Определение № 50011 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2568/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. М., [населено място], срещу въззивно решение №32 от 11.02.2022 год. по в. гр. д. № 20215400500437/2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 67 от 20.07.2021 г. по гр. дело № 2020541010043/2020 г. на Районен съд – Девин. С първоинстанционното решение са отхвърлени изцяло предявените от касатора искове против „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от В. А. М., с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 242 КТ, вр. чл. 245 КТ, вр. чл. 129 и чл. 350 КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати трудови възнаграждения по трудов договор № 1/05.02.2018 г. за периода от 05.02.2018 г. до 05.04.2020 г. в общ размер на 21 839.53 лева и дължими суми за осигурителни и данъчни задължения в размер на 11 629.91 лева, като общата сума по иска възлиза на 33 469.86 лева, както следва: 1/ 3а 2018 г., периода от 05.02. до 31.12. - 10 месеца, 23 дни х 791.50 лева, неизплатени трудови възнаграждения, общо за сумата от 8 094.04 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане и за същия период на 2018 г. невнесени осигуровки и данък, дължими към държавата по осигурителното и данъчно законодателство – 10 месеца, 23 дни х 421.48 лева, общо удръжки, за сумата от 4 311.74 лева; 2/ За 2019 г., периода от 01.01. до 31.12. - 12 месеца х 869.09 лева, дължими възнаграждения, общо за сумата от 10429.08 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 31.12.2020 г. до окончателното й изплащане и за същия период на 2019 г., невнесени осигуровки и данък, дължими към държавата по осигурителното и данъчно законодателство - 12 месеца х 462.81 лева, общо удръжки за сумата от 5 553.72 лева и 3/ 3а 2020 г., периода от 01.01. до 05.04. - 2 месеца, 5 дни х 946.69 лева, неизплатени възнаграждения, общо 3 313.41 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане и за същия период 2020 г., невнесени осигуровки и данък, дължими към държавата по осигурителното и данъчно законодателство – 2 месеца и 5 дни, общо удръжки за сумата от 1 764.45 лева, съединен с иск за осъждане на работодателя да отрази в трудовата му книжка периода от 05.02.2018 г. до 05.04.2020 г. за трудов стаж, като неоснователни. Ответникът по касационната жалба „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от В. А. М., не е представил отговор в срок. Въззивният съд е приел за установено следното: П. М. е депозирал в производството пред първоинстанционния съд два броя трудови договори. Първият трудов договор е без номер от 05.02.2018 г., сключен в [населено място] между „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД, с който дружеството, в качеството на работодател, възлага, а жалбоподателят е приел да изпълнява длъжността „юрисконсулт“, с място на работа в [населено място] за неопределено време, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 020.00 /хиляда и двадесет/ лева. Трудовият договор е попълнен на ръка, с множество зачерквания. В графата „основно месечно трудово възнаграждение“ е посочена сумата 1 020. 00 /хиляда и двадесет/ лева. В пунктирното поле, където следва да се посочи размерът на трудовото възнаграждение, с цифра е посочено "2 МРЗ", а с думи е изписано "три минимални работни заплати". В договора е отразено, че същият се сключва за непълно работно време от 4 /четири/ часа, извън работното време по основния трудов договор. Липсва шифър по класификатора на длъжностите. М. е положил своя подпис за това, че на 05.02.2018 г. е получил екземпляр от трудовия договор, както и заверено уведомление от ТД на НОИ на 05.02.2018 г. По делото е приложен и трудов договор № 1/05.02.2018 г., с който дружеството, в качеството на работодател, възлага на П. М. да изпълнява длъжността „юрисконсулт“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 020.00 лева. Трудовият договор е подписан от жалбоподателя в качеството му на служител и на упълномощен служител за работодателя. В трудов договор № 1/05.02.2018 год. е посочено, че работникът приема да изпълнява длъжността „юрисконсулт“ при условията на 8 /осем/ часа работно време, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор. Тази длъжностна характеристика обаче не е представена по делото. На 17.08.2017 г. от В. А. М. е съставено пълномощно, с нотариално заверен подпис, с което е упълномощил ищеца П. В. М. да представлява дружеството пред Министерство на земеделието и храните, Държавен Фонд "Земеделие" и други като от името и за сметка на дружеството да подава, подписва и получава необходимата документация, с цел кандидатстването и усвояването на суми по всички програми и мерки на Европейския съюз в Република България и регистрира дружеството като "Земеделски производител", във връзка със строителството в собствения на дружеството недвижим имот, а именно: Поземлен имот, с идентификатор 23025.501.985 по КККР на [населено място], общ. Д., одобрени със Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на ИД на АГКК - София, с административен адрес [населено място], п. к. 4831, с площ 484 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплект, при съседи на имота с идентификатори: 23025.501.1172, 23025.501.981, 23025.501.389, 23025.501.1027, за които със заповед № А-125/17.02.2009 г. на Кмета на Община Д е отреден УПИ I - 981, 984, 985, кв. 66 по плана на [населено място]. Пълномощното е с безсрочно действие. На 17.08.2018 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт №136, том І, рег. № 1400, Д № 121/17.08.2018 г., с който П. В. М., в качеството на пълномощник на „Д. Инвест“ ЕООД – [населено място] е продал чрез себе си, като пълномощник на ответното дружество „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД поземлен имот, с идентификатор 23025.501.985 по КККР на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на ИД на АГКК - София, с административен адрес [населено място], п. к. 4831, с площ 484 кв. м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за друг обществен обект, комплекс, при съседи на имота с идентификатори: 23025.501.1172, 23025.501.981, 23025.501.38923025.501.1027, за които със заповед № А-125/17.02.2009 г. на Кмета на [община] е отреден УПИ I - 981, 984, 985, кв. 66 по плана на [населено място]. До „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД е изпратено писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 05.04.2020 г., което е подписано за работодателя и служителя от П. М.. Въззивният съд е приел, че не би могъл да бъде направен извод за валидно възникнало трудово правоотношение. В чл. 128, т. 2 КТ е регламентирано едно от основните задължения на работодателя като страна по трудовия договор, а именно – да заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото правоотношение. За да бъде уважен искът за неговото присъждане, в тежест на работника или служителя е да докаже по основание и размер своето вземане към работодателя. Конкретни доказателства следва да бъдат ангажирани не само относно наличието на валидно възникнало трудово правоотношение и размерът на уговореното възнаграждение, но и относно обстоятелството, че работникът или служителят е престирал работна сила, т.е., че същият е полагал труд при работодателя. Ищецът М. е представил по делото два броя трудови договори /Трудов договор без номер от 05.02.2018 г. – попълнен на ръка и Трудов договор № 1 от същата дата/, за които твърди че са сключени между него и „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД. От така представените по делото основания за възникване на индивидуално трудово правоотношение, не би могъл да бъде направен правен извод за наличие на минимално необходимото съдържание на трудовия договор съгласно изискването на чл. 66, ал. 1 КТ, доколкото договорите съдържат съществени противоречия помежду си, които водят до невъзможност да се установи каква е била действителната воля на страните относно характера на правоотношението и свързаните с него условия. В конкретния случай не може да се установи каква е била действително уговорената продължителност на работния ден, съгласно императивното изискване на чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ. Това е така, доколкото в Трудов договор /без номер/ от 05.02.2018 г. е уговорена продължителност на работния ден от 4 работни часа, а в Трудов договор № 1 от 05.02.2018 г. е посочено, че продължителността на работното време е 8 работни часа. Това несъответствие поставя в невъзможност съда да изгради своето вътрешно убеждение относно обстоятелството каква е била действителната воля на страните по отношение на един от задължителните реквизити на трудовия договор, част от неговото минимално необходимо съдържание. На следващо място съгласно изискването на чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Следователно размерът на основното трудово възнаграждение също е неизменна част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор, което следва имплицитно да е част от съглашението между работника или служителя и работодателя. В настоящия случай, действителният размер на основното трудово възнаграждение също остава неясен, доколкото в двата трудови договора същото е уговорено в различен размер – 1020 /хиляда и двадесет/ лева по Трудов договор № 1 от 05.02.2018 г. и с цифри - "2 МРЗ" и с букви "три минимални работни заплати за страната" по Трудов договор /без номер/ от 05.02.2018 г. Поради липса на част от основните елементи от минимално определеното съдържание на трудовия договор в чл. 66, ал. 1 КТ, сключените между М. и „Феникс инвест – ВМ“ ЕООД два броя договори, именувани от страните като „трудови“, не отговарят на характеристиките на трудовия договор. Съгласно чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В константната си практика, Върховният касационен съд приема, че когато е предявен иск за реално изпълнение на паричното задължение на работодателя, фактът, че работата действително е извършена безусловно е част от предмета на доказване по делото. По делото липсват писмени и гласни доказателства, от които да се установи полагането на труд от ищеца през процесния период. Представителната власт на ищеца по отношение на закупуването на имота възниква по силата на упълномощаването като едностранна сделка, а не по силата на трудово правоотношение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са отправени оплаквания и твърдения относно неправилно прилагане от страна на въззивния съд на разпоредбите на чл. 130 и чл. 131 ГПК. Сочи се наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. дело № 1857/2010 г. на ІV г.о., в което се разглежда прилагането на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК. С оглед твърдението за наличие на горната хипотеза не е формулиран конкретен правен въпрос. Посочено е още, че делото протича при неоправдана процесуална бавност от завеждането на исковете до обжалването на решението; не са връчвани своевременно книжа, въпреки че адресът на ответника бил ясен, непроменен и публичен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №32 от 11.02.2022 г. по в. гр. д. № 20215400500437/2021 г. на Смолянския окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В настоящото изложение не са формулирани конкретни правни въпроси. Изложени са оплаквания и твърдения с оглед неправилното прилагане от страна на съда на разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл. 131, ал. 1 ГПК. Отправените оплаквания касаят правилността на въззивното решение и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Същите нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Изложените от касатора доводи не обосновават наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.