Определение № 235 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1534/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. С. В. от [населено място], чрез адв.П.И.-САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 804 от 15.04.2020 г., по т.д.№ 5755/2019 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1386 от 06.07.2019 г., по т.д.№ 1468/2017 г. е уважен предявения от синдиците на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД (н) иск по чл.59, ал.5 ЗБН и са обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността изявления за прихващане с вх. на „КТБ“АД(н) № 10040 от 29.10.14 г. и с вх. № 10039/29.10.2014 г., между вземането на ответника, настоящ касатор, придобито от „ДЖЕНЕРИС“АД, чрез договор за цесия от 20. 10. 2014 г., представляващо част от вземане по депозитна сметка с IBAN: BG 80 KORP9220201503301, открита при „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД (н) с договор за индивидуален срочен депозит от 24.10.2009 година и негово ликвидно задължение към ищцовата Банка, произхождащо от договор за банков кредит в евро от 09.10.2007 г., като в останалата част, по иска, основан на чл.59, ал.3 ЗБН, е обезсилено първоинстанционното решение на СГС. С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, който порок - касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с конституирането на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД (н), като съищец по делото, респ. съответник във въззивното производство,предвид задължителните разяснения в ТР №1/20.12.2019 г., на ОСТК на ВКС относно надлежните страни в производството по чл.59, ал.5 ЗБН. При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на въззивното решение на Софийски апелативен съд, обосновано с допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на закона – неприлагане на относимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН. Поддържа се от касатора, че доколкото към релевантния за спора момент – 29.10.14 г., не е съществувала забрана за кредиторите на КТБ (н) да извършват прихващане с насрещни вземания на обявената в несъстоятелност Банка, последвалото обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал.5 ЗБН, в редакцията й, обнародвана в ДВ,бр.98 от 28. 11. 14 г., придадено с § 8 от ЗИД на ЗБН в горецитираната редакция на закона, е било неприложимо, вкл. поради явното му противоречие с Конституцията на Република България - чл.4, ал.1, чл. 6 и чл.17, която има непосредствено действие - обстоятелство останало несъобразено от въззивния съд. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и тези на чл.280,ал.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1 .)“ С оглед върховенството на Конституцията на Република България спрямо останалите нормативни актове ( чл.5, ал.1) и непосредственото й действие( чл.5, ал.2)следва ли съдът да извършва преценка за съответствие на закона с разпоредби на Конституцията и следва ли да извършва проверка дали при прилагане на закон, на който е придадено обратно действие, самото придаване на обратно действие е извършено в съответствие с правилата за ретроактивност?“; 2.)“ Правилото за неретроактивност на правните норми прилага ли се в случаите, в които с нормите, на които е придадено обратно действие не се придобиват права, а се цели засягане на права или създаване на задължения за минало време?“; 3.)“ Когато с оглед предмета на правния спор по делото е приложимо правото на ЕС и страна е направила искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл.267 ДФЕС и чл.628 ГПК, а дори и да не е отправила националният съдия е задължен да изследва съответните приложими разпоредби от правото на ЕС, следва ли да остави неприложена национална разпоредба, която им противоречи, или е длъжен да изчака отмяната на разпоредбата по съответния конституционен ред?“; 4.) „ Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г.(обн.ДВ, бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014г.)?“ Като израз на твърдяното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са цитирани решения на Конституционния съд на република България: № 10 от 06.10.1994 г., по к.д.№ 4/94 г.; № 14 от 21.12.2010 г., по к.д.№ 17/2010 г.; №10 от 15.11.2011 г., по к.д.№ 6/2011 г. Синдиците на „ КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД(н), като ответна по касационната жалба страна, в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразяват по достъпа до касационен контрол поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2, пр.2 ГПК, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Касационната жалба, подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, е процесуално допустима. Служебно известно е на настоящия съдебен състав, че с определение от 20.10.2020 г., по конституционно дело № 9/2020 г. Конституционния съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на следните разпоредби: § 5, ал.1-4; § 6, ал.1-2; § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН( обн. ДВ бр.22/2018г., доп. ДВ бр.33/2019 г., в сила от 19. 04.2019 г.); чл.60а, ал.1 ЗБН(ДВ, бр. 22/2015 г., доп. ДВ, бр.33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.); §16 от ЗИД на ЗБН( обн. ДВ ,бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015г.) и чл.60б,ал.1, ал.2 и ал. 3 ЗБН( обн. ДВ, бр.22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението на Конституционния съд на Република България по посоченото конституционно дело е от значение за произнасянето по касационната жалба, предвид формулирания от касатора правен въпрос, свързан с приложимата редакция на чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност и придаденото и с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН( обн. ДВ бр.22/2018г., доп. ДВ бр.33/2019 г., в сила от 19. 04.2019 г.) обратно действие, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, съставът на касационната инстанция е длъжен да спре производството по т.д. № 1715/2020 г., по описа на второ търговско отделение на ВКС. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС