Определение № 1431 от 15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 693/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. П. Цанева чрез адв. Е. З. срещу въззивно решение № 106/28.02.2011 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 64/2011 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна [фирма], Р., представлявано от изпълнителния директор А. А. Н. чрез юрисконсулт И. Д. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Русенски районен съд, са отхвърлени исковете на С. Ц. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Съдът е установил, че страните по спора са били в трудови правоотношения. Цанева е уволнена едностранно с предизвестие поради съкращаване в щата. Такова е налице в предприятието към датата на предизвестието и уволнението, включително и на заеманата от Цанева длъжност „чистач, производствени помещения”, която е закрита в Цех „Е.”. Прието е, че договорът от 19.02.2010 г., с която работодателят е възложил на [фирма] почистването на обектите си, не е такъв, попадащ в хипотезите на чл. 123 и 123а КТ. Направен е извод, че заповедта за уволнение е законосъобразна, като при издаването й са спазени и всички процедурни изисквания според закона. Повдигнат е въпроса дали при отдаване на част от деността на предприятието на външна фирма за определен срок, налице ли е действително съкращаване на щата и следва ли да намери приложение чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ. Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 21 КТ – противоречиво разрешаване от съдилищата, като касаторът счита, че това се доказва от приложените от него съдебни решения – по аргумент за противното. К. се позовава още и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалването не следва да се допуска. Съдът не е установил отдаване на част от дейността на предприятието по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, така, че неотносим е въпроса дали в подобен случай /на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ/ следва да се запазят правоотношенията с работниците и служителите. Несъгласието на страната с фактическите изводи и правни заключения на съда само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице и противоречие с приложените съдебни решения. Д. от тях са постановени от състави на Върховния административен съд и нямат характеристиката на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е указано в ТР 1-2009-ОСГТК. Независимо от това, тези две решения – по адм. д. № 427/2006 г. на VІ отделение и по адм. дело № 10223/2005 г. VІ отделение, както и приложеното решение № 178/18.02.2000 г. на ВКС по гр.д. № 1132/1999 г. на ІІІ ГО, разглеждат случаи на уволнения, отпреди изм. на чл. 123 КТ с новата хипотеза по т. 7 на ал. 1 /ДВ бр. 48 от 2006 г./. В никое от тях няма случай на отдаване на част от дейността на предприятието, така, че не може да има аналогичност с настоящия казус. В приложените съдебни актове, при това най-общо е посочено, че когато са налице хипотезите на чл. 123, ал. 1 КТ трудовото правоотношение с работниците и служителите се запазва. В обжалваното решение не е прието нещо различно – съдът е приел, че не е осъществен фактическите състави на на цитираната правна норма. По тълкуването на чл. 123 и чл. 123а КТ има съдебна практика, включително и ТР. В случая, при това, както стана ясно, съдът е отрекъл да е налице отдаване на дейност на предприятието, така, че е не е осъществено и условието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът