Определение № 2292 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4000/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 6183 от 08.08.2022 г., подадена от „Астрал инженеринг“ ООД чрез адвокат И. Н. от АК – П., срещу въззивно Решение № 124 от 15.07.2022 г. по в.гр.д.№ 83/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, ІІ граждански състав.

Ответниците по касация Е. Б. К., И. Е. К. и В. Е. К. са депозирали отговор чрез адвокат Ж. З. от АК – С. З.. Считат, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендират присъждането на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

С атакуваното въззивно решение е потвърдено Решение № 260933 от 26.07.2021 г., допълнено с Решение № 260014 от 10.12.2021 г. по гр.д.№ 352/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което „Астрал инженеринг“ ООД, в качеството му на главен изпълнител на обект „Многофамилна жилищна сграда в град Хисаря, бул. „Ген. Гурко“ № 25, с рег.№ 725/13.05.2015 г. на „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ с възложител Община - Хисаря, както и на възложител по сключен между него и подизпълнителя „Геострой 13“ ООД договор от 01.06.2016 г. и споразумение от 03.08.2016 г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа/обекта „Инженеринг и обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: град Хисаря, бул. „Ген. Гурко“ № 25“, е осъден да заплати солидарно с „Геострой 13“ ООД (осъден за обезщетяване на същите вреди с влязло в сила решение по гр.дело № 13067/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив) на Е. Б. К., И. Е. К. и В. Е. К., в качеството им на правоприемници - наследници по закон на починалия в хода на производството Е. И. К., пострадал при трудова злополука от 28.09.2016 г., състояла се на описания обект, сумите 54 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 3 039,51 лв. - обезщетение за имуществени вреди, присъдени на пострадалия в производството по приключилото с влязло в сила на 08.07.2020 г. Решение № 1428 от 03.12.2019 г. по в.гр.д. № 2415/2019 г. на ОС – Пловдив (с което частично е отменено Решение № 3018 от 15.07.2019 г. по гр.д.№ 13067/2017 г. на РС – Пловдив и исковете, предявени от Е. И. К. срещу „Геострой 13“ ООД на основание чл. 200 КТ са отхвърлени за разликите над сумите 54 000 лв. до 100 000 лв. и над 3 039,51 лв. до 3 377,23), ведно със законната лихва върху всяка от двете посочени главници, считано от 03.02.2018 г. до окончателното им плащане.

Отбелязано е, че „Астрал инженеринг“ ООД е участвал като трето лице-помагач на „Геострой 13“ ООД в производството по гр.д.№ 13067/2017 г. на РС – Пловдив, както и, че първоинстанционният акт не е обжалван и е в сила в частта, с която искането „Астрал инженеринг“ ООД да бъде осъдено да заплати законна лихва за периода от 28.09.2016 г. до 02.02.2018 г. е отхвърлено - поради частично погасяване на вземането по давност.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално допустима в частта й относно присъждането на обезщетението за неимуществени вреди.

В частта, с която се присъжда обезщетение за имуществени вреди, жалбата е насочена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

По искането за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Починалият след постановяването на първоинстанционното решение първоначален ищец Е. И. К. е сезирал съда с искане да бъде осъден ответника „Астрал инженеринг“ ООД да му заплати сумите 54 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 3 039,51 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 28.09.2016 г., като е основал исковете си на обстоятелствата, че като общ работник в строителството по трудов договор № 15 от 12.08.2016 г., сключен с дружество „Геострой 13“ ООД, при демонтиране на рамково скеле на строителен обект „СМР за енергийна ефективност“ в град Хисаря, бул. „Ген. Гурко“ № 25, около 15,30 ч. на 28.09.2016 г., е загубил равновесие и паднал от височина около 4 метра. Събитието е декларирано от работодателя му на основание чл. 60, ал. 1 от КСО с вх.№ 5101-15-297 от 06.10.2016 г. и е признато за трудова злополука с разпореждане № 5104-15-228 от 14.10.2016 г. на ТП на НОИ - Пловдив. При падането получил закрита субтрохантерна фрактура на дясната бедрена кост, открита фрактура на радия на дясната ръка на типично място, фрактура на долния край на пубиса вдясно и фрактура на олекранона вдясно (съгласно епикриза по ИЗ № 59153/2016 г. на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Вследствие на телесните увреждания претърпял неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства и направил разходи за лечение, изразяващи се в заплатени суми за закупуване на: външен фиксатор за лигаментотаксис по ф-ра № 1400011302 от 28.09.2016 г. в размер на 1 200 лв.; комплект остеосинтеза на Вебер по ф-ра № 1400011303 от 28.09.2016 г. в размер на 180 лева; пирон за бедро- трохантерен, дълъг, със спирала, по ф-ра № 1400011343 от 01.10.2016 г., в размер на 1 997,23 лева. В производство по гр.д.№ 13067/2017 г. на РС – Пловдив, по предявен от него срещу работодателя му иск за присъждане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от описаната трудова злополука, проведено с участието на „Астрал инженеринг“ ООД в качеството му на трето лице - помагач на „Геострой 13“ ООД, с влязло в сила на 08.07.2020 г. Решение № 1428 от 03.12.19 г. по в.гр.д.№ 2415/2019 г. на ОС - Пловдив, работодателят бил осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 54 000 лв. за претърпените от злополуката неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 039,51 лева, ведно със законната лихва върху двете суми от 28.09.2016 г. До датата на исковата молба, по която е образувано настоящото дело - 03.02.2021 г., „Геострой 13“ ООД не е заплатил нищо от присъдените суми. Ищецът е поддържал, че ответникът по настоящото дело – „Астрал инженеринг“ ООД, е солидарно отговорен с „Геострой 13“ ООД за понесените от ищеца при претърпяната трудова злополука неимуществени и имуществени вреди, на което основание станало и привличането му като помагач на „Геострой 13“ ООД в приключилото съдебно производство по гр.д.№ 13067/2017 г. на РС – Пловдив. Солидарната отговорност произтича от обстоятелството, че, като изпълнител по сключения с Община Хисаря договор за възлагане на обществена поръчка, „Астрал инженеринг“ ООД е възложител по сключения с „Геострой 13“ ООД Договор от 01.06.2016 г. относно извършването на СМР на обекта и конкретно - труд по поставяне на външна изолация. Със споразумение от 03.08.2016 г., сключено между „Астрал инженеринг“ ООД, като главен изпълнител на обекта, и „Геострой 13“ ООД, като подизпълнител на същия обект, двете дружества са се съгласили за съвместното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на обекта, а в производството по приключилото вече дело било установено, че те са нарушили редица императивни законови разпоредби, вследствие което се е стигнало и до състоялата се с ищеца трудова злополука. Ангажирането на отговорността на „Астрал инженеринг“ ООД се търси на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД, като искането е ответникът бъде осъден да му заплати сумите, за които е постановено вече влязлото в сила решение – солидарно с работодателя му.

Въззивният съд е приел за осъществили се обстоятелствата, изложени в исковата молба. Посочено е, че на основание чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр.д.№ 13067/2017 г. на РС - Пловдив има установително действие в отношенията между страните по настоящото дело. Интересът от привличането на „Астрал инженеринг“ ООД като трето лице-помагач на „Геострой 13“ ООД е бил аргументиран с довод, че „Геострой 13“ ООД е действал като подизпълнител на „Астрал инженеринг“ ООД по силата на договор от 01.06.2016 г., по който последното дружество е възложител, както и че на 03.08.2016 г. между двете дружества е било сключено споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа „Инженеринг и обновяване за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда, находяща се на адрес: град Хисаря, бул. „Ген. Гурко“ № 25, като било уговорено, че за цялостното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителната площадка отговарят длъжностните лица на двете дружества. От съдържанието на договор от 01.06.2016 г. и споразумение от 03.08.2016 г., сключени между „Астрал инженеринг“ ООД и „Геострой 13“ ООД е прието за установено, че с договора първото дружество, като възложител, е възложил, а „Геострой 13“ ООД - като изпълнител, е приел да изпълни на свой риск, срещу възнаграждение и с осигурени от възложителя средства и материали, поставяне на външна изолация - само труд от квалифицирана работна ръка, на обект „Обновяване за енергийна ефективност за жил.блок на ул. „Ген. Гурко“ № 25“, със срок на изпълнение на работата 30.09.2016 г. Изпълнителят се задължил при изпълнение на работата да спазва действащата нормативна уредба, включително изискванията за охрана на труда, санитарните и противопожарни норми (чл. 4), както и че всички вреди, нанесени на трети лица при изпълнение на строителството, ще се заплащат от него (чл. 6, ал. 3). Възложителят се съгласил да оказва на изпълнителя нужното за изпълнение на работата съдействие (чл. 7, ал. 1), а приемането на работите се удостоверява с протокол, подписан от двете страни (чл. 8). Споразумението от 03.08.2016 г. е сключено на основание чл. 18 ЗЗБУТ и е такова за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа. Съгласно него за цялостното осигуряване на безопасни условия на труд на строителната площадка отговарят длъжностни лица и на двете дружества, поименно определени със споразумението (А. Щ. от страна на „Астрал инженеринг“ ООД и М. П. за „Геострой 13“ ООД). Преди започване на работа от съответния изпълнител, гореспоменатите лица следвало да установяват с протокол обезопасеността на работната площадка, да определят лицата, които ще провеждат първоначалния, периодичния и ежедневните инструктажи, като не се допускат до извършване на СМР работници на изпълнителя, които не са преминали съответните инструктажи. Изпълнителят трябва да осигурява необходимите лични предпазни средства за персонала си. Специално внимание трябвало да се отделя на опасните зони на обекта и маршрутите за движение на хора и механизация изкопи, шахти, скелета, товарно-разтоварни рампи и др. Установено е, че съгласуваният инвестиционен проект, възложен на „Астрал инженеринг“ ООД от Община Хисаря съдържал част План за безопасност и здраве (ПБЗ) с предвидени мероприятия и действия за осигуряване на безопасност на обекта. Съгласно Плана за безопасност и здраве местоположението и специфичните характеристики на обекта налагали строго специфична организация на изпълнението, а оттам и на правилата по здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). Категорията на строежа и характерните особености на площадката налагали за координатор по безопасност и здраве (КБЗ) за етапа на изпълнението да бъде определен консултант-надзорник юридическо лице, който от своя страна да определи правоспособно физическо лице от състава си, което ще има права и задължения на координатор. Името и личните данни на същия следва изрично да се впишат в договора на възложителя с надзорника, а назначеният координатор да изпълнява всички функции, предвидени в Наредба № 2 за ЗБУТ, които да се конкретизират и в договора и длъжностната му характеристика, а в договора със строителя и подизпълнителите да се записва изрична клауза за изпълнение на нарежданията, издавани от КБЗ, свързани със задачите му по контрол за ЗБУТ. Организационните етапи за изпълнение на СМР, съгласно изискванията по ЗБУТ били очертани като пет, измежду които ремонтът и топлоизолацията на покрива, полагането на външна топлоизолация по стените и пода и на външна топлоизолация по фасадните стени на сграда били такива на етап трети, но с уговорката, че разделянето на тези етапи е било до известна степен условно, защото имало технологични застъпвания. С оглед оценката на риска, една от опасностите за увреждания, които биха могли да настъпят при изпълнение на СМР е била падането от височина - на етапи от втори до пети. По време на строителството следвало да се спазват стриктно всички изисквания на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословен труд при извършване на СМР. Основните конкретни организационни и технологични мероприятия, които трябвало да се предприемат от строителя и контролират от КБЗ, без да се счита, че те са напълно достатъчни са: за изпълнение на всеки вид работа, свързан с опасностите, установени с оценка на риска, координаторът щял да изисква от изпълнителите писмени инструкции по безопасност и здраве и копие от всяка инструкция ще се поставя на видно място в обсега на площадката; за преодоляване на опасностите на етап трети, полагането на топлоизолацията да се изпълнявала по допълнително разработен план от техническия ръководител и КБЗ, в който план да се описвали задължително мероприятията по ЗБУТ, за да се считал той като актуализация на ПБЗ на основание чл. 11, т. 3 от Наредба № 2/2004 г., като за изпълнението им следят техническият ръководител и КБЗ, а съпътстващите ги мероприятия по ЗБУТ били: обезопасяване на стълби, скелета и парапети; при работа на височина да се изпълняват обезопасени устойчиви скелета и проверени стълби, а временните съоръжения за укрепване на конструкции и други да се демонтират по нареждане на техническия ръководител; изолационните работи да се изпълняват, след като от техническия ръководител и бригадира са взети необходимите мерки за безопасност, включително във връзка с падане от височина; за етап четвърти – главна особеност и съществуващи опасности произтичали от съвместяването (застъпването) по отделни графици за специалностите, от използването на скелето по фасадите и подемника, като скелето трябвало да се монтира от обучени за целта мазачи, след специален производствен инструктаж и наблюдение от КБЗ и техническия ръководител, работите да се извършват върху стабилно укрепени скелета, като стълбищните площадки и рамена на стълбища да са обезопасени по време на работите; работата по и около фасадните скелета е била изрично посочена като място със специфичен риск и изисквания по БЗ за този строеж; за отговорните по ПБЗ лица той препращал към отделно приложен списък, но от приложения такъв е било видно, че няма определени поименно отговорни за приложението му лица. Изрично посочени с ПБЗ мерки и изисквания, които трябвало да се спазват за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на СМР, включително за местата със специфични рискове са били съответно: забраната да се допускат до работа на обекта лица, които не са преминали начален или периодичен инструктаж на обекта, не са запознати с изискванията на ЗБУТ и не са снабдени с лични предпазни средства и работно облекло; лицата, намиращи се на строителната площадка да ползват предпазни каски, а всички работници, които работят на височина да ползват предпазни колани със сбруи; работите на височина да се извършват при осигурена безопасност от падане чрез подходящо оборудване, колективни или лични предпазни средства, като предпазни ограждения, скелета, платформи и защитни мрежи, позициониращи колани с раменно-бедрен колан (сбруя); падането от височина да се предотвратява чрез приспособления, които са достатъчно високи и изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение. Използваното в случая за работа на обекта скеле е било в съответствие с всички изисквания на БДС. Съществувала е програма за управление на риска при „Ремонт и топлоизолация на покрив, полагане на топлоизолация по фасада и под“ на обекта. Според същата монтажът и демонтажът на скеле и работа на височина следвало да се извършват от обучени и инструктирани строителни работници, под непосредственото наблюдение и контрол от страна на технически ръководител, като на всички работници, преди започване на работа, следвало да бъдат осигурени необходимите лични и специални предпазни средства: подходящи обувки, работно облекло, каска с подбрадник; в програмата за ежедневен инструктаж да се обръщало особено внимание на работата на височина, като всички работници следвало да се запознаят с оценката на риска и инструкцията за ЗБУТ. Съгласно детайлната оферта на „Геострой 13“ ООД и подписаният от двете дружества протокол обр. 19 от 30.09.2016 г., работата по монтаж и демонтаж на скелето е била предвидена за изпълнение и реално изпълнена от страна на това дружество. На 05.07.2016 г. между „Геострой 13“ ООД и „Астрал инженеринг“ ООД е подписан протокол от среща по здраве и безопасност, съгласно който предвидените мерки, според Програмата за управление на риска „Ремонт и топлоизолация на покрив, полагане на топлоизолация по фасада и под“, са неразделна част от ПБЗ и Споразумението по чл. 18 ЗЗБУТ, като изпълнителят се задължава да разработи собствени мерки, свързани с безопасността при работа за извършваните от него дейности на територията на обекта.

Разпитаният на 13.07.2021 г. свид. П., на когото дружествата „Геострой 13“ ООД и „Астрал инженеринг“ ООД са му известни, защото е осъществявал като служител на фирма „Се се се Консулт“ - Варна инвестиционен контрол на жилищния блок в град Хисаря, на който се изпълнявали СМР по саниране, е посочил, че сутринта в деня на злополуката преминал покрай обекта. Видял, че се демонтира скелето от южната страна на блока и че там работели само работници на „Геострой 13“ ООД, а не и на „Астрал инженеринг“ ООД. В отговор на въпросите на съда и на пълномощника на ищеца за това как е разбрал чии са работниците, свидетелят е посочил, че осъществяваният от него инвестиционен контрол е бил само документално, а не на обекта, и че по повод същия е контактувал само с управителя на „Астрал инженеринг“ ООД и с Общината. За „Геострой 13“ ООД знаел, че по договор е подизпълнител на „Астрал инженеринг“ ООД и ако не се лъже, съгласно договора монтажът и демонтажът на скелето било поверено и се изпълнявало от „Геострой 13“ ООД. Затова, като видял, че се демонтира скелето, като знаел, че по договор това се изпълнява от „Геострой 13“ ООД, и като видял на място в този ден М. Л., за който мислел, че бил от „Геострой 13“ ООД, макар да не може да каже точно колко души са работели на обекта, когато е минал, а само, че били много хора, и да не ги познава поименно, казал, че са работели работниците на „Геострой 13“ ООД.

В производството по приключилото пред РС – Пловдив гр.д.№ 13067/2017 г. ответникът „Геострой 13“ ООД е повдигнал с отговора си възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца - за проявена от него груба небрежност по смисъла на чл. 201 КТ, доколкото, извършвайки работата си по демонтажа на скелето, вместо да преминава по специално монтираната за целта стълба, преминавал от външната страна на скелето, в нарушение на проведения с него инструктаж за работа на скелето и на многократните отправени му в същия ден забележки по повод на това нарушение както от другите работници на обекта, така и от техническия ръководител на обекта, както и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост. Възражението за съпричиняване е намерено за основателно от въззивния съд, според който категорично било установено неизпълнение от страна на работодателя на редица нормативни изисквания, свързани както с непълното обезопасяване на скелето - липса на первази и защитна лента, така и с допускане на работа до него на необучени лица, които не притежават знания и умения за безопасна височинна работа, непровеждане на ежедневния инструктаж за безопасна работа по демонтаж на скеле и най вече - допускане до работа на лица без предпазни средства- обезопасителни колани, специални обувки, ръкавици и каски, неосигуряване на непосредствен контрол на техническия ръководител на обекта при демонтажа на скелето, но също така и че Е. К. е допринесъл за злополуката и претърпените от него вследствие на същата вреди, като е пренебрегнал основно правило за безопасност - да ползва при преминаване от едно ниво на скелето на друго нива предвидената за това стълба, като приносът му е определен на 10%. Като справедлив за случая е определен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 60 000 лева, след намаляване на който е присъдена сумата 54 000 лв.; респ. - с оглед съпричиняването от 10% е присъдена и сумата на обезщетението за имуществени вреди.

След като бил уведомен за конституирането му като помагач на ответника по гр.д.№ 13067/2017 г., „Астрал инженеринг“ ООД посочил, че не желае да участва в процеса, но в изпълнение на дадените му от съда указания е изразил становище, че е изпълнил всички задължения по сключеното споразумение за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, че в деня на злополуката, на строителната площадка СМР са били извършвани само от подизпълнителя „Геострой 13“ ООД и че съгласно т. 3 от споразумението техническият ръководител на съответния изпълнител е имал задължение преди започване на работата да установи обезопасеността на работната площадка и в случая това е бил техническият ръководител на „Геострой 13“ ООД. Както първоинстанционното, така и въззивното решения по предходното дело са постановени при участието на „Астрал инженеринг“ ООД като трето лице - помагач на ответника „Геострой 13“ ООД.

