Определение № 2437 от 30.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1166/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, представлявана от Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, заедно упражняващи правомощията на синдик на банката, срещу определение № 750 от 19.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 646/2025 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав. С него е оставена без уважение частна жалба с вх. рег. № 6607/28.10.2024 г., подадена от „КТБ“ АД /н./ срещу разпореждане № 1222 от 27.09.2024 г. по гр. д. № 740/2023 г. на Пернишки окръжен съд, с което е върната въззивна жалба с вх. рег. № 4128/27.06.2024 г., подадена от банката срещу решение № 165 от 17.05.2024 г. по същото гражданско дело. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че в качеството си на ответник по иска, който е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, „КТБ“ АД /н./ не може да бъде приравнена на ищец по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН, съответно да бъде прието, че не дължи държавна такса за въззивното обжалване. Поддържа, че качеството ищец получава процесуално активната страна по делото. Изразява становище, че целта на ЗБН е банката в несъстоятелност да бъде освободена от предварително заплащане на държавни такси по всички искове, резултатът от които може да доведе до попълване масата на несъстоятелността, алтернативно- до опазване обема на масата на несъстоятелността. Частният жалбоподател твърди, че при постановяване на атакуваното определение не е съобразено какви биха били последиците за масата на несъстоятелността от постановеното решение по настоящия спор. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поставя следния въпрос: „Дали попълването на масата на несъстоятелността като действие на несъстоятелната банка включва в себе си и действия по запазване на обема на масата на несъстоятелността, когато това запазване е застрашено от опит на трето лице да посегне на обема на масата, респективно когато банката се противопоставя на такъв опит с активни действия чрез предявяване на иск или чрез обжалване на съдебен акт, който засяга обема на масата и не следва ли да попадат тези действия на банката, в качеството й на жалбоподател, в изключенията на ЗБН досежно предварително дължимата държавна такса?“ Твърди се, че въведеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Останалите страни по делото – ищецът „Еко-Тех Про“ ЕООД, ответникът „Хидропонт М“ ЕООД /н./ и третите лица помагачи на страната на ответниците „Метал Форм Про“ ЕООД и „Трансмобил“ ЕООД не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на подадената от „КТБ“ АД /н./ въззивна жалба срещу постановеното от Пернишки окръжен съд решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че банката – ответник по предявения иск по чл. 36, ал. 2, пр. 1 ЗОЗ не е освободена от предварителното внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. Като е тълкувал разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ЗБН, съдът е намерил, че банка в несъстоятелност не дължи предварително държавна такса, когато е ищец в исковото производство и е предявила искове за събиране на вземания на банката, както и когато е ищец или ответник по искове по чл. 26 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, доколкото и във второто процесуално качество тя защитава имуществени права, които имат значение за попълване на масата на несъстоятелността. В атакуваното определение е изтъкнато, че в случая банката в несъстоятелност е ответник по предявения иск и е извършена преценка, че обжалваното решение е неблагоприятно за нея, доколкото тя не би могла да противопостави на ищеца правата си по особения залог, т. е. не би могла да се удовлетвори от вещите, дадени като обезпечение по договор за банков кредит в размер на 2 000 000 лв., но искът не се води за попълване масата на несъстоятелността. По тези съображения въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че „КТБ“ АД /н./ дължи държавна такса за въззивно обжалване предварително и е оставил без уважение частната жалба на банката срещу разпореждането за връщане на въззивната й жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с оглед неизпълнението на указанията за внасяне на дължимата държавна такса. Допускането на касационно обжалване на въззивния акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въведеният от частния касационен жалбоподател въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е неясен и не държи сметка за решаващите аргументи на въззивния съд, че в случая се дължи такса за въззивно обжалване от банката в несъстоятелност с оглед качеството й на ответник /заложен кредитор/ по предявен иск по чл. 36, ал. 2, пр. 1 ЗОЗ. Не може да се приеме за обосновано и допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. По тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ЗБН е формирана практика на ВКС. В определение № 480 от 6.08.2018 г. по ч. т. д. № 1226/2018 г. на ВКС, II т. о. и определение № 486 от 7.08.2018 г. по т. д. № 1648/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е тълкувана разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ЗБН в редакцията преди изменението й с ДВ, бр. 33 от 2019 г., според която по дело, което се води за събиране на вземания на банката, по исковете по ал. 3, както и по производството по ал. 5, държавна такса не се събира предварително. Прието е, че с оглед предвидените в чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 8 ЗБН правомощия на синдика, разпоредбата на чл. 57, ал. 1 вр. ал. 6 ЗБН му вменява в задължение извършването на всички необходими действия и използването на всички допустими правни средства за събиране на вземанията на банката, включително и чрез предявяване от името на банката на искове за събиране на вземания. Изхождайки от целта на разпоредбата на чл. 57 ЗБН - попълване масата на несъстоятелността, са дадени разрешенията, че в посочената категория искове - за събиране на вземания на банката освен осъдителните, с предмет тези вземания, се включват и непредвидени изрично в ЗБН искове за попълване на масата на несъстоятелността - по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване на нищожност на прихващане поради нарушаване на предвидената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма, както и установителни искове – по чл. 26 ЗЗД и конститутивни искове – по чл. 135 ЗЗД, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, които искове целят установяване на съществуване в патримониума на банката на нейното вземане, респ. реализиране на вземането на банката чрез подготовка на бъдещо индивидуално принудително изпълнение. Изяснено е, че именно във връзка с постигането на посочената законова цел е и предвиденото в разпоредбата на чл. 57, ал. 6 ЗБН освобождаване от предварително заплащане на държавна такса, предназначено да улесни попълването на масата на несъстоятелността, без воденето на исковете да доведе до обременяване на масата на несъстоятелност със значителни по размер разноски. С изменението с ДВ, бр. 33 от 2019 г. на чл. 57, ал. 6 ЗБН към исковете, по които не се събира държавна такса предварително, са добавени и исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, като в разпоредбата изрично е установено, че държавната такса не се събира предварително от синдика. От дадените разрешения в практиката на ВКС и от ясната действаща редакция на чл. 57, ал. 6 ЗБН следва, че установеното в тази разпоредба правило за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса е приложимо по дела за попълване масата на несъстоятелността, които са образувани по иск на банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, но не и по дела, по които банката в несъстоятелност е ответник. В същия смисъл е и трайната и непротиворечива практика по тълкуването и приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ, представляваща част от общата уредба на производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ. Постановеният акт на въззивния съд отчита обстоятелството, че банката в несъстоятелност е ответник по предявения срещу нея в качеството на заложен кредитор иск по чл. 36, ал. 2, пр. 1 ЗОЗ на трето лице, засегнато от изпълнение по ЗОЗ, и се явява съобразен с практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, което изключва въведения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. На основание чл. 77 ГПК дължимата държавна такса в размер на 15 лв. за частната касационна жалба, основание за образуване на настоящото производство, следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение