Определение № 60864 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от 28.04.2021 г. на „Североизточно държавно предприятие“ ДП, чрез адвокат Д. П. от АК-С. срещу решение № 344/18.02.2021 г. по гр.д.№ 44/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение от 09.11.2020 г. по гр.д.№ 3860/2020 г. на Районен съд Варна и са уважени искове на Г. Р. Г. против „Североизточно държавно предприятие“ ДП, [населено място], за отмяна на уволнението му със Заповед № 64/24.01.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „заместник-директор” в СИДП ДП-Шумен. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а в изложение към нея се подържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, т.1, въпрос: Длъжен ли е работодателят преди извършване на подбор по смисъла на чл.329 КТ да събере доказателства извън съдържащите се в личното трудово досие на оценяваните работници или служители, за да обоснове преценката си кой от тях работи по-добре и подлежи ли на съдебен контрол начинът, по който е формирал крайния си извод. Според касатора, решението противоречи на съдебната практика на ВКС и е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви, неправилно е възприел фактическата обстановка по делото и събраните доказателства, поради което изводите му са неясни и необосновани. От Г. Р. Г. чрез адвокат Р. К. от АК-В. е подаден писмен отговор, с който подробно оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „заместник-директор” в СИДП ДП-Шумен по трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 64/24.01.2020 г. на директора на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, въз основа на решение за съкращаване на 1 бройка за длъжността „заместник-директор”, считано от 01.01.2020 г. Според въззивния съд е без значение причината, която налага да бъде съкратена щатната бройка, тъй като преценката на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В изпълнение на решение № 2 по протокол № 222/10.07.2019 г. на УС на СИДП ДП е била издадена заповед № 36/20.01.2020 г. за утвърждаване на Процедура за съкращаване на служители на СИДП ДП-Шумен и назначена комисия за извършване на подбор. Според мотивите на съда, работодателят не е извършил законосъобразно подбор по чл.329 КТ, тъй като няма пречка да бъде взето предвид наложено дисциплинарно наказание, макар и невлязло в сила, за нивото на изпълнение на възложената работа, както и да се съберат доказателства, тъй като преценката на комисията не е субективна, а по законосъобразност и се основана на приетите от работодателя критерии за цялостно изпълнение на трудовите функции от служителя. След като липсва обективна преценка по критерия, кой от двамата служители работи по-добре, подборът по чл.329 КТ е незаконосъобразен, а исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ са основателни. При тези фактически и прави изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване на правото на подбор по чл.329 КТ. Мотивите и диспозитива на обжалваното решение са израз на правораздавателната власт и компетентност на съда при решаване на правния спор и в този смисъл съдържат неговата конкретна преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Ето защо не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Допускането на касационно обжалване се преценява от Върховния касационен съд само с оглед на конкретните правни разрешения обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая, решаващият извод на въззивния съд е че работодателят не е спазил изискванията на чл.329, ал.1 КТ за провеждане на подбор, тъй като само от данните в личното трудово досие, комисията не може да извърши реална преценка за цялостното изпълнение на трудовите функции. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по поставените въпроси. Според цитираното от касатора решение № 131/23.07.2019 г. по гр.д.№ 2963/2018 г. на ВКС, работодателят не е длъжен да изиска от работниците и служителите информация за образованието и квалификациите, които те притежават, а следва да съобрази само с находящите се в тяхното лично трудово досие документи, освен при налагане на дисциплинарни наказания. В случая, въззивният съд е приел, че във връзка с преценката на комисията по подбора за нивото на изпълнение на работата от служителя, няма пречка да бъде установено със съответните доказателства /след като се оспорва по делото/, че крайната оценка за недобро изпълнение на работата от ищеца се основава на реална преценка по законоустановените критерии, а не е субективна. В този смисъл, изложените мотиви за необходимостта от събирането на други доказателства извън находящите се в личното трудово досие на оценяваните работници или служители не противоречат на съдебната практика на ВКС, вкл.цитираната от касатора, че освен в предвидените от закона случаи /напр. заболявания на работника по Наредба № 5 от 1987 г./, работодателят следва да съобрази само документите в личното трудово досие. Въпросът за законосъобразността на проведения подбор е свързан с обсъждане на доказателствата и по същността си представлява оспорване на фактическите изводи в обжалваното решение, поради което не покрива изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. касаторът е повторил съображенията в касационната жалба за неправилност на крайния извод, че извършеният подбор по чл.329, ал.1 КТ е незаконосъобразен. Тези оплаквания са конкретни, но имат отношение към правилността на съдебния акт и поради това не могат да обосноват основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Отговор на повдигнатия от касатора въпрос, подлежи ли на съдебен контрол начинът, по който работодателят е формирал крайния си извод, кой от оценяваните работници или служители работи по-добре, е даден с ТР № 3/16.01.2012г. по тълк.дело № 3/2011г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329, ал.1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл.329, ал.1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. В случая, съдът е формирал извод, че при упражняване правото на подбор не е гарантирана обективност при изследване критерия ниво на изпълнение на възложената работа, но не въз основа на проверката за начина, по който е събрана информацията за служителя /съгласно чл.7 от Процедурата, комисията по подбор дава оценка по наличните документи в трудовото досие/, а поради липсата на обективно установяване, че приетите оценки по законовите критерии и отделните показатели се основават на действително притежаваните качества и умения на оценяваните служители. Тези мотиви са в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд в цитираното тълкувателно решение, според което формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка, но доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя, с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства, т.е.. Предвид изложените съображения, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009г., ОСГТК на ВКС, въпрос, задължен ли е работодателят при извършване на подбор по чл.329 КТ да събере допълнително доказателства за нивото на изпълнение на работа извън тези съдържащи се в личното трудово досие на работника или служителя и подлежи ли на съдебен контрол начинът, по който е формирана преценката. Във връзка с решаващия извод на въззивния съд е че работодателят не е спазил изискванията на чл.329 КТ за провеждане на подбор, касаторът е поставил и въпроса за последиците при установяване на нарушение при формирането на крайната оценки по законовите критерии/подкритерии на подбора, когато не се променя класирането на оценяваните служители. Така поставеният въпрос не обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което е неотносим. При оспорване на уволнението по съдебен ред, след като установи нарушение при извършване на подбора по чл.329, ал.1 КТ, съдът отменя уволнителната заповед като незаконна и възстановява работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност, както е приел съдът в обжалваното решение. Поставените от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за изменение на съществуващата съдебна практика поради промяната в законодателството или обществените отношеиия не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Г. Р. Г. чрез адвокат Р. К. от АК-В. са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 05.07.2021 г. и справка за изплатена в брой сума от 700 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение