Определение № 1588 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Б. У. срещу въззивно решение № 1163 от 29.02.2024 год., постановено по в. гр. дело № 11880/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А с-в, с което, като е потвърдено решение № 7564 от 13.05.2023 год., постановено по гр. дело № 23918/2022 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 с-в, поправено с решение № 15119 от 17.09.2023 год., са отхвърлени предявените от Д. Б. У. срещу „Пейсейф България“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със заповед № HR-61 от 08.03.2022 год. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител, процес заявки“ и за осъждане на ответника да заплати сумата от 14 586 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.03.2022 год. до 09.09.2022 год. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 172 ГПК като е кредитирал изцяло гласните доказателства по делото и като е основал изводите си на негодни писмени доказателства – годишния финален доклад за 2021 год., справки – доказателства № 15 и № 16 и справки за м. януари и м. февруари 2022 год. В обжалваното решение липсвали мотиви за отделните качества, които ищецът не притежава. В заповедта за уволнение били изброени качествата, които според работодателя ищецът не притежава, но те били посочени общо и не се свързвали с конкретните задължения по длъжностната характеристика и не била обоснована причинната им връзка с конкретни трудови задължения. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че без значение за наличието на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е дали в предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, както и каква е продължителността на трудовия стаж на съответната длъжност. Липсата на знания, умения и навици за изпълнение на работата трябвало да е трайно състояние, което има обективен характер, какъвто не бил настоящият случай. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Изготвянето на оценка за изпълнение на поставени задачи за определен период или довършването й, а след това допускането на този служител, който я е изготвил, като свидетел за установяване на факти в самата оценка, не означава ли заинтересованст и пристрастност, което от своя страна води до некредитиране на свидетелските показания? 2/ Следва ли при преценка за законосъобразно прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ съдът да съобрази и продължителноста на стажа при работодателя, оценките му за работата му през предходни години, оценката, която му е дадена за справяне през един период от оценявания период? 3/ Следва ли съдът да се произнесе и обоснове причинната връзка между всяко едно от посочените в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя липсващи качества и неизпълнението с конкретно трудово задължение по длъжностната характеристика? 4/ След като липсата на качества е трайно, обективно състояние, възможно ли е в един продължителен период от 5 години служителят да притежава качествата, необходими за изпълнение на трудовите му задължения, в оценявания период за 2021 год, да е изпълнявал и постигал целта на поставените му задачи, а в инциденти случаи забавянето обработването на заявки /в заповедта са посочени само три/, неотговаряне на позвънявания и запитвания по интернет не е небрежно изпълнение на трудовите задължения и не се ли касае до дисциплинарно нарушение, а не до липсващи качества? 5/ Допустимо ли е съдът да се позовава на доказателства, които не са надлежни по смисъла на ГПК /липсва авторство, подписи/? 6/ За задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните, като изложи мотиви защо възприема или не конкретни защитни доводи? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, а въпросите по т. 1 – т. 5 от изложението са и от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба „Пейсейф България“ ЕООД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „счетоводител, процес поръчки“. Това правоотношение е прекратено със заповед № HR-61 от 08.03.2022 год. на управителя на на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ /поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата/. Счел е за безспорно по делото, че от прекия ръководител на ищеца В. Б., съвместно с мениджър Човешки ресурси, е изготвен на 25.06.2021 год. План за подобряване на представянето на ищеца, който му е връчен същия ден. Посочил е, че по делото е приет като доказателства финален годишен преглед за оценяване на представянето на ищеца за календарната 2021 год., данните от който са послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните /с които ищецът не отрича да е запознат/ – този документ не е подписан, а съдържащата се в него оценка и коментари са оспорени от Д. У.. Счел е за установено въз основа на събраните гласни доказателствени средства, че финалните годишни прегледи в ответното дружество се изготвят от прекия ръководител на съответния служител, както и че В. Б. е била пряк ръководител на ищеца до средата на м.11.2021 год., като от 24.11.2021 год. негов пряк ръководител е станал свидетелят И. П.. Въззивният съд е посочил, че като доказателства по делото са приети и справка-статистика, съдържаща информация за извършената работа от екипа на ищеца съгласно определени количествени показатели за 2021 год. и справка-статистика, съдържаща информация за извършената работа от екипа на ищеца съгласно определени количествени показатели за м. януари и м. февруари 2022 год., като удостоверените в тях данни не са оспорени от ищеца и от тях е видно, че броят на обработените от ищеца заявки е най-малък, като подобрение в работата му се констатира единствено през м.юни 2021 год., както и че за периода м. януари и м. февруари 2022 год. ищецът има най-малко на брой заявки и е с най-ниска производителност, като е продължил да допуска забави в работата си, напр. по отношение на постъпила на 14.02.2022 год. заявка е отправено запитване към ищеца на 21.02.2022 год. от заявителя; две заявки, подадени на 22.02.2022 год. и на 01.03.2022 год. не са обработени. С оглед събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Е. П., И. П., Л. Л. и във връзка с възраженията на ищеца за заинтересованост на свидетелите П. и Л., като служители на ответното дружество, въззивният съд е изложил съображения, позовавайки се на практиката на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 3244/2016 год., ІV г. о., решение по гр. дело № 1499/2018 год., IV г. о., решение по т. дело № 1871/2014 год., ІІ т. о, че показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като логични, подробни, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, вътрешно непротиворечиви и неопровергани от останалите доказателства по делото, включително и от показанията на свид. Е. П.. Показанията на свидетеля П. в частта относно срочното и качествено изпълнение на възложените на ищеца дейности се опровергават от представените по делото и неоспорени от въззивника данни от справка-статистика, съдържаща информация за извършената работа от служителите от екипа на Д. У. съгласно определени количествени показатели за 2021 год., както и от изготвения план за подобрение на работния процес в периода от 28.06. до 28.07.2021 год. Посочил е, че ищецът не е оспорил основанието за изготвяне на този план, а именно – необходимостта от подобрение на неговата продуктивност в работния процес при приемане на заявки и услуги, одобрение на заявките, валидиране на фактури, месечно приключване, затваряне на поръчки и др. Освен това, като е отчел обстоятелството, че естеството на работата на ищеца е била такава, че той е имал съвместна дейност с всички останали отдели в дружеството, въззивният съд е приел, че свидетеля П. няма възприятия относно качеството на работата на ищеца У. в нейната цялост, т.е. по отношение на всички възложени му дейности и отговорности, а само досежно частта, свързана с дейността на отдела, в който е работил свидетелят. Като е посочил, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение, в частност на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а твърденията на ищеца за незаконност на уволнението са свързани с липсата на мотиви в процесната заповед и на фактическия състав по посочения законов текст, въззивният съд е приел от правна страна следното: Фактическият състав на приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, което е безвиновно, изисква кумулативната наличност на три елемента – липса на качества на съответния работник или служител – които следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях /като не е необходимо да е налице вина от страна на работника или служителя/. В тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти "липса на качества" се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на липса на професионални качества или на лични качества, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. Като се е позовал на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2017 год., ОСГК, въззивният съд е приел, че е неоснователно оплакването на ищеца за допуснато нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ – липса на мотиви в заповедта за уволнение, тъй като в случая работодателят е изброил липсващите качества на ищеца за изпълнение на трудовите функции, които са аналитично мислене и самоинициативност при изпълнение на работата и при отстраняване на възникналите проблеми; умение за работа в екип, адаптивност и способност за самостоятелно справяне със задачите и умение да се самомотивира за постигане на поставените цели; демонстриране на способност за активно идентифициране на проблеми и възможност за подобряване и предлагане на решение; ефективно приоретизиране на задачите и спазване на зададените срокове в среда с високо напрежение; вежливост; комуникативност; лоялност; целево ориентиране; способност да изпълнява няколко задачи едновременно; умение да приема критика; способност за управление на лично време по ефективен начин. Доколко действително съществуват конкретни факти, отговарящи на тази оценка на работодателя, е въпрос за наличие на причината, послужила като основание за уволнението, а не на мотивиране на заповедта. Изтъкнал е, че в процесната заповед са посочени и конкретни факти, сочещи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата – закъснение за обработката на фактури и преследвания на WebCenter; закъснения при преследване на заявки, в това число и спешните; нестартиране на процеси през м.юни, юли, август; контролът за затваряне на заявките е частично изпълнен и не всички заявки са преследвани и докладвани обратно на тийм лидера според заявката; найнисък резултат от всички членове на екипа относно количествени показатели по отношение на брой създадени редове за направените поръчки през 2021 год. в дружествата в система Оракъл и брой създадени поръчки в същата система; по отношение на средни дни за одобрение на създадената от служителя поръчки за 2021г. в системата Оракъл; по отношение брой създадени редове за направените поръчки през 2021г. в дружествата в система САП и брой създадени поръчки през 2021г. в дружествата в система САП. В обобщение е формирал извода, че работодателят е посочил липсващите качества на работника за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им, както и чрез посочване на начина, по който работника се справя с възложената работа, поради което основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е конкретизирано до степен, гарантиращ правото на защита на работника срещу незаконността на уволнението му. Без значение за преценка спазване на изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта е дали липсващите качества /професионални или лични/ ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни, тъй като наличието или отсъствието на качества не може да бъде измерено пряко. За тях се съди по действията и бездействията на работника или служителя и по получените резултати. Липсващите качества може да бъдат посочени, както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника или служителя документ. На следващо място въззивниятх съд е изложил съображения, че липсващите качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ могат да бъдат както професионални /липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други/, така и лични /недостатъчна съобразителност, недобро възпитание, липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и други/. Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква, т.е. касае се до обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ от страна на работодателя. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят може да посочи конкретен период, за който е констатирал неефективното изпълнение на работата, дължащо се на липсата на качества на съответния работник или служител. Това е необходимо с оглед на преценката за продължителността на това неефективно изпълнение и дали същото обосновава приложението на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Не е необходимо обаче липсата на качествата за ефективното изпълнение на работата да е налице през целия период, посочен в заповедта. За да е законосъобразно уволнението е достатъчно липсата да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и за част от периода по заповедта, който обаче трябва да е достатъчно продължителен, за да обоснове приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Въз основа на съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства въззивният съд е приел, че ищецът не притежава посочените в процесната заповед за уволнение качества, необходими за ефективното изпълнение на възложената му работа. В продължителен период от време – от началото на м. януари 2021 год. до м. февруари 2022 год. включително, той не се е справял с възложените му задачи, като за посочения период е имал най-малък брой обработени заявки в процентно отношение, допускал е забавяния в обработването им през 2021 год., като по същия неефективен начин се е справял и с линиите за заявки за поръчки. Това състояние е продължило и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че по делото е доказана утвърдената организация на работа в ответното дружество и конкретно в отдела на ищеца – постъпилите заявки се разпределяни по равно между служителите, като максималния срок за обработка е 2 дни и 24 часа за създаване на поръчка в системата /за които обстояателства е счел, че е допустимо да се установяват с гласни доказателства/. С поведението си ищецът затруднявал работата на останалите отдели, както и на колегите от неговия екип, тъй като не е отговарял на запитвания във връзка с възложените задачи. Въззивният съд е отчел, че по делото нито се твърди, нито се установява, че тази ниска производителност и забавяния се дължат на поведение на други лица или служители, или съответно на други обективни обстоятелства, както и че няма данни, въз основа на които да бъде направен извода, че действията на Д. У. са били виновни и извършеното от него представлява дисциплинарно нарушение, поради което е приел, че релевираните от ищеца доводи в този смисъл са неоснователни. Също така е счел за неоснователни доводите на ищеца, че при преценка законосъобразността на процесното уволнение следва да се съобразят получените от ищеца през предходните години в периода до 2021 год. положителни атестационни оценки за ефективно справяне с възложените задачи, тъй като те се отнасят за период, предхождащ с повече от 1 година датата на издаване на процесната заповед и в този смисъл за ирелевантни. В обобщение въззивният съд е формирал извода, че така установените по делото факти разкриват липсващи професионални и лични качества на ищеца за ефективно изпълнение на възложената му работа, които качества са необходими във връзка с изпълнение на основните трудови задължения и отговорности на служителя – видно от представената длъжностна характеристика. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК или от касационната жалба, а може само да го утотни и конкретизира. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Първият поставен в изложението въпрос няма характера на обуславящ и в този смисъл не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос е насочен към оспорване правилността на въззивното решение, тъй като отразява несъгласието на страната с изложените в обжалваното решение мотиви, поради които са кредитирани показанията на свидетеля П. /допуснат за установяване на оценката за резултатите от работата на ищеца/, т.е. с извършената от въззивния съд преценка на събрани гласни доказателства по реда на чл. 172 ГПК. Следователно въпросът представлява довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт /чл. 281, т. 3 ГПК/, който е неотносим в производството по чл. 288 ГПК. Въпросите по т. 2, 3 и 4 от изложението, които са свързани, доколкото се отнасят до приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и разграничителния критерий между липсата на качества като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и укоримото поведение на работника или служителя като дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ, са от значение за изхода от спора, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС – мотиви към т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2017 год., ОСГК /посочено от касатора/, решение № 992 от 28.01.2010 год. на ВКС по гр. дело № 195/2009 год., III г. о., ГК, решение 60258 от 18.08.2022 год. на ВКС по гр. дело № 3443/2020 год., IV г. о., ГК, решение № 60285 от 08.12.2021 год. на ВКС по гр. дело № 3502/2018 год., ІV г. о., ГК, решение № 60167 от 15.07.2021 год. на ВКС по гр. дело № 559/2018 год., ІV г. о., ГК, решение № 137 от 23.06.2021 год. на ВКС по гр. дело № 551/2018 год., ІІІ г. о., /посочено от касатора/ и др., в която е прието, че фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено изпълнение, причинено от липсата на знания, умения или навици за изпълнение на работата. Тези качества може да са както професионални, така и личностни и липсата им трябва да е актуална, трайна и обективна, за да обоснове безвиновно състояние на несправяне с работата, а не случайна, еднократна /в отделни дни/ и бързо преодолима. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност. Преценката за наличието на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е винаги конкретна и се извършва с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника или служителя по конкретното трудово правоотношение. Отделен факт, който представлява дисциплинарно нарушение, освен като основание за налагане на дисциплинарно наказание, може да бъде посочен от работодателя заедно с други факти като обосновка на трайна липса на качества. В разглеждания случай въззивния съд е преценил липсата на качества към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор между страните, и нейното естество, като е приел, че неефективното й изпълнение в продължение на период от около една година е резултат на липсата на посочените в процесната заповед качества на ищеца – необходими за изпълнение на възложената му работа, а не на негово виновно поведение /с оглед твърденията, на които процесното уволнение е било основано – неизпълнението не е резултат на небрежност, а на обективна липса на възможност на ищеца да се справя с възложените му трудови задачи/, поради което работодателят законосъобразно е упражнил правото да прекрати едностранно трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и при дългогодишен успешен стаж на ищеца. За пълнота следва да се посочи, че доколкото липсата на качества трябва да се преценява към момента на прекратяване на трудовия договор, то ако известно време на работника или служителя са липсвали някои качества, но след това той ги е придобил, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ вече не е налице. И обратното, ако с течение на времето работникът или служителят е изгубил качества, които преди това е имал, основанието за уволнение може да е налице – както е и разглеждания случай. Предвид наличието на установена съдебна практика по поставените въпроси, която не се налага да бъде променяна, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Петият поставен в изложението въпрос не е обуславящ, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд не е формирал фактическите си изводи за липса на качества у ищеца само въз основа на представените от ответника справки и годишния финален доклад за 2021 год. /за които касаторът поддържа, че са неподписани, поради което не могат да се ценят като доказателства по делото, но не твърди, че същите са били обсъдени изолирано от останалите събрани по делото доказателства/. По този въпрос касаторът не е посочил съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи, като не е обосновал и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Шестият повдигнат от касатора въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 13.07.1953 год., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК, решение № 12 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2184/2015 год., III г. о., ГК, решение № 145 от 7.01.2019 год. на ВКС по гр. дело № 811/2018 год., II г. о., ГК, решение № 59 от 14.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4190/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 183 от 16.11.2017 год. на ВКС по т. дело № 2624/2016 год., II т. о., ТК, решение № 187 от 7.07.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1332/2015 год., IV г. о., ГК, решение № 382 от 21.01.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2056/2015 год., ІV г. о., ГК /цитирано от касатора/ и др., с която се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В частност въззивният съд е разгледал всички поддържани от ищеца основания за незаконност на уволнението, като е обсъдил релевантните доказателства, доводи и възражения на страните, посочил е кои са установените факти и е формирал правните си изводи, в т.ч. е приел, че неизпълнението на задълженията не се дължи на инцидентна съзнателна проява на ищеца, представляваща дисциплинарно нарушение /който не е твърдял и противното/, а е резултат на доказана трайно проявена липса на качества за справяне с възложената работа. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд не може да се произнесе дали правните изводи на въззивния съд по предмета на спора са законосъобразни. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесното въззивно решение не страда от пороци с такава тежест, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Доводите на касатора, с които се обосновава очевидна неправилност, съдържат анализ на доказателствата и в този смисъл са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК. С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 653 лв. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд