Определение № 3499 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4642/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. Т., представляван от адвокат П., против решение № 704 от 28.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1179/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260040 от 09.12.2022 г., постановено по гр.д. № 322/2019 г. по описа на ОС-Враца, с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя против Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за сумата от 100 000 лв., претендирана като частичен иск от цялата твърдяна сума от 150 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от Т. в резултат на ПТП, настъпило на 19.07.2017 г. на републикански път I-1- Е-79 (обходен път на гр.Враца), поради намиращи се неравности и оголени и стърчащи метални снадки на пътното платно. Със същото решение е отхвърлен и искът за сумата от 3481,18 лв., претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на същото ПТП.

Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът неправилно не е събрал поискани от страната, допустими доказателства и превратно е тълкувал събраните по делото такива.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа още, че решението е очевидно неправилно. Посочва следните въпроси като правни:

1. За приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал. 1 от ГПК, в частност и в чл. 266, ал. 3 и чл. 267, ал. 1 от ГПК.

2. Следва ли въззивният съд да се произнесе в закрито заседание по допускане на посочените от страната нови доказателства?

3. Следва ли въззивният съд да се произнесе в първото заседание по делото по допускане на посочените от страната нови доказателства?

4. Следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения?

5. Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение?

Поддържа, че обжалваното решение противоречи на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.201 Зг. на ОСГТК на ВКС.

Ответната Агенция „Пътна инфраструктура“ не депозира отговор на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец по облигационен иск с цена над 5 000лв., с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че се е произнесъл с определение от о.с.з., проведено на 22.03.2024 г., че поддържаните пред въззивната инстанция доказателствени искания са неотносими. Посочил е, че ищецът е обосновал исковата си претенция с твърдение, че на 19.07.2017 г. на републикански път I-1- Е-79 (обходен път на гр.Враца), поради намиращи се неравности и оголени и стърчащи метални снадки на пътното платно при управление на лек автомобил „Мицубиши галант“ е претърпял ПТП, като поради спукана предна лява гума е навлязъл в платното за насрещно движение и се сблъскал челно с движещия се в насрещната лента товарен автомобил „МАН“ с рег № ***, управляван от Ц. Н.. Ищецът е твърдял, че е задължение на АПИ да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа в изправно състояние за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година и че поради бездействието на служители на ответника, които не са изпълнили тези си задължения е настъпила процесната злополука. Съдът е приел, че по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че на 19.07.2017 г. ищецът е претърпял ПТП, при което е получил увреди на здравето, установени от изслушана СМЕ. Съдът е посочил, че изслушаната по делото САТЕ била оспорена от ищеца. Съдът е кредитирал показанията на изслушаните по делото свидетели. От събраните доказателства съдът е извел извод, че служителите на ответника са тези, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на процесния участък от републикански път Е-79, така че да отговаря на нормативните изисквания за безопасност при движение по него. Съдът е приел за доказано, че процесната злополука е настъпила на посочения участък от републикански път Е-79, но не при механизма, посочен в исковата молба и в допълнителни уточнения от ищеца. Съдът, кредитирайки изслушаната по делото САТЕ, е приел, че по делото не се доказва твърдението на ищеца за наличие на неравности и стърчащи метални снадки на пътното платно на процесния участък. Това заключение е било оспорено от ищеца, но съдът изцяло го кредитирал, като е посочил, че е основано на приети по делото писмени доказателства, неоспорени от страните в т.ч. КП за ПТП и Протокол за оглед на местопроизшествието. Приел е, че косвено доказателство в тази насока е и постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.17.2017г. на РП-Враца, доколкото постановлението не е задължително за гражданския съд. Съдът е посочил, че изслушаните свидетелски показания не доказват твърденията на ищеца за неравности и препятствия на пътното платно. Посочил е, че свид. Д., пътувала в лекия автомобил, управляван от ищеца в момента на злополуката, установявала с показанията си, че гумата на автомобила се е спукала от „железата на моста“, по който е минал автомобила преди да навлезе на пътния участък от републиканския път. Свид. Г. не бил очевидец на ПТП, но също установявал с показанията си лошо техническо състояние на моста. При така установените факти съдът е приел за установено, че участъкът от републиканския път, на който е настъпило ПТП е прав, хоризонтален с видимост на насрещно движещите се автомобили и след мостовото съоръжение. Приел е за установено, че на платното на мостовото съоръжение имало технологични фуги, като разстоянието между първа и втора фуга било около 50 м. Фугите били с почти напълно запазено пластмасово покритие, което можело да се възприеме от шофьорите като съоръжение тип „легнал полицай“. Съдът е приел още, че увредите на ищеца не са в пряка и непосредствена причинено- следствена връзка с бездействия на служители на ответника, доколкото не било доказано да са нарушени от служители на АПИ нормативно съществуващи изисквания относно осъществяването на поддържането на пътното платно, което определяло и противоправността на бездействието. Предвид изложеното съдът е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани, при който извод въззивният състав е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.

При така изложените мотиви на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Първо г.о., намира, че са налице основания за допускане на решението до касация.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия поставен от касатора въпрос/ Следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения? /. Този въпрос е относим към конкретното дело, тъй като е свързан със задължението на въззивния съд по чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне своевременно поискани от страната доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила и при въведено с въззивната жалба оплакване, че вследствие на това делото е останало неизяснено от фактическа страна. По делото се установява, че във въззивната жалба ищецът е поддържал оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да събере своевременно поискани доказателства- да назначи КСАТЕ и да изслуша допуснат до разпит свидетел за механизма на ПТП, а в същото време с решението си е приел, че твърденията на ищеца за механизма, при който е настъпило процесното ПТП са останали недоказани. Въпреки тези оплаквания въззивната инстанция не е събрала поисканите от страната доказателства. Установява се и специалният селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото в т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал определено доказателство и във въззивната жалба има искане за допускане на същото доказателство, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да го събере. По посочените съображения и поради констатираното противоречие между процесуалните действия на въззивния съд и практиката на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касация.

Останалите поставени от касатора въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция, следва да получат свои отговори с решението по чл.290 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.