От правна страна е прието, че искът срещу „Астрал инженеринг“ ООД е допустим и основателен. Дружеството е надлежно материално правно легитимирано, тъй като съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Според съдебната практика по приложение на цитираната разпоредба, както и на разпоредбите относно солидарността по чл. 121 и следващите от ЗЗД, отговорността по цитираната разпоредба е безвиновна, гаранционно-обезпечителна, тя е отговорност на възложителя на работа на друго лице, което може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Възлагането на работата може да е както по трудов, така и по друг вид договор, като за възникването на отговорността е без значение дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно. Отговорността на възложителя не отпада, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Прието е, че увреденият при изпълнение на възложената работа може да иска заплащането на обезщетение, както от прекия причинител, така и от отговорното за действията му лице, като те носят солидарна отговорност спрямо него, а когато организацията на работата, ръководството и контролът и са осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане пред увреденото лице е и на двете и е солидарна (ППВС № 17 от 18.XI.1963 г.). Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ; отговорността на преките причинители на деликта е по чл. 45 ЗЗД, а тази на предприятието възложител на работата - по чл. 49 ЗЗД. Пострадалият разполага с възможност да насочи иска си срещу всеки един от отговорните за вредите или да претендира солидарното им осъждане. Когато с влязъл в сила съдебен акт на пострадал е било присъдено обезщетение за претърпени от него вреди по отношение на един от солидарно отговорните спрямо него на различни основания лица, като кредитор той може да търси цялото вземане от всеки от един от останалите съдлъжници, последователно, в отделни искови процеси, на друго правно основание, докато се удовлетвори изцяло за вземането си и само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен длъжник, се погасява отговорността на останалите съдлъжници. С тези съображения за неоснователно е намерено становището на „Астрал инженеринг“ ООД в отговора на исковата молба, че недопустимо било различието на два различни реда за защита при увреждане на здравето от трудова злополука - единият като обективна отговорност на работодателя при временна неработоспособност, а вторият - като гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД спрямо трето за възникналата трудовоправна връзка лице. Ответникът е главен изпълнител на възложителя Община Хисаря, а работодателят на ищеца е подизпълнител на „Астрал инженеринг“ ООД по силата на възлагане въз основа на договор за работа на обекта, на който се е състояла трудовата злополука с ищеца. Сключените договор от 01.06.2016 г. и споразумение от 03.08.2016 г. обосновават солидарната отговорност и на двете дружества за вредите, претърпени от ищеца вследствие на бездействието и неизпълнението на изискванията на приложимите в случая нормативни актове по осигуряване на ЗБУТ на работната площадка. Тезата на ответника, че сключеното споразумение е източник на солидарно задължение само при едновременно изпълняваните работи, каквото в случая не е налице, не е споделена. На първо място показанията на свид. П. не установяват твърдението на ответника, че в деня на злополуката само работници на „Геострой 13“ ООД са работили на строежа (доколкото той не свидетелства за факти, които е възприел, а казаното е било негово умозаключение, основано на известните му договорни отношения между изпълнител и подизпълнител, без да познава поименно работниците на нито едно от двете дружества; не знае точно колко хора са работили в този ден; впечатленията му са инцидентни - от преминаването покрай обекта сутринта в деня на злополуката и като сам е посочил, само документално е осъществявал контрол). Наред с това неустановеността на твърдението на ответника, че в деня на злополуката само работници на „Геострой 13“ ООД са работили на обекта, няма съществено правно значение, тъй като не едновременност по отношение на фактическото изпълнение е смисълът на понятието „при едновременна работа на строежа“, по повод която е подписано споразумението от 03.08.2016г., а едновременност от правна страна. Последната е обоснована от фактите, че съгласно договора от 01.06. 2016 г., възложителят осигурява материалите и средствата, а изпълнителят - само работната ръка, труда на обекта, в който смисъл се касае до едновременно изпълнение на работата - доколкото изпълнителят, който предоставя само работна ръка, не би имал възможност да приложи същата, без да е едновременно с това налице изпълнението на другата страна, осигуряваща съгласно договора материалите, средствата и организацията за цялостното изпълнение на работата. Посочената едновременност се обуславя и от естеството на работа на обекта такова, каквото е ясно описано в одобрения План за безопасност и здраве, представен от ответника, а именно: като обект, на който ще се изпълняват много и различни по естеството си работи, възложени на един и същ главен изпълнител, които, макар и примерно разделени на етапи и изпълнявани от лица с различни специалности и квалификации, ще се застъпват технологично. Това от своя страна завишава и специфичните рискове и изисква специфична организация при изпълнението им. Съгласно оферта от 20.05.2016 г., договора от 01.06.2016 г. и споразумението от 03.08.2016 г. „Геострой 13“ ООД участва в работата само с труд (включително монтаж и демонтаж на скелето), като в тежест на длъжностни лица и на двете дружества са поставени отговорностите за цялостното осигуряване на ЗБУТ на строителната площадка. Ето защо ответникът не може да се освободи от отговорност спрямо ищеца по противопоставените възражения, че отношенията му с „Геострой 13“ ООД са облигационни - по договор за изработка, по който изпълнителят имал оперативна самостоятелност и сам отговарял за безопасността на лицата, които е ангажирал, при липса на уговорена между тях солидарност със сключеното споразумение при неедновременна работа. По силата на чл. 223, ал. 1 ГПК ответникът е обвързан от установителното действие на решението по предходното дело, съгласно което до злополуката се е стигнало поради неспазване на редица нормативни изисквания, свързани както с непълното обезопасяване на скелето (липса на первази и защитна лента), така и с допускане на работа до него на необучени лица, които не притежават знания и умения за безопасна височинна работа, непровеждане на ежедневния инструктаж за безопасна работа по демонтаж на скеле и най-вече - допускане до работа на лица без предпазни средства - обезопасителни колани, специални обувки, ръкавици и каски, неосигуряване на непосредствен контрол на техническия ръководител на обекта при демонтажа на скелето, които задължения са тежали с еднаква сила и върху ответника в настоящото производство в качеството му на главен изпълнител на обекта, без оглед какви подизпълнители е наел за всяка една конкретна работа, която е била включена в обхвата на проекта, както и по силата на подписаното в тази връзка споразумение от 03.08.2016 г.

Относно размера на вземанията на ищеца за обезщетенията, които претендира, прието е, че изводът не може да бъде различен по отношение на различните солидарно задължени към пострадалия лица и се обхваща от установителното действие на влязлото в сила решение. Не е установено „Геострой 13“ ООД да е изплатил отчасти или изцяло на ищеца присъдените му с влязлото в сила решение обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, респ. – не е налице основанието по чл. 123, ал. 1 ЗЗД за освобождаване от отговорност на солидарно отговорния с осъденото вече дружество длъжник. За частично основателно е прието възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение искането за присъждане на законна лихва – за времето преди 03.02.2018 г., в която част отхвърлителното решение на първата инстанция е влязло в сила.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба, апелативният съд е посочил, че първоинстанционният съд е изяснил обстойно фактите по делото, като е изложил своите аргументи при обосноваване кои доказателства кредитира, а също и тези на които не дава вяра (показанията на свид. П., като такива за невъзприети от него факти, а като умозаключения, основани на известните му договорености между основен изпълнител и подизпълнител). С оглед възложената на „Астрал инженеринг“ ООД на 12.12.2015 г. обществена поръчка е посочено, че не са ангажирани доказателства за легалност на посоченото превъзлагане от страна на дружеството съгласно разпоредбите на действащия към момента на договора с Община Хисаря ЗОП от 2004 г. (чл. 45а и сл.). Независимо от сключването на договор за подизпълнение, основният изпълнител не се освобождава от отговорност за изпълнение на договора – чл. 45а, ал. 1 от ЗОП-2004 г. Тази отговорност е установена и в последващия ЗОП, влязъл в сила на 15.04.2016 г. - чл. 66, ал. 12. По силата на законово задължение (чл. 18 ЗЗБУТ) „Астрал инженеринг“ ООД и „Геострой 13“ ООД са сключили на 03.08.2016 г. споразумение за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа при извършване на СМР на посочения обект. На основание чл. 223, ал. 1 ГПК с влязлото в сила Решение № 1428 от 03.12.2019 г. по в.гр.д.№ 2415/2019 г. на ОС – Пловдив е установено, че вследствие настъпила трудова злополука на 28.09.2016 г. на първоначалния ищец по делото са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на последиците от трудовата злополука. Установителното действие спрямо настоящия ответник не погасява възможността за предявяване на осъдителна претенция от страна на увредения при идентична фактическа обстановка на друго правно основание, защото само установяването не защитава в пълнота правата на пострадалия. Не е налице идентичност между установяване от една страна и осъждане от друга, поради което доводът за погасена възможност на пострадалия да води процес спрямо третото лице е неоснователен. С оглед установените в предходно съдебно производство размер на неимуществените и имуществените вреди със задължителна сила между страните, в настоящия процес е неоснователен аргументът за липса на мотиви с оглед чл. 52 ЗЗД към решението на първостепенния съд относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ „в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя“. Според чл. 6 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11“. Посочените две разпоредби конкретизират общото правило на чл. 49 от ЗЗД и обуславят обективната отговорност на възложителя. При така изложените фактически твърдения и петитум в исковата молба, по силата на закона следва солидарност в отговорността на ответника по този иск с ответника по предходния процес. Съгласно ППВС № 17 от 18.11.1963 г. и ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д.№ 33/1989 г. на ВС, ОСГК, когато работник на едно предприятие причини вреди заедно с работник на друго предприятие на трето лице и двете предприятия са отговорни по чл. 49 ЗЗД солидарно спрямо пострадалия. Когато едно от предприятията е и работодател на пострадалия, то неговата отговорност се реализира по реда на чл. 200 КТ, а тази на предприятието възложител на работата – по чл. 49 ЗЗД. Така цитираната практика е обосновала извод за неоснователност на оплакването за наличие на противоречие на съдебното възприятие за вида на търсената защита – от една страна приета възможност за солидарна отговорност, а от друга обезвреда за вреди по КТ, която вече е присъдена спрямо друго лице, а ответното дружество не е работодател на ищеца. Несъмнена е пасивната процесуална легитимация на „Астрал инженеринг“ ООД. Съдът се е позовал и на Решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр.д.№ 1081/2020 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което „деликтът е един, задължението е едно, но то може да бъде разпределено между съпричинителите по волята на кредитора - той има право да търси цялото вземане само от един от длъжниците или различни части от всеки поотделно - в общ или отделни процеси, без да е длъжен заявените части да са действително съответни на дела на дадения ответник в съпричиняването на вредата, нито на договореностите във връзка с това между съпричинителите“. Ето защо като ирелевантни за пострадалия са определени вътрешните договорености между възложител и изпълнител, като в конкретния случай е без значение дали е имало работници и служителни на обекта на възложителя или не. Както е изяснено в ППВС № 9/1966 г., отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. В случая категорично е установено неизпълнение от страна на работодателя на редица нормативни изисквания, свързани както с обезопасяването на скелето, така и с допускане на работа до него на необучени лица, допускане до работа на лица без предпазни средства, неосигуряване на непосредствен контрол на техническия ръководител на обекта при демонтажа на скелето. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. С ППВС 7/1958 г. е разяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция, не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Освобождаването от тази отговорност би могло да бъде в случаите на липса на вреда; ако действията на изпълнителя не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при и по повод на възложената работа, като в конкретния случай е доказана вреда, причинена след нарушаване на редица правила и норми свързани със ЗБУТ и е при възложената работа. Съгласно чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., строителят („Астрал инженеринг“ ООД) осигурява инструктажа, обучението, повишаването на квалификацията и проверката на знанията по ЗБУТ на работещите, а подизпълнителя („Геострой 13“ ООД), по силата на чл. 18 съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е наел. Видно от сключения на 01.06.2016 г. договор за изработка между „Астрал инженеринг“ ООД като възложител и „Геострой 13“ ООД като изпълнител, чл. 4 и 5 определят контрола, осъществяван от възложителя и налагането на условия от същия. Видно от договора и от събраните по делото доказателства организирането на строителната площадка, доставката на строителното скеле, набавянето на средства и материали са задължение на възложителя, което той е изпълнявал. След като възложителят и изпълнителят са си поделили отговорността по ръководство и контрол на строежа и по спазване на правилата за безопасни условия на труд, то отговорността спрямо пострадалите не може да се възложи само на един от тях, а трябва да бъде споделена.

Не е установена недопустимост на произнасянето на ОС – Пловдив чрез неговото допълнително решение № 261014 от 10.12.2021 г. Производството по допълване е инициирано от страна в процеса, а първоинстанционният съд се е произнесъл по силата на задължителни указания, дадени в резултат от отменяване на прекратителен диспозитив в първото решение на ОС. В допълнителното решение са налице собствени негови мотиви, както и препращане към мотивите на първото решение, които не е било необходимо да бъдат преповтаряни.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост, в която връзка касаторът се позовава на т. 3 от ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д.№ 33/1989 г. на ВС, ОСГК. Счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно, тъй като касаторът не се явява работодател на пострадалия, в която връзка се позовава на Решение № 13 от 07.04.2011 г. по гр.д.№ 1451/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 189 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 1177/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 153 от 13.06.2012 г. по гр.д.№ 1198/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 633 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 855/2009 г. на ВКС, ІV г.о.

Поставени са въпросите:

1. „Следва ли да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложител по договор за изработка, когато в хода на съдебното дирене се установи, че ръководството и контрола на възложената работа се осъществяват от изпълнителя по договора ?“ – с довод за противоречие с т. 3 от ППВС № 17/1963 г., Решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр.д.№ 3992/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.;

2.1. „Налице ли е солидарна отговорност по смисъла на чл. 53 ЗЗД при предявен иск по чл. 49 ЗЗД на възложител по договор за изработка, при настъпила трудова злополука с работник на изпълнителя в хода на изпълнение на възложената работа по договора ?“

2.2. „Каква би следвало да е връзката за ответника в настоящото производство с факта, че е бил трето лице – помагач на ответника в друг процес и постановяване на диспозитив за солидарно осъждане с трето, неучастващо в настоящото производство лице ?“

с довод за противоречие с ППВС № 7/1958 г., Решение № 6 от 22.01.2021 г. по гр.д.№ 2000/2020 г. на ВКС, І г.о.;

3. „За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения“ - с довод за противоречие с Решение № 66 от 05.08.2022 г. по гр.д.№ 1972/2021 г. на ВКС, ІV г.о.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване.

На първо място, данните по делото не поставят под съмнение валидността (в която връзка няма и наведени доводи) и допустимостта на атакуваното решение. В практиката на ВКС се приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане (напр. при просрочие), когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум.

В настоящия случай недопустимостта се извежда от отсъствието на трудово-правна връзка между първоначалния ищец и настоящия касатор с довод, че единствено допустим от правния ред способ за постигане на обезвреда при трудова злополука е предявяването на иск по чл. 200 КТ. Подобно разрешение не следва нито от действащото законодателство, нито е изведено по тълкувателен път, включително с релевираната от касатора практика по т. 3 от ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д.№ 33/1989 г. на ВС, ОСГК. Разясненията в този акт изключват възможността работникът или служителят да претендират срещу работодателя си присъждането на обезщетение на общото деликтно основание по чл. 49 ЗЗД поради наличието на специалната уредба на договорната отговорност, въведена с чл. 200 КТ (в сила от 01.01.1987 г.). Този принцип е проведен и при разрешаването на споровете с цитираните от касатора Решение № 13 от 07.04.2011 г. по гр.д.№ 1451/2009 г. на ВКС, ІV г.о. (съгласно което работодателят на увредения отговаря в рамките на специалния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за вредата, причинена на негов работник като произтичаща от собствена на работодателя вещ), Решение № 153 от 13.06.2012 г. по гр.д.№ 1198/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. (с което е даден отговор на въпроса дали подлежи на обезщетяване по реда на чл. 200 КТ като пропусната полза /бъдеща имуществена вреда/ загубата на доход за задоволяване на потребностите на семейството, в резултат на настъпилата вследствие на трудова злополука смърт на съпруга) и Решение № 633 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 855/2009 г. на ВКС, ІV г.о. (с което е даден отговор на въпроса дължи ли се обезщетение за вреди от трудова злополука когато е причинена трайна неработоспособност под 50%). Посоченото Решение № 189 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 1177/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. няма отношение към тълкуването, направено с т. 3 от ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д.№ 33/1989 г. на ВС, ОСГК (доколкото не е постановено в процес по спор между работодател и увреден негов работник или служител), като също не дава аргументи в подкрепа на тезата на касатора (с него е разрешен спор по реализиране на регресна отговорност, за разлика от настоящия спор по чл. 49 ЗЗД). Обсъдената съдебна практика не съдържа постановка, според която лице, явяващо се възложител на работа по отношение на работодател, да се счита освободено от отговорност за вреди, причинени при или по повод възложената работа, включително по отношение на работник или служител на работодателя-изпълнител на работата. По тази причина не може да се поддържа противоречие между практиката на ВКС и въззивния акт при преценката за допустимостта на разгледания иск, което изключва допускане на обжалването както при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, така и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените въпроси №№ 1 и 2.1. са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр.д.№ 1081/2020 г. на ВКС, ІV г.о. В хипотеза, сходна на настоящата, е прието, че когато от анализа на договорните отношения между възложител и (под)изпълнител на СМР, както и от приложимите норми за безопасност на труда, следва извод, че възложителят, макар и да е прехвърлил на своя подизпълнител да извърши определена работа от строителния обект със свои работници, които сам да контролира и организира (включително досежно безопасните условия на труд), е запазил за себе си ръководни и контролни функции относно целия строеж, то е налице едновременно изпълнение на СМР. В такава хипотеза, независимо от прехвърлената с договора отговорност върху изпълнителя за сигурното и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта, при настъпило увреждане поради неспазването им, гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя не може да бъде изключена. Тази отговорност на възложителя обхваща не само евентуалното противоправно и виновно поведение на негов собствен служител при и по повод изпълнение на възложената работа, но също така и противоправното поведение на служител на подизпълнителя по договора. След като възложителя и изпълнителя са си поделили отговорността по ръководство и контрол на строежа, вкл. по спазване на правилата за безопасни условия на труд, отговорността спрямо пострадалите се споделя от възложителя и изпълнителя и е солидарна. Солидарността може да бъде релевирана както в общ процес срещу възложителя и изпълнителя, така и в отделни процеси (така: посоченото от касатора Решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр.д.№ 3992/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Така направеното тълкуване почива на разясненията по т. 3 от ППВС № 17/1963 г., споделя се от настоящия състав и е съобразено от въззивния съд, поради което по обсъжданите питания отсъства основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По въпрос № 2.2. се поддържа противоречие с Решение № 6 от 22.01.2021 г. по гр.д.№ 2000/2020 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него (чл. 119, ал. 3 ГПК); целта на привличането е привличащата страна да обвърже със задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице (чл. 223, ал. 2 ГПК), от която да се ползва при предявяване на обратен иск от привличащата против привлечената страна; никоя от главните страни в спора не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на срещупоставената си страна. В настоящия случай както питането, така и твърдяното противоречие се поддържат във връзка с процесуалното положение на „Астрал инженеринг“ ООД в производството по приключилото с влязло в сила решение гр.д.№ 13067/2017 г. на РС – Пловдив и изложените от въззивния съд мотиви по приложението на чл. 223, ал. 1 ГПК. Данните по делото са, че ответникът по гр.д.№ 13067/2017 г. на РС – Пловдив („Геострой 13“ ООД) е поискал конституирането на „Астрал инженеринг“ ООД като трето лице - помагач на ответната страна, в който смисъл искането се явява надлежно заявено от гледна точка на разясненото във връзка с чл. 119, ал. 3 ГПК с посоченото решение на ВКС. Доколкото първоначалният ищец (Е. К.) се явява насрещна страна на „Геострой 13“ ООД, респ. – на неговия помагач „Астрал инженеринг“ ООД, предвид разпоредбите на чл. 223, ал. 1 ГПК и чл. 298, ал. 2 ГПК в отношенията между страните по настоящото дело влязлото в сила решение по гр.д.№ 13067/2017 г. се ползва с установително действие – така, като между тях да е постановено решение по установителен иск за правото, предмет на спора с ответника по предходното дело. За настъпването на тази последица е ирелевантно дали в качеството си на подпомагаща страна привлеченото лице е участвало в процеса - в смисъл на активно извършвани от него процесуални действия във връзка със защитата на поддържаната от подпомаганата страна теза. Липсата на заявление от третото лице, че ще участва в процеса, респ. - декларираното нежелание за участие (както е в случая), са ирелевантни за настъпването на последиците по чл. 223, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото както обвързващата сила на мотивите (чл. 223, ал. 2 ГПК), така и присъденото нещо на решението (чл. 223, ал. 1 ГПК), не се обуславят от това, дали привлеченото трето лице като подпомагаща страна е заявило, че ще участва в делото. Макар и да не е взело участие, привлеченото като помагач трето лице е обвързано от последиците на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла, респ. – с насрещната страна, защото то става страна в процеса от деня на определението за привличането му, а не от деня, когато се отзове на привличането и вземе активно участие в делото (ТР № 109 от 16.04.1985 г., ВС, ОСГК). Поради отсъствието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационното обжалване не се допуска и по този въпрос.

Въпрос № 3 е поставен и обоснован с оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения. Извършването на преценка в тази насока излиза извън обхвата на обсъждане, допустим в рамките на произнасянето по реда на чл. 288 ГПК, доколкото налага проверка за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално- или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо питането под № 3 не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване.

Прочитът на въззивния акт не сочи на произнасяне, несъвместимо с приложимото обективно право, с основни принципи на съдопроизводството или с правилата на логиката, поради което не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване, уредено с чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Предвид изхода от настоящото произнасяне, на основание чл. 81 ГПК, чл. 38, ал. 2 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ (ред. съобразно ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.), касаторът следва да заплати на процесуалния представител на ответниците по касация сумата 2 241,19 лева - адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената защита пред ВКС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия