Определение № 772 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 44240/10.05.2023г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника гл.юрк. Б. А., против решение № 1789 от 06.04.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 7565/2022г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 5245 от 24.05.2022г. по гр.дело №55140/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 178 състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, е признато за незаконно и отменено уволнението на З. С. П., извършено със заповед № 106/28.07.2021г. на изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ З. П. е възстановена на длъжността „инженер Екология“, която е заемала до момента на уволнението; на основание чл. 344, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 255, ал. 1 от КТ ответното дружество е осъдено да плати на ищцата сумата 8 915,28 лева – обезщетение за времето от 29.07.2021г. до 28.01.2022г., през което е останала без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2021г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Оспорва се извода на въззивния съд, че уволнението е незаконно поради нарушение на чл.333, ал.1, т.3 КТ. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да се постанови такова, с която предявените искове бъдат отхвърлени. Ответникът по касационната жалба З. С. П., чрез пълномощника адв.Д. Н., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията в касационната си жалба и иска решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Формулира следните правни въпроси, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Когато работодателят е направил преценка на условията е ли налице предварителна заклира по чл. 333, ал.1, т.3 КТ и е издал заповед без да поиска мнения на ТЕЛК, но в рамките на съдебното производство се установи, че разновидността на болестта обективно не предполага закрилата по КТ, може ли да се приеме, че заповедта е законосъобразна; 2. Когато се съкращава единствена щатна бройка и съкращаването е прието за реално, длъжен ли е работодателят да прилага разпоредбите, установяващи закрила на определена категория служители, за да се обуслови законосъобразност на уволнението; 3. Защитата на кой легитимен интерес налага при съкращаване на единствена щатна бройка, работодателят да прилага правилата, установяващи особена закрила по реда на чл. 333 КТ за определена категория служители. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове по чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ. От фактическа страна е установено, че З. П. и „Топлофикация София” ЕАД са били обвързани от валидно сключен трудов договор от 23.04.2019г., по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „инженер екология“. Със заповед № 106 от 28.07.2021г. на изпълнителния директор на ответника трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ-поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на служителя на 28.07.2021г. С декларация от същата дата (28.07.2021г.) ищцата е уведомила ответника, че боледува от захарен диабет-болест, включена в Наредба № 5/1987г. на министъра на здравеопазването, а със заявление от 29.07.2021г. е представила медицински документи, които удостоверяват, че страда от посоченото заболяване. Представено по делото е длъжностното разписание на персонала в „Топлофикация София“ ЕАД към 01.07.2021г. според което в Отдел „Екология“ има общо 7 щатни бройки, от които 1 щатна бройка- „ръководител отдел“; 1 щ.бр.-„инженер Екология“ и 5 щ.бр.-„еколог“. Със заповед № 3-РД-191/29.07.2021г. на изпълнителния директор на ответното дружество е изменено щатното разписание от 01.07.2021г., като се съкращава 1 щ. бр. от длъжността „инженер Екология“ към Отдел „Екология“, заета от ищцата и общата численост на отдела се променя от 7 щ.бр. на 6 щатни бройки. Според длъжностно разписание на персонала при ответника от 02.08.2021г., след уволнението на ищцата, в структурата в Отдел „Екология“ има 6 щатни бройки -„Ръководител отдел“ – 1 щатна бройка и „еколог“- 5 щатни бройки, като длъжността „инженер Еколог“, заемана от ищцата, не съществува. При съпоставка на общата характеристика на длъжностите „инженер Екология“ и „еколог”, както и специфичните задължения на двете длъжности се установява, че част от трудовите функции на длъжността „инженер Еколог“ се препокриват и са идентични с тези на длъжността „Еколог“. При така установените факти, въззивният съд изцяло е споделил извода на състава на СРС, че извършеното съкращаване на щата е реално; заемната от ищцата длъжност „инженер Екология“ е единствена и работодателят не е имал задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 от КТ. След като по делото е установено (от представената медицинска документация и изготвената въз основа на нея и след личен преглед СМЕ), че ищцата страда от болест – захарен диабет, тип 2, която попада в обхвата на чл. 1 от Наредба № 5/1987г. съдът е достигнал до извод, че З. П. се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т.3 от КТ и тъй като работодателят не е поискал мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда, уволнението е незаконно. Изпълнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд, с оглед доводите в жалбата на работодателя относно приложението на чл. 333 КТ е посочил, че основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на ищцата (поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), е част от изброените в чл. 333 от КТ и при наличието на някоя от тези хипотези по ал.1 от разпоредбата, работникът се ползва от предвидената от законодателя предварителна закрила. За приложението на закрилата няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. В случая, към момента на уволнението ищцата е декларирала, че страда от болест, обуславяща възникването на специалната закрила по чл.333 от КТ, като със заявлението от 29.07.2021г. е посочила заболяването - захарен диабет и е представила медицински документи, които удостоверяват наличието му. Съдът е отчел, че според заключението на приетата СМЕ, ищцата страда от захарен диабет, тип 2 в рамките на метаболитен синдром от 2015г. до момента на изготвяне на експертизата. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ се ползват от предварителната специална закрила от уволнение лицата със захарна болест по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от 1987г. С оглед изложеното съдът е посочил, че за ответника-работодател е възникнало задължение да изпълни предписаната в чл. 333, ал. 1 и ал. 2 от КТ процедура - да вземе мнението на компетентната ТЕЛК, както и при необходимост разрешение на Инспекцията на труда, преди да пристъпи към уволнение на ищцата, което обаче не е направено. Според въззивния съд преценката за сериозността на заболяването и предоставянето на предварителна закрила принадлежи на органите по чл.333, ал. 1 и 2 от КТ, поради което и съдът не може да ги замести в тази преценка. В случая, след като е категорично установено, че ищцата страда от диабет (захарна болест)-заболяване по смисъла на Наредба № 5, липсата на мнение на ТЕЛК дали конкретният вид захарна болест изисква предварителна закрила обосновава извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение на формално основание. Предвид това съдът е приел, че предявените искове за признаване на незаконно и отмяна на уволнението на ищцата и за възстановяването на заеманата от нея длъжност, са основателни. Според въззивния съд не е налице пречка за уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, тъй като е ирелевантно дали заеманата от ищцата длъжност е съкратена. Позовал се е на съдебна практика на ВКС според която, с влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно уволненият работник (служител), прекратеното трудово правоотношение се възстановява; този ефект настъпва и тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. В подобни хипотези, работодателят има само задължение да допусне възстановения работник/служител, щом се е явил на работа в срок. Въпрос на работодателска целесъобразност е дали да бъде променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана преди уволнението от възстановения работник/служител, но последното не следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение. За основателен е счетен и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. С тези мотиви, въззивния съд е потвърдил обжалвания пред него първоинстанционен съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че атакуваното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК първи въпрос не може да обуслови селектирането на жалбата, тъй като е некоректно зададен и не кореспондира с данните по делото и с приетите за установени факти и обстоятелства, тоест по отношение на него не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. По делото не е установявано, нито въззивният съд е излагал мотиви, че разновидността на болестта на ищцата не предполага предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ, каквито доводи се съдържат в питането. Напротив, съдът след подробен анализ на ангажираните доказателства е приел, че установеното при служителката заболяване попада в обхвата на Наредба №5/1987г., поради което тя се ползва от предварителната закрила по чл.333 КТ. Във връзка с първата част на въпроса относно преценката следва ли да има предварителна закрила по чл. 333 КТ и кой я извършва, трябва да се допълни, че въззивният съд се е съобразил с трайната и непротиворечива съдебна практика, според която задължение на работодателя е предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба №5/20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ; в случай, че са налице данни за такова заболяване на работник или служител, работодателят следва да се снабди с разрешение от инспекцията по труда за уволнението и то като се вземе предвид всяко от заболяванията, обхванато от закрилата по смисъла на чл. 1 от Наредба № 5/1987г. В чл.1, ал.1, т. 6 от Наредба № 5 е посочена „захарна болест”, без разграничение и изключване на разновидностите и на формите на това заболяване. Въпросът за разновидностите на „захарната болест”, както и на останалите пет вида заболявания, е медицински; медицински е и въпросът, дали проявената конкретна разновидност на предвиденото по вид заболяване обуславя закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Медицински е и въпросът дали боледуващ работник има нужда от закрила. За разрешаването им са необходими специални знания, поради което законодателят вместо да се задоволи да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз основа на медицински документи, е предвидил в чл.333, ал.2 КТ, че за изясняването на тези въпроси е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка за неговата законност, да се взема мнението на ТЕЛК. В експертното решение ТЕЛК е задължена да посочи болестта, от която страда работникът и да даде преценка на трудоспособността му, противопоказните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по следващите два формулирани от касатора въпроси. Същите са некоректно зададени и са израз на несъгласието на страната с дадените от въззивния съд правни разрешения и анализа на доказателствата. Подобни доводи не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК. Следва за пълнота да се допълни, че отговорът на втория въпрос е положителен и се съдържа в разпоредбата на чл. 333, ал.1 КТ, според която в случаите на чл.328, ал.1, т.2 КТ работодателят може да уволни само след предварително разрешение на Инспекцията по труда. По отношение на последния въпрос касационната инстанция намира за нужно да посочи, че въззивният съд се е съобразил и с непротиворечивата практика на ВКС, според която закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии (в този смисъл решение № 156/06.06.2012г. по гр.д. № 1845/ 2010г. на ІV ГО, решение № 492/17.06.2010г. по гр. д. № 477/2010г. на ІV ГО, решение № 853/17.12.2010г. по гр.д.№ 767/2010г. на ІV ГО, решение № 355/17.06.2010г. по гр. д. № 477/2010г. на ІV ГО и решение № 61 от 02.04.2015г. по гр. д. № 4165/2014 г. на ІІІ ГО, както и мн.др.). Това означава, че за приложението на закрилата е необходимо към момента на връчване на заповедта работникът или служителят действително да е страдал от посоченото в чл. 1 от Наредба № 5 от 1987г. заболяване. Процедурата, свързана със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, е установена единствено с цел да се защитят работниците или служителите, които наистина страдат от съответните заболявания, поради което за нейното прилагане има значение единствено фактът дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът страда от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването и да представи документи за него, не е от значение за действието на обективната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. Нарушенията на тази процедура могат да доведат до незаконосъобразност на уволнението, само при доказване на заболяването в хода на делото, по което се разглежда искът за неговата отмяна (решение № 230/01.11.2016г. по гр. д. № 502/2016 г. на III ГО, решение № 156/06.06.2012г. по гр. д. № 1845/2010г. на IV ГО, решение № 168/11.06.2012г. по гр.д. № 1113/2011г. на III ГО на ВКС и др.). Наличието на непротиворечива съдебна практика по поставените въпроси, която е съобразена от въззивния съд, изключва основанието по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обоснована необходимост от промяната й. По изложените съображения, ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да плати на ответницата по касация разноски за касационното производство в размер 1 600 лева, съобразно представените писмени доказателства за сторени такива. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО