по която ежедневно работниците са извършвали товаро-разтоварна дейност, и съответно са били длъжни да предвидят възможното пропадане на количките, с което е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно която разпоредба подовете на работните помещения се изработват така, че да са неподвижни и стабилни, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия и отвори. Обстоятелството, че в миналото такива дупки са били запълвани, отчел като ирелевантно, след като тези действия не са дали траен резултат, поради което и не може да се приеме, че са били проява на дължимата работодателска грижа. С тези съображения извел извод за неоснователност на възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ. По отношение на претенцията за репариране на причинени имуществени вреди, под формата на извършени разходи във връзка с провеждане на лечението приел, че по делото е категорично доказано обстоятелството, че в периода 19.04.2022г. - 07.09.2022г. работодателят е заплатил в полза на ищеца парична сума в размер на 19 698.91 лева с цел овъзмездяване на текущите разходи във връзка с лечението и декларирана пред НАП като заплатено обезщетение по смисъла на чл. 200 от КТ. Този факт отчел като неоспорен от ищеца и след преценка на доказателствата достигнал до извод за основателност на правопогасяващото възражение на ответното дружество за доброволно, извънсъдебно погасяване на тази претенция на служителя. В изложения смисъл постановил и крайния си съдебен акт. Касаторът „Фен-Пласт Трейд“ ООД обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси: 1/ При предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ разполага ли въззивната инстанция с правомощието служебно да следи за интереса на ищеца и въз основа на този интерес, на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК разполага ли с правомощието служебно да назначи повторна съдебна експертиза? 2/ Може ли въззивният съд да назначи повторна СМЕ без наличие на въззивна жалба, изходяща от страната с правен интерес да иска повторна СМЕ? 3/ Задължена ли е въззивната инстанция, когато на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК назначава служебно повторна експертиза, да изложи мотиви относно причините, поради които счита първоначалното заключение за необосновано и съответно за причините, поради които възниква съмнение за неговата правилност? 4/ Коя процесуалноправна норма от законодателството на РБ налага задължение за съда да следи служебно за интереса на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ? 5/ В случаите, в които ищецът по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ГПК преди изтичането на определения му с ТЕЛК решение срок на неработоспособност е започнал работа като общ работник, може ли да се счита, че същият се е възстановил от уврежданията на неговото здраве и ако да - представлява ли този факт основание за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди? 6/ Въз основа на какви критерии се определя какъв е интересът на работодателя, когато действията на работника, установени в нарушение на инструкциите за безопасност са били насочени само към предотвратяване на материална/имуществена вреда, чиято парична стойност явно не съответства на опасността за живота и здравето на работника? 7/ Изключва ли се приносът на пострадалия за настъпването на вредите по чл. 200 от КТ ако установеното от съда нарушение на правилата за безопасност е било предприето в интерес на работодателя? 8/ Когато съдът отхвърля възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ с мотив, че неправомерното поведение на работника е било предприето и в интерес на работодателя, следва ли това съждение на съда да се обосновава с мотива за конкретното съотношение между застрашените блага/имущества/интереси на работодателя, от една страна, и степента на опасност за здравето на работника, от друга страна? 9/ При неизпълнение на задължението на работника по чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, констатирано в протокола по чл. 58, ал. 6 от КСО, длъжен ли е съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на този документ досежно установения принос на работника за настъпването на вредите от трудовата злополука? Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение. Касаторът С. В. Б. от своя страна обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси: 1/ С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което излизайки извън рамките на законовите си правомощия да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено във въззивната жалба основание за неправилност на решението? 2/ Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице извънсъдебно прихващане и да отхвърли иска, без такова възражение да е въведено от ответника нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба имайки предвид, че ответника е направил възражение за съдебно прихващане? 3/ Съществува ли задължение на въззивния съд да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото? 4/ Съществува ли задължение на въззивния съд да обсъди връзката между относимите доказателства, съдържащи се в кориците на делото? 5/ Може ли основание за отхвърляне на иска да е недоказването на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото? Поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 129/29.06.2015г. по гр.д. № 7040/2014г. на ВКС, III ГО. По поставените въпроси, за да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Всички поставени от касационния жалбоподател „Фен-Пласт Трейд“ ООД въпроси са на плоскостта на поддържаното касационно основание за неправилност на въззивното решение поради неправилност на извода за неоснователност на възражението за съпричиняване /по време на преместване на палетизиран товар със специална количка, пострадалият работник се е преместил в опасната зона и е направил недопустим опит да спре падането на товара с ръце, с което допринесъл вредносния резултат в размер на 90%/, което според касатора е доказано от доказателствата по делото, обуславящо и справедливия размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука. Първите пет въпроса от изложението се свеждат до това има ли правомощие въззивният съд да назначи служебно съдебна експертиза. Въпросът е разрешен в практиката на ВКС – с т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в редица произнасяния по чл. 290 от ГПК. Съгласно даденото разрешение въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено /във въззивната жалба, респ. в отговора на въззивната жалба/ оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Във въззивната си жалба „Фен-Пласт Трейд“ ООД е въвел оплакване, както за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение така и за необоснованост на оценката на съда на заключението на СМЕ по реда на чл. 202 от ГПК – позовал се е, че съдът едностранчиво и необосновано не е възприел заключението на експертите за пълно възстановяване на ищеца. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представител на въззивника е навел твърдение за новонастъпило обстоятелство – че ищецът е оздравял в хода на делото, започнал нова работа. В отговор на тези оплаквания въззивният съд в съответствие с установеното в практиката на ВКС разрешение е приел, че спорни пред него са въпросите доколко оздравителният процес при ищеца е приключил и доколко е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Доколкото не разполага със специални медицински знания и с оглед оплакването за необоснованост на изводите на първата инстанция основани на заключението, прието пред нея, назначил служебно повторна СМЕ на основание чл. 201 от ГПК. Без значение в тази връзка е коя от двете страни е подала въззивната жалба; коя страна има интерес да иска назначаване на повторна експертиза и интересите на коя от двете страни обслужва даденото заключение. Възлагането на повторно заключение въззивният съд не е основал на съображения, че по предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ съдът служебно следи за интереса на ищеца. Ето защо поставените на тази плоскост въпроси не са обусловили решаващите правни изводи залегнали в обжалваното решение, нито изхода на делото. Въпросите съответно не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито по тях са налице специалните изисквания на закона по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 от ГПК, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване. Втората група въпроси /6-9/ от изложението на „Фен-Пласт Трейд“ ООД са във връзка с доводите за неправилност на въззивното решение, в частта, с която е прието за неоснователно възражението за намаляване отговорността на работодателя със степента, с която пострадалият е допринесъл за трудовата злополука по чл. 201, ал. 2 от КТ. Въпросите по същество се свеждат до критериите за определяне интереса на работодателя и за съотношението между интереса на работодателя и личния интерес на работника. В решението си въззивният съд не е дал отговор на тези въпроси, съответно крайното му решение не е продиктувано от правно разрешение в този контекст. За да обоснове извод за неоснователност на възражението за съпричиняване, въззивният съд е приел, че по делото не е установена проявена от ищеца груба небрежност, която единствено има правно значение за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 от КТ - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност. Позовавайки се на практиката на ВКС /Решение № 41 от 05.03.2020г. по гр.д. № 2679/2019г., IV ГО/ обосновал, че неправилните действия на ищеца в случая да се опита да спази товара от падане са проява на обикновена, но не и на груба небрежност. Отчел в тази връзка установеното по делото, че работодателят е допуснал постоянна практика на нарушаване на правилата за безопасна работа /наличието на неравности по трасето, по което се пренася товара било известно на работодателя; в миналото такива дупки са били запълвани/, който не е осигурил всичко необходимо за нея, в т.ч. съоръжения и инструменти, както и допуснал нарушение на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Приел, че при тези факти и настъпилата трудова злополука „грубата небрежност” не може да се приложи. Извел извод, че работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Изтъкнал, че причината за падането на цялата количка, заедно с товара в случая не се корени в действие на работника, а в попадане на количката в дупка на земната повърхност. При тези правни изводи в обжалвания акт въпросите за критериите за определяне интереса на работодателя и за съотношението между интереса на работодателя и личния интерес на работника са извън обхвата на решаващата правна воля на инстанцията по същество и отговорът по тях не би повлиял резултата по правния спор. Ето защо по тази група въпроси също не е налице общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК за приложение на касационното обжалване. В обжалваната от работодателя част, въззивното решение не е и очевидно неправилно – позоваването на очевидна неправилност в изложението е формално и необосновано, а и не се установява пряко и явно от касационната инстанция. Всички поставени в изложението на касатора С. В. Б. въпроси са във връзка с поддържаните от него доводи за неправилност на извода на въззивния съд за извънсъдебно погасяване на задължението на работодателя за обезщетяване на понесени от ищеца имуществени вреди под формата на платени суми във връзка с проведеното лечение. По същество поставените въпроси се свеждат до предмета на делото и за задълженията на въззивния съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Въпросите са правни и съществени, част от предмета и обуславящи изхода на всеки гражданскоправен спор. Даденото от въззивния съд решение по релевантните въпроси не противоречи на практиката на ВКС /цитирана от касатора и служебно известна на ВКС/, поради което не е налице специалното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. За да мотивира извод за неоснователност на претенцията за обезвреда на извършени разходи във връзка с провежданото от ищеца лечение в общ размер на 19 908.11 лева, въззивният съд изходил от доказателствата по делото, от които приел за установено, че в периода 19.04.2022г. - 07.09.2022г. работодателят заплатил в полза на С. Б. парична сума в размер на 19 698.91 лева за овъзмездяване на текущите разходи във връзка с лечението. Съобразил, че това твърдение е заявено в отговора към исковата молба, част е от съдържанието на изготвения доклад по делото, по който представител на ищеца не е заявил възражение в хода на първото по делото с.з. от 21.11.2023г., не е оспорено от ищеца и се доказва от представените преводни нареждания, установяващи реалното заплащане на общата сума, която е и декларирана пред НАП като заплатено обезщетение по смисъла на чл. 200 от КТ. Оспорването на касатора се основава на вписаното в съдържанието на преводните нареждания основание „договор за дарение“. Въззивният съд е съобразил, че твърдение на ищеца, че платеното от работодателя е на основание именно на сключени между тях договори за дарение по делото не е заявено, нито е проведено насрещно доказване по такова твърдение. Обосновал, че в случая не е налице възражение за съдебно прихващане, а за предявено и доказано правопогасяващо възражение по иска за обезвреда за доброволно извънсъдебно изплащане на част от понесените разходи. Ако правоимащият твърди, че плащането има компенсационен ефект спрямо друго негово вземане, съществуващо между страните посочил, че това следва да бъде заявено чрез оспорване на подадения от ответника отговор на исковата молба, респ. на съответното процесуално действие, с което възражението на ответника е било заявено. Това процесуално действие е било в тежест на ищеца, след като той черпи права от него, но не е извършено по делото и не може да се приеме, че е станало част от предмета на делото /позовал се е на Решение № 227 от 25.10.2016г. по гр.д. № 1405/2016г. на ВКС, IV ГО/. При тези решаващи съображения в съдебния акт, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, установяваща произнасяне в обхвата на съдебното сезиране и в рамките на заявения от страните предмет на делото без да надхвърля параметрите му; преценил е всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение; основал е решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като е изложил мотиви, в които е обективирал позицията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации по спора, както и правните си изводи. Ето защо въззивното решение не е в противоречие с практиката на ВКС, а е в съответствие с нея. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито съдът установи друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото на страните не трябва да бъдат присъждани разноски и същите трябва да останат в тежест на всяка от тях, така както са направени. По постъпилите на 25.08.2025г. и на 27.08.2025г. молби от касатора „Фен-Пласт Трейд“ ООД за отмяна на допуснато обезпечение с правно основание чл. 402, ал. 2 от ГПК и за отвод на съдия-докладчик компетентен да се произнесе е Районен съд – Петрич, който следва да се произнесе след връщане на делото на този съд при отчитане на внесеното по сметка на ВКС обезпечение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение