Определение № 60511 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 363/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор В. М., чрез юрк. А. М., против въззивното решение № 272 от 15 октомври 2020 г., постановено по в.гр.д. № 585/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което се отменя решение № 49 от 25 февруари 2020 г., постановено по гр.д. № 1753/2019 г. на районния съд в гр. Ботевград в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. И. И. против касатора за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението за периода 01.10.2019 г.-01.04.2020 г. за разликата над 5664,72 лева до 27409,95 лева, и вместо него касаторът е осъден да заплати на И. допълнително сумата 21745,23 лева обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението за периода 01.10.-05.12.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на И., извършено с акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. 69/30.09.2019 год. на изпълнителния директор на касатора, И. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител РЗ ремонтна база – Ботевград“, касаторът е осъден да му заплати сумата 5664,72 лева обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението за периода 01.10.-05.12.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 27409,95 лева до пълния предявен размер от 32891,94 лева като погасен чрез прихващане с изплатено от дружеството на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 5481,99 лева, ведно със законната лихва, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на И. сумата 579,23 лева, представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, както и да заплати сумата 386,59 лева държавна такса по сметка на районния съд и в частта, с която И. е осъден да заплати на дружеството сумата 83,33 лева разноски. В тежест на касатора са присъдени разноски и държавна такса. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Като неправилен се сочи изводът на съда, че е налице друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – с разформироване на РЗ на ремонтната база заеманата от ищеца длъжност остава без съдържания, няма задължения и отговорности, сключеният трудов договор между страните не може да се изпълнява, работодателят не може да възлага задачи и да очаква престиране на труд срещу изплащане на трудово възнаграждение; освен това в периода 01.02.-30.09.2019 г. ищецът не е изпълнявал трудови задължения, обективирани в длъжностната му характеристика, не му е възлагана работа, не е спазвал установените в дружеството правила за организация на труда, и въпреки това е получаватл трудово възнаграждение. Съдът бил постановил решение, без да са изяснени всички обстоятелства по делото, без да са анализирани всички събрани доказателства за това, че служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно; освен това работодателят многократно е дал на ищеца правна възможност за избор на длъжност при запазване на всички други условия на сключения между страните трудов договор. Сочи се, че използваното основание за прекратяване на трудовото правоотношение се прилага в случаите, когато по една или друга причина от обективен характер (която може да идва както от работника, така и от работодателя) не е възможно работникът да изпълнява трудовите си задължения. Подчертано е, че мотивите на съда, че реалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване в щата, както и че основанието е подменено с цел избягване на предварителната закрила по чл. 333 КТ, са непълни и противоречиви – за периода 16.01.-14.07.2019 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност не поради претърпян мозъчен инсулт, а поради остър бронхит, пневмония и чак след това поради мозъчен инфаркт. Представеното експертно решение сочи, че лицето е неработоспособно, но не и че е трудоустроено по смисъла на закона; за период от при месеца ищецът не е представил необходимата медицинска документация или решение на ТЕЛК, поради което не се е ползвал от предварителна закрила по чл. 333 КТ. Според касатора отправеното предложение до ищеца да заеме длъжността „чертожник/технически изпълнител“ в отдел „Проектиране и конструкции“, без промяна на останалите условия по трудовия договор, облагодетелства лицето спрямо другите служители, заемащи същата длъжност, тъй като за длъжността основното трудово възнаграждение е в размер на 1781 лева, а предложението до него е да запази основното си трудово възнаграждение без промяна в размер на 3866 лева. Обстоятелствата по делото били преценени едностранчиво и схематично, тълкувани са формално – с действията и бездействията ищецът е поставил работодателя в ситуация на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, която хипотеза не попада в никое от останалите основания за прекратяване на правоотношението и е извън специално уредените в чл. 328, ал. 1 КТ; поведението на И. води до реална невъзможност за изпълнение на трудовия договор по причини, които са непреодолими за работодателя. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Посочва се и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът Ц. И. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. Д., в отговор на касационната жалба поддържа, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд съобразява, че с акт на изпълнителния директор на касатора е прекратено трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „ръководител РЗ ремонтна база – Ботевград“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение на сключения договор, и отказ да бъде преназначен на друга свободна длъжност „чертожник/технически изпълнител“ в отдел „Проектиране и конструкции“ при запазване на условията по трудовия договор; представено е предложение от 30.09.2019 г. от работодателя до ищеца за заемане на сочената длъжност във връзка с решение на управителните органи на дружеството за закриване на ремонтната база, и обстоятелството, че същата е закрита, считано от 01.02.2019 г., което води до невъзможност за изпълнение на трудовия договор; удостоверен е отказ на ищеца да приеме предложението. Според ЕР на ТЕЛК № 692/13.03.2019 г., постановено по запитване на работодателя, ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, като му е определена временна неработоспособност до 24.03.2019 г. С писмо от 17.07.2019 год. дружеството е поискало информация от ищеца по чл. 333 КТ за това дали е трудоустроен; страда ли от някоя от болестите по Наредба № 5/1987 год., като бъде представена и съответната медицинска документация; на отправеното запитване ищецът е отговорил, че боледува от исхемична болест на сърцето, като предстои решение на ТЕЛК. На 18.07.2019 г. ищецът предал в дружеството протокол на медицинска комисия от 26.06.2019 год. и медицинска епикриза, според които той страда от исхемична болест с прекаран мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност. Въз основа на решение на управителните органи на дружеството за закриване на част от предприятието, в която ищецът работи, както и съкращаване на всички щатни длъжности, считано от 01.02.2019 г, промените са отразени в прието ново щатно разписание, в сила от 01.02.2019 г., в което предвидената една щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност, не съществува. При тези обстоятелства съдът приема, че в действителност е било налице друго основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца – „закриване на част от предприятието“, респ. „съкращаване на щата“ на изпълняваната от него длъжност, тъй като съкращението на щата е самостоятелно правно основание за уволнение и при наличието му работодателят не може да уволни работника или служителя на друго основание; при промяна на щата изпълнението на длъжността е невъзможно поради несъществуването на длъжността, което не представлява обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, която разпоредба се отнася за специфични случаи, при които заеманата от уволнение длъжност се запазва, но не може да бъде изпълнявана по други обективни причини, независещи от волята на работника или работодателя. Счетено е, че основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя не са взаимнозаменяеми - евентуалното наличие на друго основание би изключило приложението на субсидиарния състав по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Подчертава се, че при уволнение на реалното основание работодателят е следвало да приложи предварителната закрила по чл. 333 КТ, като поиска предварително разрешение за уволнението на ищеца от инспекцията по труда, предвид обстоятелството, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето. При извършеното уволнение е нарушен принципът на добросъвестност, залегнал в нормата на чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като работодателят е приложил посоченото в заповедта основание за уволнение, и по този начин е преодолял съществуващата предварителна закрила на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при уволнение на действителното основание – „съкращаване на щата“. Изложени са съображения и за основателността на останалите предявени искове. Касационният съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Касаторът пита: във връзка със законосъобразното прилагане на основанията на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, необходимо ли е обективната невъзможност да произтича от външен, независим за страните фактор, и допустимо ли е новата фактическа обстановка да е обусловена от страните по трудовото правоотношение; и при непреодолима за една от страните обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, която невъзможност изцяло произтича от поведението на другата страна, следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Твърдяното противоречие с практиката на ВКС според него се установява с тълкуването, дадено в решение № 342 по гр.д. № 11/2011 г., IV г.о., и решение № 946 по гр.д. № 1289/2001 г., III г.о. В първото от сочените решения, при отговор на въпроса налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, когато е изтекъл срок на валидност на разрешение за работа на чужденец с оглед законосъобразността на прекратяване на трудовото му правоотношение на соченото основание, съдът приема, че според трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, при уволнение на това основание работодателят трябва да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно; причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за и от страните, като обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. За конкретния трудов спор е прието, че пречката е била преодолима. Другото посочено решение на ВКС, постановено по отменения ГПК, възприема същата теза – когато по една или друга причина от обективен характер (която може да идва от страна на работника или служителя, или от страна на работодателя) не е възможно работникът или служителят да изпълнява основните си задължения по трудовия договор, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор на соченото основание. Касаторът в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване сочи и определение № 885 по гр.д.№ 3399/2019 г., IV г.о., ВКС, постановено в процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване, поради което не обективира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но в същото касационно производство е постановено и решение по реда на чл. 290 ГПК. С решение № 58 по това дело касационният съд тълкува въпроса налице ли е обективна невъзможност за работодателя по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ в случай, че възстановен с влязло в сила решение работник, следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по която вече не се осъществява от работодателя. Постановено е, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ означава, че е създадена нова фактическа обстановка при изпълнението на трудовите задължения, било за работодателя, било за работника по трудовото правоотношение, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. В случаите, в които с влязло в сила решение работник следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по която вече не се осъществява от работодателя, последният разполага с възможностите да прекрати трудовото правоотношение на основание съкращение в щата, ако щатната длъжност не съществува по щатното разписание или с оглед намаляването на обема на работата, на предвиденото в разпоредбата на чл. 328 КТ основание за това. ВКС подчертава, че в тези случаи не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Макар нито едно от сочените разрешения да не се основава в конкретните си факти като тези по на настоящия спор, то принципното становище е едно и също – реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по външна за работника или работодателя и непреодолима за тях причина. Тъй като соченото правило за прекратяване на трудовото правоотношение има предвид само тази специфична невъзможност, наличието на друго основание за прекратяването на трудовото правоотношение изключва приложението на заявеното в прекратителния акт на работодателя основание за това, както в съответствие със смисъла на закона и практиката е възприето и от въззивния съд в обжалваното решение. Настоящият съдебен състав не намира причина да изоставя или изменя соченото тълкуване, поради което допускането на касационното обжалване не се обосновава. Освен посочването на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, касаторът е заявил и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, без да изложи каквито и да е съображения в тази насока. При служебната проверка на въззивното решение касационният съд не установи нито един от визираните в този текст пороци на съдебния акт – вероятна нищожност или недопустимост, и очевидна неправилност. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените разноски по договор за правна защита и съдействие за касационното производство в размер на 800 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,