Определение № 3527 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 100/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. Л. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.С., срещу въззивно решение № 4984 от 28.09.2023г., постановено по в.гр.д.№7493/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.01.2023г. по гр.д.№21395/2022г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Л. К. срещу Нов български университет искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3, и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Нов български университет, представляван от ректора проф.Д., приподписан от юрисконсулт Ч., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от К. Л. К. срещу Нов български университет, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението му, извършено със заповед № 007/25.02.2022г. на ректора на Нов български университет, на основание чл.328, ал.1, т2, предл.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Административен директор на УПИЗ „Радио-телевизионен център“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението е законно на приложеното от работодателя основание за уволнение - чл.328, ал.1, предл.2 КТ. Въззивният съд е изложил съображения, че поначало работодателят не е длъжен да изготвя щатни разписания към определени дати и може и въобще да не се съставят такива /така или иначе информацията в тях може и често е само вторична - следва от други вътрешни актове на работодателя /; че е допустимо да се вземе от работодателя решение за съкращаване на определена длъжност – както в случая е направено със заповед №3-РК-135 от 22.02.2022 г, с която е наредено съкращаване на длъжността на ищеца и че следователно без значение са оспорвания на дати на конкетни щатни разписания. Приел е, че по делото е безспорно установено, включително и чрез показанията на свидетеля на ищеца, че длъжността на ищеца е била реално съкратена - свидетелства, че са провеждани интервюта с хора „за сходни позиции“ и за „обобщаваща длъжност“ между тази на свидетелката и на ищецаи дори и след уволнението не е назначено лице на въпросната длъжност. Въззивният съд е приел, че не е нарушено правото на защита на ищеца срещу заповедта за уволнение,т.к. в заповедта за уволнение е посочено фактическото и правно основание за уволнение – съкращаване на щата – както и че е извършен подбор; че КТ не съдържа формални изисквания за реквизити на предизвестието/заповедта за уволнение и е достатъчно от тях да става ясна причината и основанието за уволнение и следователно не е необходимо в заповедта за уволнение да се посочва щатно разписание за съществуващите и премахваните длъжности. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба и относно съдържанието на протокола за подбор, по съображения, че: трайна е практиката на ВКС, че законът не предвижда начин и форма за извършване на подбора, от което следва, че подборът може да се извърши чрез протокол, докладни записки и други писмени форми, чрез които подборът е документиран. Документирането на подбора дори не е задължително т.е. той може да се извърши и устно и неформално. Доказването пред съда на извършен подбор може да стане на общо основание с всички доказателствени средства /В този смисъл са решение №525 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1446/2009 г., ВКС, ІV ГО, решение №616 от 15.10.2010 г по гр.д. № 1327/2009 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение №287/16.07.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г., ВКС, ІV ГО. Работодателят може да извърши преценка като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е дали работодателят ще успее да установи в процеса действителното извършване на подбор, лицата, между които го е сторил, по какви показатели, както и че трудовите отношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Въззивният съде е приел за неоснователни доводите на въззивника срещу извършения подбор и в частност, че е нарушен чл.329 КТ по посачените съображения, че подборът не е уреден в КТ като формална процедура, от което следва, че не е необходимо протоколът за подбор да се „утвърждава“ от ректора на НБУ. Комисията по подбор е само един помощен орган, който с нищо не ангажира работодателя. Последният може въобще да не се съобрази с протокола за подбор, и неформално и сам да извърши подбор с друг краен изход, стига само да спази критериите по чл.329 КТ. Възззивният съд е приел, че в случая очевидно е бил извършен подбор и същият и протоколът за подбор са посочени в мотивите на заповедта за уволнение. Приел е, че в самия подбор са съобразени критериите по чл.329 КТ - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре; че комисията, а след това и работодателят, са обсъдили относими критерии като образование, академична длъжност, професионален опит, трудов стаж в НБУ, контакти и разпознаваемост, умение за работа в екип, отношения с колеги, изпълнение на работата, съчетание на административната с щатната академична длъжност. Въззивният съд е приел, че: са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че не е съобразен трудовия му стаж и фактът, че е докторант; че комисията е приела, че въззивникът отговаря на изискванията за образование, както и другите участници в подбора, включително „професор без научна степен доктор“, ако такъв има; че работодателят е сравнявал относимия трудов стаж, което е допустимо. Съдът е посочил, че поначало общият или относимият трудов стаж /по контретната специалност/ не са императивно изискване и самостоятелен критерий по чл.329 КТ, а имат косвено значение по отношение на по-голям опит респ.по-добра работа на участниците в подбора. Според показанията на св.Постаджиян /член на комисията за подбор и към онзи момент декан на БФ, на когото е била пряко подчинена структурата на РТЦ, видно от показанията му по делото/ ищецът е бил с най-лоши сумарни показатели като професионален опит и знания, а комисията е посочила и че работи по-лошо от останалите участници в подбора. Изложил е съображения, че по отношение на дисциплинарното наказание „забележка“ – същото няма решаващо значение за законосъобразността на подбора, а отделно въззивникът не е представил доказателства, че същото е обжалвано по съдебен ред и е било отменено. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са изложени доводи защо касаторът счита въззивното решение за очевидно неправилно. Касаторът в касационната жалба сочи, че „въззивният акт е необоснован до степен на абсолютна неправилност на решението“ и че „съдебният акт е резултат на формални и невалидни изводи, които противоречат лигически на на административния опит в трудовите отношения и на съдебната практика“. Становището на касатора за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика, фактическите изводи на въззивния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението въпроси: 1 “Влиза ли в правомощията на въззивния съд да отменява/да не изисква достоверни дати на щатни разписания – при направени оспорвания и възражения за съставянето им като дати и съдържание?“; 2“Как това се отразява на разпределената от районния съд доказателствена тежест“ Длъжен ли е въззивният съд с оглед на оплакванията във въззивната жалба да радпредели „наново“ доказателстванета тежест или е достатъчно с мотивите на съдебния си акт да отмени нуждата от щатни разписания – преди и след прекратяване на правоотношението с ищеца?“; 3“Кога въззивният съд е длъжен да се произнесе по искането ни за откриване на производство по оспорване недостоверност на датите на щатните разписания“ в закрито, в открито съдебно заседание или да предполагане на волята му едва с мотивите на решението?“; 4“Чия е доказателствената тежест да удостовери верни ли са датите и съдържанието на щатните разписания“; 5“Изолирана ли е практика подбор на кадрите по чл.329, ал.1 КТ да се извършва и устно? Има ли нужда възззивните състави да изискват одобряване на протоколи за подбор, а ко работодателят е назначил комисия/работна група за това?; 6“Как – по какъв начин и къде да се отрази оценката на представляващия работодателя, ако прецени сам /еднолично/ да подбира кадрите си при съкращаване в щата“; 7“С какви способи съдилищата са длъжни да проверяват законосъобразност на подбора, ако подборът е устен и не е записан на хартия или електронно?“. По първите четири от поставените от касатора въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Неоснователно се сочи от касатора, че по отношение на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ въззивното решение е в противоречие с ТР по тълк.д.№5/2019г. н ОСГК на ВКС относно приетото в него кога е налице съкращаване на щата. В тълкувателното решение е прието, че: съкращаване в щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от Кодекса на труда има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намаляват част от тях. Въззивният съд не е приел нещо различно от приетото в тълкувателното решение, а е приел, че щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност е премахната законосъобразно преди издаване на заповедта за уволнението му на основание чл.328, ал.1, т.2, прудл.2 КТ – съкращаване в щата. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуална неправилност на изводите на съда биха обусловили неправилност на въззивния акт, както е разяснено в Тълкувателното решение по т.д.№1/2001г. на ОСГТК на ВКС, т.12, и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Останалата част от тази група въпроси не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, къй като не са разрешени в обжалваното решение, в което е прието, че: „Поначало работодателят не е длъжен да изготвя щатни разписания към определени дати и може и въобще да не се съставят такива /така или иначе информацията в тях може и често е само вторична - следва от други вътрешни актове на работодателя /. Допустимо е да се вземе от работодателя решение за съкращаване на определена длъжност – както в случая е направено със заповед №3-РК-135 от 22.02.2022 г, с която е наредено съкращаване на длъжността на ищеца. Следователно без значение са оспорвания на дати на конкетни щатни разписания. По делото е безспорно установено, включително и чрез показанията на свидетеля на ищеца, че длъжността на ищеца е била реално съкратена и дори и след уволнението не е назначено лице на въпросната длъжност.“. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Въпросите са израз на оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост от въззивния съд при преценката си за наличието на предпоставките на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Отделно от това, не е налице и соченото от касатора вопълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ има формирана непротиворечива и ненуждаеща се от промяна практика на ВКС, че при уволнение поради съкращаване в щата за да е законосъобразно уволнението на това основание трябва самото съкращаване да е направено преди уволнението, от компетентния орган по реда, предвиден в закона или устава за приемане на валидни управленски решения от него. Съкращаване в щата е налице и когато трудовите задължения от съкратената длъжност се разпределят между други сходни длъжности. Това е въпрос на работодателска целесъобразност и част от управлението на трудовия процес от работодателя, чието решаване не подлежи на съдебен контрол. По последните три от поставените от касатора въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Действително въззивният съд е изложил съображения, че не е необходимо „писмено документиране“ на подбора: назначаването на комисия за извършването на подбор, изработването на доклади, съставянато на протоколи и др.под., което е в съответствие с практиката на ВКС /разбирането, че подборът трябва да се извършва писмено и може да се доказва само с писмени доказателства е остаряло и отдавна се се поддържа в съдебната практика/. Но така също видно от мотивите на решението, въззивният съд е приел, че в конкретния случай такова писмено документиране е извършено. Т.е. поставените от касатора въпроси не са разрешени във въззивното решение, с оглед приетото от въззивния съд, че в конкретния случай такова писмено документиране е извършено, а и е възпроизведено в заповедта за уволнение, в която е посочено, че се издава „след направен подбор от назначена с моя заповед комисия и протокол на комисията от подбора от 24.02.2022г.“. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.