Определение № 3629 от 18.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1786/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Смарт Енерджи Груп“ АД със седалище в [населено място] - чрез пълномощници адв. В. В. и адв. Х. Т., против решение № 436 от 28.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 390/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260127 от 17.03.2023 г. по т. д. № 723/2021 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по искове с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от „Еспе Енерджи България“ АД срещу „Смарт Енерджи Груп“ АД, че са несъществуващи следните обстоятелства, вписани на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД по заявление Б4 с вх. № 20210406152015: 1) особен залог на търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД, който е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД като заложен кредитор и „Еспе Енерджи България“ АД като залогодател, обезпечаващ вземания на заложния кредитор по сключен договор за кредит в общ размер от 3 437 923.69 евро, които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 15.08.2019 г. на „Смарт Енерджи Груп“ АД, вписан като заложен кредитор; 2) пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД; Оставени са без разглеждане предявените при условията на евентуалност от „Еспе Енерджи България“ АД срещу „Смарт Енерджи Груп“ АД искове с правно основание чл.29, ал.1, предл.2 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписванията на посочените обстоятелства, извършени от длъжностно лице по регистрацията на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД по заявление Б4 с вх. № 20210406152015, са недопустими; Осъдено е „Смарт Енерджи Груп“ АД да заплати на „Еспе Енерджи България“ АД разноски по делото в размер на 580 лв. В касационната жалба се прави искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо поради постановяването му при наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото, евентуално - за неговата отмяна като неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски. Излагат се оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора за съществуване на вписаните в търговския регистър по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД обстоятелства, въпреки наличието на друго висящо дело с преюдициално значение, образувано по предявен от „Еспе Енерджи България“ АД в производството по т. д. № 2523/2020 г. на Софийски градски съд иск за установяване нищожност на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД на договор от 26.11.2020 г. за продажба на търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД, сключен в процедура по Закона за особените залози (ЗОЗ) между „Смарт Енерджи Груп“ АД в качеството на заложен кредитор и „Ню Илектрик Пауър“ ЕООД в качеството на купувач. Според касатора, висящият спор по иска за нищожност на договора за продажба е преюдициален спрямо исковете по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като инстанциите по същество са мотивирали изводите си за несъществуване на вписаните обстоятелства със съображения за погасяване на заложното право на кредитора вследствие реализираната продажба на търговско предприятие, съгласно чл.37, ал.8 ЗОЗ, а в случай на уважаване на иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД със сила на пресъдено нещо ще се установи в отношенията между страните, че договорът е нищожен и като последица от това към датата на повторното вписване на особения залог заложеното имущество не е продадено и заложният кредитор не е удовлетворен, съответно заложното право не е погасено и продължава да съществува. Предвид така аргументираната връзка между делата, касаторът поддържа, че въззивният съд е следвало да процедира съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС като приложи разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и спре разглежданото от него дело, чийто изход е обусловен от разрешаването на спора за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие, или в противен случай да отхвърли исковете като приеме, че погасяването на заложното право не е доказано и че не е установен с категоричност фактът дали вписаните обстоятелства са съществуващи или несъществуващи. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че при постановяване на решението си въззивният съд е дал неправилен отговор на следните въпроси: „ 1. Погасява ли се залога/заложното право съгласно чл.37, ал. 8 ЗОЗ, когато продажбата на предприятие по ЗОЗ е нищожна поради противоречие със закона; 2. Намират ли се във взаимна обусловеност висящият спор за нищожност на продажбата на предприятие по чл.37 ЗОЗ по иск на залогодателя срещу заложния кредитор и купувача и вторият спор на залогодателя срещу кредитора, че вписването на залога е несъществуващо обстоятелство поради погасяването му поради продажбата; 3. Задължен ли е въззивният съд да спре на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по т. д. № 390/2023 г. на САпС, 11 състав, за установяване на несъществуващо обстоятелство договор за особен залог, вписан в ТР, поради погасяването на залога по чл.37, ал.8 ЗОЗ до приключването на т. д. № 2523/2021 г. на СГС, VІ-17 състав, по иск за обявяване нищожността на продажбата по чл.37 ЗОЗ поради противоречие със закона“. Във връзка с посочените въпроси е препратено към разрешенията в т. 5 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и към постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС (решение № 60293/15.06.2022 г. по гр. д. № 10/2021 г. на ІV г. о., в което е прието, че искът по чл.26 ЗЗД за нищожност на договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е преюдициален спрямо иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, и решение № 471/16.01.2012 г. по гр. д. № 1522/2010 г. на ІV г. о., според произнасянето в което спорът по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко - продажба има преюдициално значение за спора по иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на имота, обект на продажбата). Допускането на касационно обжалване е аргументирано със съображения, че нарушаването на задължението да бъде спряно делото поради наличието на преюдициален спор прави решението по него недопустимо, съгласно практиката на ВКС в решение № 157/07.11.2019 г. по т. д. № 3214/2018 г. на ІІ т. о., решение № 7/21.02.2020 г. по гр. д. № 1776/2019 г. на ІІІ г. о. и решение № 31/22.03.2022 г. по гр. д. № 4096/2021 г. на І г. о. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Еспе Енерджи България“ АД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. Ж. С., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. В закрито заседание на 15.05.2024 г. настоящият състав на ВКС е констатирал, че в потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на датата, на която е извършено оспорваното с исковете вписване в Търговския регистър, поради което е изпратил делото на Софийски градски съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК. С решение № 260144 от 12.08.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 17.03.2023 г. като е постановил вместо „21.04.2021 г.“, да се чете „12.04.2021 г.“ - действителната дата, на която е извършено спорното вписване. Решението е обжалвано с въззивна жалба от „Смарт Енерджи Груп“ АД и е потвърдено с решение № 128 от 06.03.2025 г. по в. т. д. № 958/2024 г. на Апелативен съд - София, в което единственото оплакване на жалбоподателя - че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на чл.247, ал.2 ГПК като не му е предоставил възможност да подаде отговор и да изрази становище в производството за поправка на очевидна фактическа грешка, е счетено за неоснователно. Против решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, е подадена касационна жалба от „Смарт Енерджи Груп“ АД, в която са развити оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на разпоредбата на чл.247, ал.2 ГПК и е поискана неговата отмяна. В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които бланкетно се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Как следва да се прилага принципът на справедливост и правото на равнопоставено състезателно начало в гражданския процес, уреден в чл.8, ал.3 ГПК, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на спазване на принципа на състезателното начало в гражданския процес, при положение, че страните са лишени от изрично записана в закона (чл.247, ал.2 ГПК) процедура по възможност за представяне на отговор по делото; Доколко лишаването на страната от право на отговор по делото касателно процедура по обжалване на съдебно решение е нарушение на процесуалните правила“. В срока за отговор по чл.287, ал.1 ГПК насрещната страна „Еспе Енерджи България“ АД не е изразила становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на относимите към производството по чл.288 ГПК доводи на страните, приема следното: Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решения на въззивен съд, които подлежат на касационно обжалване. Производството по т. д. № 723/2021 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Еспе Енерджи България“ АД, с която са предявени евентуално съединени искове срещу „Смарт Енерджи Груп“ АД с правно основание чл.29, ал.1, предл.2 и предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на извършено вписване или за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД в търговския регистър. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните фактически твърдения, на които са основани исковете: На 01.04.2016 г. в търговския регистър е вписан първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД, учреден със сключен на 18.03.2016 г. договор за особен залог между дружеството като залогодател и „Уникредит Булбанк“ АД като заложен кредитор за обезпечаване на вземания на кредитора по договор за банков кредит. С договор за цесия от 15.08.2019 г., сключен след пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие, обект на особения залог, заложният кредитор прехвърлил вземанията си на „Смарт Енерджи Груп“ АД и последният бил вписан като нов заложен кредитор; На 26.11.2020 г. новият заложен кредитор сключил с „Ню Илектрик Пауър“ ЕООД договор за продажба на основание чл.37 ЗОЗ на цялото търговско предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД, след което на същата дата депозитарят разпределил цялата получена от продажбата сума на заложния кредитор и със заявление Б1 от 18.12.2020 г. в търговския регистър било заявено вписване на прехвърлянето на търговското предприятие въз основа на договора от 26.11.2020 г. Със заявление Б4 № 20210405143722 „Еспе Енерджи България“ АД заявило за вписване по партидата си заличаване на вписания под № 1 особен залог в полза на „Смарт Енерджи Груп“ АД на основание изтичане на 5-годишния срок на неговото действие и липса на подновяване на залога преди изтичане на срока на 01.04.2021 г, съгласно чл.30, ал.2 ЗОЗ, но по заявлението бил постановен отказ, обжалван пред компетентния съд. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2 ЗОЗ, с извършване на продажбата на търговското предприятие, последвано от удовлетворяване от получената продажна цена, учреденият първи по ред особен залог бил реализиран, съответно прекратен, и ответникът загубил качеството си на заложен кредитор по вписания първи по ред особен залог. Въпреки погасяването на заложното право и настъпилата към 01.04.2021 г. преклузия за подновяване на залога, със заявление Б4 № 20210406152015 ответникът незаконосъобразно заявил за ново вписване по реда на чл.30, ал.3 ЗОЗ втори по ред особен залог върху търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД на основание договора за залог от 18.03.2016 г. и договора за цесия, както и пристъпване към изпълнение върху предприятието, като на 12.04.2021 г. заявените обстоятелства били вписани по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД. Въз основа на така изложените обстоятелства и като е поддържал, че към датата 12.04.2021 г. „Смарт Енерджи Груп“ АД не е имал качеството на заявител по смисъла на чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ (поради неговото изгубване вследствие реализиране/погасяване на заложното право в резултат на извършената продажба от 26.11.2020 г.), респ. не е имал признато от закона право да поиска вписване на заявените обстоятелства по партидата на залогодателя, дружеството - ищец е отправило до съда искане да признае за установено, че извършеното въз основа на заявление Б4 № 20210406152015 вписване по партидата му в Търговския регистър на втори по ред особен залог в полза на „Смарт Енерджи Груп“ АД и пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие по втория залог е недопустимо. В условията на евентуалност е формулиран петитум съдът да признае вписаните обстоятелства за несъществуващи, предвид извършване на вписването след погасяване на заложното право на кредитора и прекратяване на договора за особен залог като последица от извършената продажба на търговско предприятие. По искане на ищеца първоинстанционният съд е допуснал изменение в първоначално заявената поредност за разглеждане на предявените искове и е постановил за главни да се считат исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за несъществуване на вписаните обстоятелства, а за евентуални - исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.2 ЗТРРЮЛНЦ за недопустимост на извършеното вписване. В хода на производството по т. д. № 723/2021 г. ищецът „Еспе Енерджи България“ АД е предявил пред Софийски градски съд иск срещу „Смарт Енерджи Груп“ АД и „Ню Илектрик Пауър“ ЕООД за установяване нищожност поради противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, на сключения в процедура по ЗОЗ договор от 26.11.2020 г. за продажба на търговското му предприятие, по повод на който е образувано т. д. 2523/2020 г. След преценка, че спорът по иска за нищожност на договора за продажба има преюдициално значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Определението за спиране е обжалвано от ищеца „Еспе Енерджи България“ АД и е отменено по реда на инстанционния контрол с определение по ч. гр. д. № 689/2022 г. на Апелативен съд - София, в което е отречена връзката на обусловеност между делата. С решение от 17.03.2023 г. Софийски градски съд е уважил главните искове и на основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ е признал за несъществуващи обстоятелствата, вписани в търговския регистър по заявление Б4 № 20210406152015 по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД. За да уважи исковете, съдът е приел за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства и след тяхната преценка се е произнесъл, че в качеството на заложен кредитор ответникът е упражнил правото си по чл.37 ЗОЗ, произтичащо от вписания първи по ред особен залог, като е сключил по реда на ЗОЗ с „Ню Илектрик Пауър“ ЕООД договор от 26.11.2020 г. за продажба на цялото търговско предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД и е получил пълния размер на продажната цена, с което е изпълнено изискването на чл.37, ал.2 ЗОЗ и съгласно чл.37, ал.8 ЗОЗ учреденото по силата на договора за особен залог от 18.03.2016 г. заложно право върху продаденото търговско предприятие е погасено към момента на извършване на продажбата - 26.11.2020 г. (независимо, че поради спиране на вписването същата не е вписана в търговския регистър по партидата на отчуждителя и че има висящ спор относно действителността на договора за продажба); Към датата на заявяване за вписване на втория по ред особен залог заложното право на кредитора вече е било погасено на основание чл.37, ал.8 ТЗ и залогът не е съществувал, поради което вписването на втори по ред особен залог върху търговското предприятие на ищеца и на произтичащото от него пристъпване към изпълнение върху предприятието представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства. Предвид изхода на спора по главните искове, поддържаните като евентуални искове за установяване недопустимост на вписванията са оставени без разглеждане. Сезиран с въззивна жалба от дружеството - ответник, Апелативен съд - София е потвърдил решението на първоинстанционния съд, след като е извършил преценка на фактите и доказателствата и е достигнал до самостоятелни изводи за несъществуване на спорните между страните обстоятелства, вписани по партидата на „Еспе Енерджи България“ АД. За неоснователни въззивният съд е намерил поддържаните във въззивната жалба доводи за липса на правен интерес за ищеца от водене на исковете по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, както и оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение поради ненадлежно учредена от ищеца процесуална представителна власт за водене на делото. Относно правния интерес са изложени съображения, че след като вписванията са извършени по партидата на ищеца въз основа на подадено от ответника заявление, ищецът има правен интерес от провеждане на установителните искове по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на представителната власт е прието, че ответникът не разполага с правото да оспорва представителната власт на посочения от насрещната страна процесуален представител, а също и че учредяването на представителната власт по пълномощие е извършено от лице с право да представлява дружеството - ищец (факт, установен от съда чрез служебна справка в търговския регистър). В решението си въззивният съд се е произнесъл и по оплакванията във въззивната жалба на ответника за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, изразяващо се в отказ да бъде спряно делото до приключване на производството по т. д. № 2523/2020 г. на Софийски градски съд. Оплакването е преценено като неоснователно с мотив, че дори искът за установяване нищожност на договора за продажба от 26.11.2020 г. да бъде уважен, това обстоятелство няма да се отрази ретроактивно върху оспорените с исковете по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ вписвания, а би имало правно значение единствено за вписания по партидата на ищеца първи по ред особен залог върху търговското предприятие, въз основа на който ответникът е пристъпил към изпълнение и е осъществена продажбата на предприятието. Съобразявайки крайния извод за основателност на главните искове, въззивният съд е счел, че не следва да се произнася по евентуалните искове с правно основание чл.29, ал.1, предл.2 ЗТРРЮЛНЦ, които са оставени без разглеждане с обжалваното пред него първоинстанционно решение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че решенията, постановени от Апелативен съд - София в производството по в. т. д. № 390/2023 г. и в производството по в. т. д. № 958/2024 г., не следва да се допускат до касационно обжалване. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който е осъществено някое от специфичните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, в чиято тежест е и обосноваването на допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между предвидените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, в зависимост от които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК, и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на обжалваното въззивно решение и са предмет на проверка в производството по чл. 290 ГПК в случай, че се допусне касационно обжалване. Със законодателното изменение на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване, наред с основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, са уредени вероятността въззивното решение да е нищожно и недопустимо - пороци, за които Върховният касационен съд е задължен да следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК, съгласно разясненията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, и очевидната неправилност на решението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба срещу решението по съществото на спора ответникът - сега касатор, „Смарт Енерджи Груп“ АД е поискал решението да се допусне до касационно обжалване по въпроси, които според преценката му са разрешени неправилно от въззивния съд. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не разполага с правомощия да проверява правилността на обжалваното решение. Поради това при произнасяне по предпоставките за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС изхожда от принципната постановка в цитираното тълкувателно решение, че въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения за неправилност - незаконосъобразност и/или необоснованост, на изводите, до които е достигнал въззивният съд при разрешаване на посочените от обжалващата страна въпроси. Първият въпрос - дали се погасява заложното право съгласно чл.37, ал.8 ЗОЗ, когато продажбата на предприятие по ЗОЗ е нищожна поради противоречие със закона, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил неговите решаващи изводи за несъществуване на вписаните в търговския регистър по партидата на дружеството - ищец обстоятелства (втори по ред особен залог върху търговското предприятие на „Еспе Енерджи България“ АД и пристъпване към изпълнение върху предприятието). За да уважи исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд не е разглеждал продажбата на търговското предприятие на ищеца, извършена в рамките на процедурата по ЗОЗ, като нищожна. Противно на съдържащата се във въпроса теза на касатора, съдът е основал решаващите си изводи на преценката, че продажбата е действителна и е породила правни последици, а именно - в резултат на нейната реализация заложното право на ответника (заложен кредитор) е погасено и не е съществувало към датата, на която са извършени оспорените по исков ред вписвания. Твърдението в изложението, че в противоречие с практиката на ВКС (в т. ч. и цитираното в изложението неотносимо решение по гр. д. № 10/2021 г. на ВКС, ІV г. о.) въззивният съд е направил извод за погасяване на заложното право вследствие „нищожната сделка с предприятието“, не кореспондира с мотивите към обжалваното решение и не може да предпостави допускане на решението до касационно обжалване. Вторият въпрос е зададен общо и също не удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл принципно възможността висящият спор по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за нищожност на договор за продажба на търговско предприятие и неприключилият спор с предмет иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства, чието възникване е предпоставено от наличието на действителен договор за продажба на търговското предприятие, да се намират в съотношение на обуславящ и обусловен по смисъла на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г., Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. и Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. За да откаже да спре делото на основания чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въззивният съд е приел, че в конкретния случай двете дела не се намират в съотношение на обусловеност и липсва релевантна за приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК връзка между делата. Произнасянето в посочения смисъл е мотивирано със съображения, че евентуалното прогласяване на сключения в процедурата по ЗОЗ договор за продажба на търговското предприятие за нищожен с решение, което ще има действие занапред, ще е от значение за правните последици на вписания по партидата на ищеца първи по ред особен залог, послужил като основание за реализиране на продажбата, но няма да се отрази на вписания по-късно втори по ред особен залог с произтичащото от него пристъпване към изпълнение, по повод на който са предявени исковете с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ. Несъгласието на касатора с преценката на съда за отсъствие на предпоставките за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК и поддържаните в изложението доводи за нейната неправилност не могат да послужат като аргумент за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Последният въпрос от изложението предполага проверка на правилността на извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на разглежданото от него дело до приключване на производството по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, и не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че въпросът е относим към допустимостта на обжалваното решение, за която Върховният касационен съд е задължен да следи служебно и в стадия на производството по чл.288 ГПК, преценката на данните по делото не насочва към вероятност въззивното решение да е недопустимо вследствие постановяването му при наличие на процесуална пречка за разрешаване на спора по същество, предпоставяща спиране на делото в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Предмет на спора по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е действителността на договора за продажба от 26.11.2020 г., сключен в резултат на предприето от ответника - касатор упражняване на правата, произтичащи от сключен с трето лице договор за особен залог. Продажбата е реализирана след вписване на първи по ред особен залог върху търговското предприятие на дружеството - ищец и пристъпване към изпълнение въз основа на него, поради което евентуалното решение за уважаване на иска по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, прогласяващо нищожността й, ще рефлектира върху вписването на този залог и върху развилите се във връзка с него правоотношения. Предмет на оспорване с исковете по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ са вписвания на втори по ред особен залог и на повторно пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие на ищеца, извършени след приключване на процедурата за продажба по реда на ЗОЗ с удовлетворяване на заложния кредитор. При заявяване на обстоятелствата за вписване касаторът се е легитимирал като заложен кредитор със същия договор за залог, въз основа на който е вписан първият по ред особен залог, позовавайки се на изтичане на предвидения в закона срок на действие на първия по ред особен залог. Предвид съотношението между първоначално и последващо вписаните обстоятелства и произтичащите от всяко вписване правни последици висящият спор по иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД не води до обосновано предположение за недопустимост на обжалваното решение, с което въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, предмет на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ. По изложените съображения няма причина решението да бъде допускано до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК в контекста на приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Основания за допускане на касационно обжалване не се констатират и по отношение на решението, с което въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за поправка но очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. Производството по чл.247 ГПК е проведено по служебен почин на съда, след като в стадия за селекция на касационните жалби настоящият съдебен състав е установил допусната очевидна фактическа грешка в потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение и е изпратил делото на първоинстанционния съд за нейното отстраняване. В съответствие с предоставеното от разпоредбата на чл.247, ал.3 ГПК правомощие първоинстанционният съд е преценил, че с оглед естеството на констатираната грешка - неточно посочване в диспозитива на решението на действителната дата на оспорваните вписвания, следва да се произнесе с решение по чл.247 ГПК в закрито заседание, без необходимост от призоваване и изслушване на страните. Определението, с което съставът на касационната инстанция е изпратил делото на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК, е публикувано на интернет страницата на Върховния касационен съд и страните са имали възможност да се запознаят със съдържанието му, а съответно и да изразят становища по направената в него констатация за очевидна фактическа грешка. Първоинстанционният съд е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл.247, ал.3 ГПК и доколкото страните не са били лишени от право на отговор и на защита в производството по чл.247 ГПК, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е намерил основание за отмяна на решението по чл.247 ГПК. Въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване по отношение на въззивното решение, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са относими към правилността на решението и това е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е липсата на надлежно обоснована от касатора допълнителна предпоставка, специфична за бланкетно поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК, приключващо с недопускане на касационно обжалване, право на разноски има ответникът по касация. С депозирания отговор на касационна жалба срещу решението по съществото на спора ответникът по касация е поискал да му бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция, като е представил договор за правна защита и обслужване от 25.09.2023 г. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция в полза на адв. Ж. С. в размер на 2 000 евро, което следва да бъде заплатено по посочена сметка в банка. До момента на постановяване на настоящото определение по делото не са представени доказателства уговореното възнаграждение да е заплатено по банков път или в брой, поради което и в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,